Черна комедия (Фарс в едно действие)

сметки, но имаше чудесно обслужване. А сега пращат някой чужденец, който те ругае. А ако си от средната класа, това само влошава нещата.

КАРЪЛ: Едно питие?

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: Не пия, благодаря. Скъпият ми баща беше баптистки свещеник и върл противник на алкохола.

(Чува се тупурдия и падащи бутилки от мляко, последвани от полугласна псувня.)

ПОЛКОВНИК МЕЛКЕТ: (отвън.) Мамицата ти!!!!… (Излайва.) Има ли някой тук?

КАРЪЛ: (вика го.) Насам, татенце!

ПОЛКОВНИКЪТ: Не можете ли да светнете, да ви вземат дяволите? За малко да се пребия в тези проклети бутилки от мляко.

КАРЪЛ: Имаме повреда в бушоните. Нищо не работи.

(Полковник Мелкет влиза, носейки запалка, която очевидно работи — виждаме пламъка й, а светлините, разбира се, леко притъмняват.)

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: Ох, отдъхнах си! Светлина!

КАРЪЛ: Това е баща ми, полковник Мелкет, г-ца Фърнивъл. Тя е от горния етаж.

ПОЛКОВНИКЪТ: Добър вечер.

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: За малко се приютих при г-н Милър. Не мога да стоя на тъмно.

ПОЛКОВНИКЪТ: Кога стана това?

(Г-ца Фърнивъл, зарадвана от светлината, я следва трогателно, докато Полковника кръстосва из стаята.)

КАРЪЛ: Преди пет минути. Главният изгърмя.

ПОЛКОВНИКЪТ: А къде е онзи твоичкия младеж?

КАРЪЛ: В отсрещната квартира. Опитва се да намери свещи.

ПОЛКОВНИКЪТ: Искаш да кажеш, че той няма нито една?

КАРЪЛ: Не. Не можем да намерим дори кибрит.

ПОЛКОВНИКЪТ: Ясно. Никаква организация. Не е на добре!

КАРЪЛ: Татко, моля те. На всеки може да се случи.

ПОЛКОВНИКЪТ: На мен не може.

(Обръща се, вижда г-ца Фърнивъл точно пред себе си и строго се вторачва в нея. Горката жена отстъпва към канапето и сяда.

Полковник Мелкет за пръв път забелязва скулптурата на Бриндсли.)

Какво, по дяволите, е това?

КАРЪЛ: Една от творбите на Бриндсли.

ПОЛКОВНИКЪТ: Нима? И колко струва?

КАРЪЛ: Мисля, че го предлага за 50 паунда.

ПОЛКОВНИКЪТ: Боже!

КАРЪЛ: (нервно.) Харесва ли ти квартирата, татко? Обзавел я е много добре, нали? Искам да кажа, че е богато, но не и натруфенко.

ПОЛКОВНИКЪТ: Много изискано — добре: виждам, че има отличен вкус. (Виждайки Буда.) Ето това разбирам аз под истинско произведение на изкуството — веднага разбираш какво значи.

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: Боже господи!

КАРЪЛ: Какво има?

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: Нищо… Просто този Буда много ми напомня за онзи, който има Харолд Гориндж.

(Каръл изглежда паникьосана.)

ПОЛКОВНИКЪТ: Сигурно струва доста пара, а? Той трябва да е доста заможен… Боже — какви прекрасни цветове. (Навежда се, за да ги разгледа.)

КАРЪЛ: (Бързо, полугласно към г-ца Фърнивъл.) Вие познавате ли г-н Гориндж?

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: О, разбира се, много добре. Ние сме много добри приятели. Той има