Аполон сред апашите

Вместо „ортакът мой“ много повече би прилегнало просто „той“. Но апашът, който изпълнява романса, умишлено нарушава размера, обърква ритъма, само и само да запази определения, единствено нужен смисъл на фразата. „Той“ — това е много обикновено, това е от света на балъците. А „ортакът мой“ — виж, това е в съответствие с нормите на апашкия морал. Вероятно авторът на тази песен не е бил апаш (за разлика от песента „Съдба“, където няма място за съмнение, че авторът й е бил криминален- рецидивист).

Романсът продължава с философски нотки:

Крадец от престъпния свят на Одеса,
не съм за любов аз, уви.
И я по-добре забрави ми адреса,
навеки за мен забрави.

И после:

За дълги години далеч ще ме пратят,
там нейде в сибирския мраз.
Ще бъдеш щастлива, навярно — богата,
но никога, никога — аз.

Епичните апашки песни са извънредно много.

Тези златни точки, огънчета скромни
лагер Соловки на всички напомнят.

„Остров Соловки“ е най-старата песен от типа „Хоп-троп“ — своеобразен химн на престъпния свят, известен не само в апашките среди.

Класическо произведение от този род представлява песента „Помня тъмната есенна нощ“. Тя има много варианти, по-късни преправяния. Всички допълнителни вмъквания и замени са по-лоши, по-груби от първия вариант, рисуващ класическия образ на идеалния апаш-касоразбивач, неговата работа, настоящето и бъдещето му.

В песента се описва подготовката и провеждането на обира на една банка, разбиването на един сейф в Ленинград.

Помня, работеше свредел дискретно,
сякаш жужеше пчела.

И ето, че железните вратички са отворени и там

стегнати в пачки, парите заветни
гледаха втренчено в нас.

Участникът в грабежа получава своя дял и веднага напуска града, облечен като Каскарильо.

В сиво палто и с букет на ревера
нашия столичен град
точно във седем напуснах аз вчера,
без да погледна назад.

„Столичният град“ тук е Ленинград, по-точно Петроград, което позволява да предположим, че тази песен се е появила през периода 1914 — 1924 година.

Героят заминава на морето, където се запознава с „чудо на земната хубост“. Ясно е, че

Като сняг се стопиха парите,
вече поемам назад.
Пак ще се гмурна надолу с главата
в мрачния зъл Ленинград.

Следва „дело“, арест и последната строфа:

Строг е конвоят, а пътят е прашен —
аз към затвора вървя.
Десет години в тъмница ме чакат,
или дори — оня свят.

Всички тези произведения са със специфична тематика. Освен тях в престъпния свят са много популярни и имат свои изпълнители и слушатели такива чудесни песни като „Отворете ми, ах, отворете“. Или „Не плачи, приятелко“, особено в нейния ростовски, първоначален вариант.

Романсите „Как хубава бе тази светла нощ“ или „Спомням си парка и тази алея“ нямат специфичен апашки текст, макар да се популярни сред престъпния свят.

Всеки апашки романс, в това число и прочутият „Акордеоните ще свирят не за нас“ или „Есенна нощ“, имат десетки варианти, сякаш романсът е имал съдбата на някой „роман“, превърнал се само в схема, основа за личните излияния на изпълнителя.

Често пъти романсите на балъците се променят значително и стават наситени с апашки дух.

Така романсът „Не ми разправяйте за него“ при апашите се е превърнал в безкрайната (в затвора има предостатъчно време) „Мурочка Боброва“. В романса няма никаква Мурочка Боброва. Но апашите обичат конкретните неща. Обичат също и подробните описания.

Колата пред съда се спря.
Излизайте — извика някой.
Насам, по стълбата, насам!