БРИНДСЛИ: Клия, трябва да вървя… Виж, не мога да го обсъждам по телефона… Дали има общо с кое?… Да, разбира се, че има… Искам да кажа, че не можеш да очакваш, че нещата са се замразили, докато те няма, нали?
КАРЪЛ:
БРИНДСЛИ: О, стига си хленчила!
КАРЪЛ:
БРИНДСЛИ: Един приятел. Намери ли жичките?
КАРЪЛ: Нищо не мога да намеря така. Непременно ни трябва кибрит!
БРИНДСЛИ: Ще опитам в кръчмата. Може и свещи да имат.
Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ:
БРИНДСЛИ:
Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: Г-н Милър?
БРИНДСЛИ: Да?
Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: Г-н Милър!
БРИНДСЛИ: Да!
Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: Ох, слава Богу, че сте тук! Така се уплаших!
БРИНДСЛИ: Защо? И при вас ли изгасна?
Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: Да!
БРИНДСЛИ: Сигурно е авария…
Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: Съмнявам се. Уличните лампи отпред светят. Видях ги от площадката.
БРИНДСЛИ: Тогава е главният бушон на къщата.
КАРЪЛ: Къде е той?
БРИНДСЛИ: В мазето е. Таблото е пломбирано. Не е разрешено на никого да го пипа, освен на хората от електроснабдяването.
КАРЪЛ: Какво ще правим?
БРИНДСЛИ: Ще ги повикаме… Бързо!
КАРЪЛ: Дали ще дойдат по това време?
БРИНДСЛИ: Трябва да дойдат.
Случайно да ви се намира кибрит, г-це Фърнивъл?
Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: Страхувам се, че не. Толкова е несъобразително от моя страна. Като се има предвид как се ужасявам от тъмнината.
БРИНДСЛИ: Скъпа, това е г-ца Фърнивъл, от горния етаж. Госпожица Фърнивъл — госпожица Мелкет.
Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: Приятно ми е.
КАРЪЛ:
Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: Не е ли ужасно?
КАРЪЛ: Може би можем да отложим г-н Бамбергер?
БРИНДСЛИ: Невъзможно. Той вечеря навън и после ще дойде тук. Няма как да го намерим.