БРИНДСЛИ: Не. По дяволите!
КАРЪЛ: Къде е кибритът?
БРИНДСЛИ: Трябва да е на масата с напитките. (Опипва около бутилките.) Не. Виж на грамофона.
(И двамата започват да се щурат из стаята в търсене на кибрит.)
Ужас, ужас, ужас, ужас, ужас, ужас!
(Каръл напипва един маракас, който трака до грамофона.)
КАРЪЛ: Ето го! (Взима го.) Не…
(Телефонът звъни.)
БРИНДСЛИ: Не мога да повярвам!
(Опипом върви към звука от телефона. Сеща се точно навреме за голямата маса в центъра и се спира преди да се блъсне в нея със самодоволна усмивка.)
Добре де, идвам!
(Вместо това, той се спъва в подиума, пльосва се на пода и събаря телефона. Влачи се на колене, търси го по пода и придърпва слушалката с кабела. В слушалката.)
Ало?… (Обзет е от внезапен ужас.) Ало… Не, не, не, не… Добре съм, много съм добре!… Ти?… (Закрива с ръка слушалката. Към Каръл.) Скъпа, моля те, погледни в спалнята?
КАРЪЛ: Още не съм свършила тук.
БРИНДСЛИ: Току-що се сетих, че има жички за бушони в спалнята. В онова чекмедже, в което намери снимката. Иди и ги вземи, моля те.
КАРЪЛ: Мисля, че там няма. Не видях такова нещо.
БРИНДСЛИ: (сопва се.): Недей да спориш! Просто погледни!
КАРЪЛ: Добре. Само без нерви!
(По време на следващия диалог, тя се качва внимателно по стълбите опипом, с главата надолу, ръцете нагоре по перилата, от което коприненият й задник силно се очертава.)
БРИНДСЛИ: (овладява се.) Извинявай. Сигурен съм, че са там. Просто не си ги забелязала.
КАРЪЛ: Ами кибрита?
БРИНДСЛИ: Ще трябва да ги поправим на тъмно. Моля те, мила, побързай.
КАРЪЛ: (Качва се.) О, Боже, какъв ужас!
БРИНДСЛИ: (маха ръката си от слушалката и се ослушва, докато Каръл се отдалечава.) Ало?… О-хо-хо-хооо! Как си? Добре. Това е супер. Супер, супер!… Какво да престана да повтарям?
(Каръл стига до горния край на стълбите и, по силата на навика, оправя полата си преди да влезе в спалнята.)
БРИНДСЛИ: (Отново с ръка на слушалката.) Каръл?… Скъпа?… (Доволен, че я няма; нахвърля се на телефона със снижен глас.) Клия! Какво правиш тук? Мислех, че си във Финландия… Но теб те нямаше едва шест седмици… От къде се обаждаш?… От летището?… Ами не, тази вечер няма да може… Ужасно съм зает, страхувам се, че няма да мога да се измъкна… Работа…
КАРЪЛ: (Провиква се от вратата на спалнята.) Там няма нищо, освен мръсните ти чорапи, нали ти казах.
БРИНДСЛИ: (отвръща й.) Ами, виж по другите чекмеджета… (Става, докато говори и се обръща така, че кабелът са увива около краката му.)
(Каръл се връща да търси.)
(Тихо и бързо, по телефона.) Виж, сега не мога да говоря. Може ли да ти се обадя утре? Къде ще бъдеш? Виж, Клия, казах ти вече — не. Не тази вечер. Знам, че е съвсем наблизо. Не е там работата. Не, не можеш да наминеш. Виж, нещата се промениха. През изминалия месец станаха някои работи…
КАРЪЛ: (излиза.) Нищо не виждам, Брин, моля те!…
