толкова прекрасни неща.
КАРЪЛ: Какво?
Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: Тези мебели…
КАРЪЛ:
ПОЛКОВНИКЪТ: Какво?
КАРЪЛ: Ами… то… ъъъ… Изненада е — иди и виж.
ПОЛКОВНИКЪТ: Много добре, Бухтичке. Както заповядаш.
КАРЪЛ:
Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: Не знам. Какво правят тези мебели тук? Те са на Харолд Гориндж.
КАРЪЛ: Знам. Ние направихме нещо ужасно. Задигнахме му най-хубавите неща, а сложихме вехториите на Брин в неговата стая.
Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: Но защо? Това е безобразие!
КАРЪЛ:
Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: Ако Харолд Гориндж знаеше, че някой е пипал мебелите или порцелана му, направо щеше да се побърка! А що се отнася до този Буда —
КАРЪЛ: О, моля ви, г-це Фърнивъл, нали няма да ни издадете? Ние просто сме отчаяни! А и само за един час… О, моля ви, моля ви!
Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ:
КАРЪЛ: Ох, благодаря ви!
Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: Обаче всичко трябва да се върне на точното му място, веднага щом г-н Бамбергер и баща ви си тръгнат.
КАРЪЛ: Заклевам се! О, г-це Фърнивъл, вие сте ангел! Пийнете нещо. О, не, вие не пиете. Ами тогава, изпийте един битер лимон.
Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: Благодаря ви. Това няма да ви откажа.
ПОЛКОВНИКЪТ: Е, наистина голяма изненада. И това минава за скулптура?
КАРЪЛ: Не минава. То е!
ПОЛКОВНИКЪТ: Идеално стават за градински инструменти. Мога да си копая с тях.
КАРЪЛ: Не е много смешно, татко.
ПОЛКОВНИКЪТ: Извинявай, Бухтичке. Щом така смяташ…
КАРЪЛ: И не желая да ме наричаш „Бухтичка“.
ПОЛКОВНИКЪТ: Ами, това няма нужда да го хабим. Може да потрябва за после!
КАРЪЛ: Не се тревожете, г-це Фърнивъл. Брин ще дойде след минутка със свещите.
Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: И тогава, разбира се, ще си тръгна. Не искам да ви преча.
КАРЪЛ: Изобщо не ни пречите.