Апашите вярват в способностите му на разказвач, колкото и да е измъчен и останал без сили. В лагерите не посрещат хората по дрехите и всеки „огън“ (красноречиво наименование на дрипльовците, облечени в парцали, със стърчащи фъндъци вата от памуклийката) може да се окаже велик „ро̀манист“.
Заслужил чорбата, а в случай на късмет и къшея хляб, „ро̀манистът“ плахо мляска в тъмния ъгъл на бараката, будейки завист сред другарите си, които не умеят да „фраскат ро̀мани“.
В случай на още по-голям успех ще почерпят „ро̀маниста“ и с махорка. Това вече е връх на блаженството! Десетки очи ще следят треперещите му пръсти, мачкащи тютюна, свиващи цигара. И ако „ро̀манистът“ с невнимателно движение изсипе на пода няколко безценни трошици тютюн, той може да се разплаче с истински сълзи. Колко ръце ще се протегнат към него, за да вземат цигарата и да му я запалят от печката — поне веднъж да поемат тютюневия дим. И не един угоднически глас ще произнесе зад гърба му тайната формула „да попушим“ или ще се възползува от загадъчния синоним на формулата: „четирийсет…“.
Ето какво представляват „ро̀манът“ и „ро̀манистът“ в лагера.
От деня на успеха „ро̀манистът“ ще бъде пазен от оскърбления, няма да позволят да бъде бит, дори редовно ще му дават допълнително ядене. Той смело иска от апашите цигара и те му оставят фасовете си — той вече е със звание на придворен, вече е с униформата на камерюнкер…
Всеки ден той трябва да е готов с нов „ро̀ман“ — конкуренцията е голяма! — и за него са облекчение вечерите, когато господарите му нямат настроение да поглъщат културна храна, да „нагъват културата“, и той може да заспи като убит. Но и сънят може да бъде прекъснат грубо, ако на апашите изведнъж им скимне да отложат някой двубой на карти (което, разбира се, става много рядко, тъй като играта на „терц“ или „щос“ е по-важна от каквито и да било „ро̀мани“).
Сред тези гладни „ро̀манисти“ се срещат и „идейни“, особено след няколко относително сити дни. Те се опитват да разкажат на слушателите си нещо по-сериозно от „Шайката на валетата купа“. Такъв „ро̀манист“ се мисли за културно-масовик до апашкия трон. Сред тях има бивши литератори, гордеещи се с верността към основната си професия, проявявана при такива странни обстоятелства. Има и такива, които се смятат за заклинатели на змии, за флейтисти, пеещи пред усукващото се кълбо на отровните гадини…
Картаген трябва да бъде разрушен!
Престъпният свят трябва да се унищожи!
Информация за текста
© Варлам Шаламов
© 1994 Александър Талаков, превод от руски
Варлам Шаламов
Как «тискают романы»,
Сканиране, разпознаване и редакция: NomaD, 2010
Издание:
Варлам Шаламов. Колимски разкази
Първо издание
Съставителство: Александър Талаков
Превод: Александър Талаков
Редактор: Иван Дойчинов
Технически редактор: Любица Златарева
Коректор: Красимира Петрова
ISBN 954-411-015-I (том I)
ISBN 954-411-016-X (том II)
Издателство „Факел“, София, 1994
Варлам Шаламов. Колымские рассказы, Изд. „Молодая гвардия“, М. 1989
Варлам Шаламов. Левый берег, Изд. „Современник“, М. 1989
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/16754]
Последна редакция: 2010-07-13 19:30:00
1
Има се предвид литературният критик Иван Панаев, чиято жена (писателка) по-късно сключва граждански брак с Некрасов. — Б.пр.
