му надрънкал шефът за шунката, както и това, че никакво изнасилване никога не е имало. Но тъй като не можел нищо да направи, си затраял и се направил, че вярва. Часовникарят бил осъден на смърт. Дотук, приятелю, нищо необичайно. Едва сега историята започва да става интересна.
— Тук на Роаял, в помещението, което служи за вътрешен затвор, си имаме гилотина — всеки чарк е лъснат и подреден в специален кашон. В двора пък се намират петте изгладени и добре нивелирани плочи, върху които я издигат. Всяка седмица палачът и помощниците му — двама каторжници — сглобяват гилотината, нагласят ножа и механизмите и отрязват по няколко бананови стъбла. Така се уверяват, че машината е тип-топ и работи безотказно.
— И така, часовникарят лежал в една килия заедно с още четирима смъртни — трима араби и един сицилианец. И петимата очаквали резултата от молбите за помилване, подготвени от „адвокатите“ им надзиратели.
Една сутрин сглобили гилотината и внезапно отворили вратата на килията. Палачите се хвърлили върху часовникарчето и му овързали глезените и китките с едно и също въже. Отпорили с ножици яката му и така, ситнейки, го пуснали да измине двадесетина метра в предутринния полумрак. Тук трябва да ти обясня, Папийон, че когато се изправиш пред гилотината, ти се оказваш лице в лице с една перпендикулярно поставена дъска, върху която те завързват посредством прикрепените към нея ремъци. И така — връзват го него и таман да спуснат дъската, от която само главата му се подава в хоризонтално положение, когато пристига сегашният комендант — Сушения Коко… Той задължително трябва да присъства на всички екзекуции. Носел в ръка голяма лампа и щом осветил сцената, забелязал, че ония задници копоите са се объркали — не било ред на часовникаря да става главно действащо лице в купона.
— Спрете! Спрете! — викнал Баро.
— Бил толкова развълнуван, че направо изгубил дар слово. Пуснал лампата на земята и лично отвързал нашия човек. Най-после успял да издума:
— Санитар, водете го обратно в килията. Заемете се с него, останете до него и му дайте да пийне ром. А вие, кретени такива, вървете бързо и ми доведете Рьонкасо — днес е негов ред за екзекуция.
— На другия ден косите на часовникаря били чисто бели — такива, каквито ги видя днес. Адвокатът му — надзирател от Калви, написал нова молба за помилване до Министерството на правосъдието и разказал цялата случка. Потърпевшият бил помилван и наказанието му било заменено с доживотна присъда. Оттогава прекарва цялото си време, като поправя часовниците на копоите. Това е нещо като страст. След като ги поправи веднъж, после дълго ги следи дали продължават да работят точно, затова над главата му висят толкова много от тях. Сега разбираш, че нещастникът има основания да бъде малко чалнат, нали?
— Без съмнение, Тити, след подобен шок той с право не проявява общителност. Искрено ми е жал за него.
С всеки ден научавах по нещо ново за живота тук. Стая „А“ беше истински кошер на опасни мъже — опасни не само с миналите си подвизи, но и с начина си на реагиране във всекидневните ситуации. Аз все още не работех — чаках да се освободи място на клозетен чистач. Така щях да съм зает само по три четвърти час сутрин и после можех да ходя на риболов.
Тази сутрин набираха група за работа в кокосовата плантация и извикаха името на Жан Кастели. Той излезе от строя и попита: „Какво? Изпращате ме да бачкам — мене!“
— Да, именно вас — отвърна копоят. — Хайде, вземайте тази мотика.
Нашият човек само го изгледа студено:
— Не виждаш ли, селяко, че човек трябва да идва от твоя пущинак, за да знае за какво служи старинният инструмент в ръцете ти? Аз съм марсилец, родом от Корсика. В Корсика подобни сечива ги държим по-далеч от себе си, а в Марсилия дори не подозират съществуването им. Запази мотиката за себе си и ме остави на мира.
Младият копой, който явно не бе успял да разбере как точно стоят нещата тук, надигна мотиката срещу Кастели и размаха дръжката във въздуха. В този миг сто и двадесетимата мъже изкрещяха в един глас: „Само да го удариш, Шароняр, и си мъртъв!“
— Разпръснете редиците! — извика Гранде и ние, без да се интересуваме от това, че копоите застанаха в положение за нападение, се прибрахме в помещението.
Стая „Б“ се строи за работа. Стая „В“ също. Дузина копои се върнаха обратно и — нещо съвсем необичайно — спуснаха решетките на вратата. Един час по-късно постройката бе заобиколена от четиридесет надзиратели с карабини. Заместник-комендантът, главният надзирател, шефът на тъмничарите, другите надзиратели — всички бяха на линия, с изключение на самия комендант, който беше заминал на инспекция на Дяволския остров още преди инцидента.
Заместник-комендантът разпореди:
— Дачели, викайте хората един по един.
— Гранде?
— Тук.
— Излезте.
Той излезе навън и застана сам срещу четиридесетте копои. Дачели заповяда:
— Тръгвайте на работа.
— Не мога.
— Отказвате?
— Не, не отказвам, болен съм.
— Откога сте болен? Не рапортувахте за подобно нещо при първата проверка.
— Сутринта не бях болен, но сега съм.
Всичките шестдесет човека, които извикаха след него, отговориха по същия начин. Само един се осмели откровено да откаже да се подчини. Сигурно се надяваше, че ще го изпратят в Сен Лоран, за да го изправят пред военен съд. Когато го запитаха „Отказвате ли?“, той отвърна:
— Да, отказвам. Не, не и не! Трикратно не!
— Трикратно ли? Защо?
— Защото ми се повръща от вас. Категорично отказвам да работя за задници като вас.
Напрежението бе изключително високо. Копоите, и особено по-младите от тях, не понасяха да бъдат така унижавани от каторжниците. Само едно чакаха — най-малкия заплашителен жест, за да могат да се нахвърлят върху нас с пушките си, насочени засега към земята.
— Всички извикани досега — съблечете се до кожа! И марш напред към килиите!
Докато пускахме дрехите си на земята, от време на време се чуваше звън от падането на някой нож върху каменния под. В този момент пристигна докторът.
— Добре, спрете! Ето ви лекар. Бихте ли прегледали тези хора, докторе? Тези от тях, които не са болни, ще попаднат в карцера. Останалите ще се върнат в помещението.
— Шестдесет болни?
— Да, докторе, с изключение на този, който откровено отказа да работи.
— Да започнем по ред. Гранде, от какво се оплаквате? — запита лекарят.
— От тъпотията на копоите, докторе. Всички тук имаме дълги присъди, повечето доживотни. От островите не можем да избягаме. Така че, за да понасяме този живот, е нужно правилникът да се прилага към нас с повече гъвкавост и разбиране. Тази сутрин един надзирател се опита пред всички да удари с дръжката на мотиката наш другар, когото много уважаваме. При това в жеста му нямаше и помен от самозащита, тъй като човекът никого не бе заплашил. Единственото му прегрешение бе, че отказа да работи с мотика. Ето я истинската причина за колективната ни епидемия. Вие сам преценете дали сме прави. Докторът наведе глава, помисли около минута и каза:
— Санитар, пиши: „Поради колективно хранително отравяне надзирателят-санитар Еди-кой си да вземе необходимите мерки, като раздаде на всички каторжници, обявили се за болни, по двадесет грама очистително. Каторжникът X да бъде настанен в болница, за да преценим дали отказът му да работи е бил заявен в пълно съзнание.“
След което се обърна и си тръгна.
— Хайде всички в стаята! — извика заместник-комендантът. — Приберете си дрехите и не забравяйте да си вземете ножовете.
