Бога ми, не лъжа.
Повече, отколкото за успешен грабеж, Генка мечтаеше за кариерата на затворнически „романист“, разказвач, обичаше при всеки удобен случай да разказва разните му там „Князе Вяземски“ и „Валета купи“ — класиката на устната затворническа литература. Всеки път Генка молеше да му бъдат посочени недостатъците на неговите изпълнения, мечтаеше да разказва „на различни гласове“.
Ето двамата души от престъпния свят, за които книгите бяха нещо важно и нужно.
Останалата маса от апашите признаваше само „романите“, те напълно ги задоволяваха.
Забелязваше се само, че не всички харесваха криминалетата, а би трябвало това да е любимото четиво на апашите. Но един хубав исторически „роман“ или някоя любовна драма се изслушваше с много по-голямо внимание. „Ами че ние всичко това го знаем — казваше Серьожа Ушаков, крадец по влаковете, — всичко това е наше ежедневие. Стражари и апаши — омръзна ни вече. Сякаш нищо друго не ни интересува.“
Освен „романите“ и затворническите романси имаше и филми.
Всички апаши са предани почитатели на киното — това е единственият вид изкуство, с което те се срещат „лице в лице“ — и при това гледат не по-малко, а дори повече от „средния“ градски жител.
Тук явно се предпочитат криминалните филми, при това вносни. Кинокомедията привлича апашите само в грубата си форма, където е смешно действието. Остроумният диалог не е за апашите.
Освен филмите имаше и нещо като степ.
Има и още нещо, което подхранва естетическите чувства на апашите. Този вид „обмяна на опит“ в затвора са разказите за „подвизите“ — разкази на затворническите нарове, в очакване на следствието или на изпращането по етапен ред.
Тези разкази, „обмяната на опит“, заемат огромно място в живота на апаша. Това съвсем не е празно губене на време. Това е равносметка, обучение, възпитание. Всеки апаш споделя с другарите си подробностите от своя живот, своите похождения и приключения. За тези разкази (които само отчасти имат характер на проверка, на проучване на непознатия апаш) отива по-голямата част от времето в затвора, пък и в лагера също.
Това е като представяне, „с кого си обикалял“ (онези, „с които си обикалял жилищата“, заедно с които от известните на целия престъпен свят апаши си „работил“).
„Какви «хора» те познават?“ След този въпрос обикновено се прави подробно изложение на собствените подвизи. Това е „юридически“ задължително — по разказа апашите могат да преценят непознатия доста точно и знаят къде трябва да посмалят, а кое да приемат за несъмнена истина.
Апашките подвизи, винаги безкрайно преувеличени, разправяни в прослава на законите на престъпния свят и на апашкото поведение, са много опасни романтични примамки за младежта.
Всеки факт се рисува с такива съблазнителни, такива привлекателни краски (апашите никога не се скъпят), че хлапето-слушател, попаднало сред тях (да речем, за първа кражба), е увлечено, възхитено от героичното поведение на апаша. Този разказ е почти изцяло фантастика, измислица („Дори да те лъжат — вярвай!“).
Всички „големи пачки“, брилянти, гуляи, особено жените — всичко това е акт на самоутвърждаване, лъжата тук не се смята за грях. И макар вместо грандиозен гуляй в тайната квартира да е имало само изпросена на вересия скромна халба бира в Лятната градина — лъжите са неудържими.
Разказвачът вече е „проверен“ и може да лъже колкото му душа иска.
Чуждите, чути в някой етапен затвор подвизи, се присвояват от вдъхновения лъжльо и слушателите, на свой ред сгъстили боите, представят чуждото приключение за свое собствено.
Така се гради криминалната романтика.
На младежа, който често пъти е дори хлапе, му се взима акълът. Възхищава се на живите герои, иска да им подражава. Служи им като момче за всичко, гледа ги в устата, дебне усмивките им, нащрек е за всяка дума. Впрочем в затвора такова момче дори няма с кого да общува освен с апашите, понеже крадците на държавни пари и нарушителите на селските закони избягват младите апашори, които са потенциални рецидивисти.
В това фукливо възвеличаване на собствената личност несъмнено се крие известен естетически смисъл от сферата на художествената литература. Ако художествената проза на апаша е „романът“, това устно произведение, то подобни разговори са вид устен мемоар. Тук не се обсъждат технически въпроси на апашките операции, а вдъхновено се разправя как „Колка Смеха видя сметката на балъка“, как „Катка Свивачката завъртяла главата на прокурора“ — с една дума, това са спомени по време на почивка.
Разлагащото им значение е огромно.
Информация за текста
© Варлам Шаламов
© 1994 Александър Талаков, превод от руски
Варлам Шаламов
Аполлон среди блатных,
Сканиране, разпознаване и редакция: NomaD, 2010
Издание:
Варлам Шаламов. Колимски разкази
Първо издание
Съставителство: Александър Талаков
Превод: Александър Талаков
Редактор: Иван Дойчинов
Технически редактор: Любица Златарева
Коректор: Красимира Петрова
ISBN 954-411-015-I (том I)
ISBN 954-411-016-X (том II)
Издателство „Факел“, София, 1994
Варлам Шаламов. Колымские рассказы, Изд. „Молодая гвардия“, М. 1989
Варлам Шаламов. Левый берег, Изд. „Современник“, М. 1989
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/16753]
Последна редакция: 2010-07-13 19:30:00
1
Нравоучителна книга ох XVII век. — Б.пр.
