КАРЪЛ: Ох, мамка му!
БРИНДСЛИ: (сяда на подиума и говори по телефона.) Ало, централа, може ли да ме свържете с Електроснабдяване — Лондон, моля? Дежурната служба… Сигурен съм, че го има в указателя, госпожице, но не мога да го видя… Не се извинявайте… Не, не съм сляп!… Просто не мога да го видя! Имаме бушон на късо… Не, нямаме кибрит! (Отчаян.) Госпожице, моля Ви, това е спешен случай!… Благодаря Ви!… (към останалите.) Лондон е пълен с кретени!
Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: Ох, толкова сте прав, г-н Милър.
БРИНДСЛИ: (изправя се; обезумял в слушалката.) Госпожице, не искам телефона, не мога да го набера!… Така, някога да сте опитвали да наберете номер в тъмното?… (Опитва да се овладее.) Просто искам да ме свържете… Благодаря Ви. (на г-ца Фърнивъл.) Госпожице Фърнивъл, съвсем случайно нямате ли някоя свещ?
Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: За съжаление не, г-н Милър.
БРИНДСЛИ: (Подигравателно произнася към нея само с уста.) „За съжаление не, г-н Милър“… (Бързо, в слушалката.) Ало? Вижте, искам да направя заявка за авария на главния бушон на ул. „Скарлати гардънс“, номер 18. Казвам се Милър. (Раздразнено.) Да, да! Добре!… (Вбесен, към останалите.) Момент така! Да ви пикая на момента!
Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: Ако може да предложа нещо — Харолд Гориндж отсреща може да има свещи. Той ще отсъства през уикенда, но винаги си оставя ключа под изтривалката.
БРИНДСЛИ: Чудесна идея. Това е единственото полезно нещо, което може да му се намира. (На Каръл.) Ето, дръж това… Аз ще отида да видя, любов моя.
(Той натиква слушалката в ръцете й, след това се блъсва в скулптурата си.)
Мамицата ти!
Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: Добре ли сте, г-н Милър?
БРИНДСЛИ: Знаех си! Знаех си, мамка му. Това ще бъде най-лошата вечер в живота ми!… (Блъсва се във вратата.)
КАРЪЛ: Не се паникьосвай, скъпи. Само не се паникьосвай!
(Той излиза, препъвайки се и се вижда как търси ключа под изтривалката на Харолд. Намира го и влиза в отсрещната стая.)
Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: Много сте права, г-це Мелкет. Изобщо не бива да се паникьосваме.
КАРЪЛ: (по телефона.) Ало? Ало? (към г-ца Фърнивъл.) И това трябваше да се случи точно тази вечер. Това е късметът на Бриндсли.
Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: Тази вечер някакъв специален случай ли има, г-це Мелкет?
КАРЪЛ: По-специален не може да има, дори и да искахме.
Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: О, мила. Може ли да попитам защо?
КАРЪЛ: Чували ли сте за един немец, на име Георг Бамбергер?
Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: Да, разбира се. Той не е ли най-богатият човек на света?
КАРЪЛ: Да. (по телефона.) Ало?… (Към г-ца Фърнивъл.) Е, той ще идва тук тази вечер.
Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: Тази вечер!
КАРЪЛ: След около двайсет минути, ако трябва да бъдем точни. И, което е още по- лошо, той е глух като пън.
Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: Много странно! Мога ли да попитам защо ще идва?
КАРЪЛ: Видял снимки с работите на Бриндсли и явно се е побъркал по тях. Секретарят му звънна миналата седмица и попита може ли да дойде и да ги види. Той е голям колекционер. Брин ще си оправи живота, ако той купи дори една негова работа.
Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: О, много вълнуващо!
КАРЪЛ: Това е големият му пробив. Или поне беше, до преди малко.
Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: О, скъпа, трябва да потърсите някаква помощ. Раздрусайте това нещо.
КАРЪЛ: (разтърсва телефона.) Ало? Ало?… Сигурно е паднала атомна бомба и всички са мъртви.
Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: Ох, моля ви се, не говорете такива неща, дори и на шега.
КАРЪЛ: (най-после някой й отговаря.) Ало? А! Обаждам се от ул. „Скарлати гардънс“ номер 18. Страхувам се, че имаме ужасна повреда. Колкото и да се смешно, мисля, че е главното табло. Искаме някое техниче… Е, не може всички да имат грип… Ох, моля ви, опитайте! Ужасно е важно… Благодаря ви. (Затваря телефона.) Надяват се, че може би по някое време тази вечер. Голяма помощ!
Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: Те не са там, за да помагат, мила. Когато бях млада, плащахме
