Черна комедия (Фарс в едно действие)

БРИНДСЛИ: Клия, трябва да вървя… Виж, не мога да го обсъждам по телефона… Дали има общо с кое?… Да, разбира се, че има… Искам да кажа, че не можеш да очакваш, че нещата са се замразили, докато те няма, нали?

КАРЪЛ: (излиза от спалнята.) Нищо няма тук. Никакъв кибрит ли нямаме?

БРИНДСЛИ: О, стига си хленчила! (По телефона.) Не, не ти. Ще ти се обадя утре. Дочуване. (Трясва слушалката, но не успява да улучи телефона, така че удря слушалката в масата. После трябва да се освободи от кабела. Бриндсли вече започва да изглежда обезпокоен.)

КАРЪЛ: (слизайки.) Кой беше?

БРИНДСЛИ: Един приятел. Намери ли жичките?

КАРЪЛ: Нищо не мога да намеря така. Непременно ни трябва кибрит!

БРИНДСЛИ: Ще опитам в кръчмата. Може и свещи да имат.

(Отгоре се носят кратки писъци. Това е паникьосаната г-ца Фърнивъл, която слиза пипнешком.)

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: (квичи.) Помощ! Помощ!… Моля, има ли някой, помощ!

БРИНДСЛИ: (извиква.) Вие ли сте, г-це Фърнивъл?

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: Г-н Милър?

БРИНДСЛИ: Да?

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: Г-н Милър!

БРИНДСЛИ: Да!

(Тя влиза пипнешком. Бриндсли отива да я посрещне, но за малко се разминава с нея.)

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: Ох, слава Богу, че сте тук! Така се уплаших!

БРИНДСЛИ: Защо? И при вас ли изгасна?

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: Да!

БРИНДСЛИ: Сигурно е авария… (Той напипва ръката й и я води до стола отпред вляво.)

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: Съмнявам се. Уличните лампи отпред светят. Видях ги от площадката.

БРИНДСЛИ: Тогава е главният бушон на къщата.

КАРЪЛ: Къде е той?

(Г-ца Фърнивъл зяпва от непознатия глас.)

БРИНДСЛИ: В мазето е. Таблото е пломбирано. Не е разрешено на никого да го пипа, освен на хората от електроснабдяването.

КАРЪЛ: Какво ще правим?

БРИНДСЛИ: Ще ги повикаме… Бързо!

КАРЪЛ: Дали ще дойдат по това време?

БРИНДСЛИ: Трябва да дойдат.

(Бриндсли, без да иска докосва гърдите на г-ца Фърнивъл. Тя леко изписква. Бриндсли опипом върви към телефона.)

Случайно да ви се намира кибрит, г-це Фърнивъл?

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: Страхувам се, че не. Толкова е несъобразително от моя страна. Като се има предвид как се ужасявам от тъмнината.

БРИНДСЛИ: Скъпа, това е г-ца Фърнивъл, от горния етаж. Госпожица Фърнивъл — госпожица Мелкет.

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: Приятно ми е.

КАРЪЛ: (протяга ръка в тъмното.) Приятно ми е.

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: Не е ли ужасно?

(Бриндсли вдига телефона и набира „0“.)

КАРЪЛ: Може би можем да отложим г-н Бамбергер?

БРИНДСЛИ: Невъзможно. Той вечеря навън и после ще дойде тук. Няма как да го намерим.