— Ей сега ще ти покажа — каза татко, седна на моето колело и започна да прави кръгчета из градината.
Вярно, че колелото му беше малко и го затрудняваха колената, защото му се качваха чак до лицето, но татко се справяше добре.
— Това е най-смехотворното нещо, което съм виждал, откак те срещнах за последен път!
Говореше господин Бледюр, който бе надникнал през градинския плет. Господин Бледюр е нашият съсед, той все се закача с татко.
— Я трай — отвърна татко, — ти пък какво разбираш от колела!
— Какво? — извика господин Бледюр. — Трябва да те осведомя, жалък невежа, че бях междурайонен шампион по любителско колоездене и ако не бях се запознал с жена си, щях да стана професионалист! Татко почна да се смее.
— Ти, шампион? — каза татко. — Я не ме разсмивай, ти на триколка не можеш се задържа!
Това обаче не се хареса на господин Бледюр.
— Сега ще видиш — каза той и прескочи плета. — Дай това колело — каза господин Бледюр и посегна към вилката, обаче татко отказа да пусне колелото.
— Никой не те е викал, Бледюр — каза татко, — прибирай се в кошарата си!
— Страх те е да не те посрамя пред нещастното ти дете, нали? — попита господин Бледюр.
— Трай бе, трай бе, че ми става жал за тебе! — каза татко, дръпна вилката от ръцете на господин Бледюр и пак започна да прави кръгчета из градината.
Направо смехотворно! — каза господин Бледюр.
— Завистливите ти думи не могат да ме засегнат — отвърна татко.
Аз подтичвах зад татко и му се молех да ме пусне и аз да направя едно кръгче с моето колело, обаче той не ме чуваше, защото господин Бледюр почна да се хили, докато го гледаше, и татко се заби в бегониите.
— Какво се хилиш като глупак? — попита татко.
— Може ли и аз да направя едно кръгче? — попитах аз.
— Хиля се, защото ми е приятно да се хиля! — каза господин Бледюр.
— Нали колелото е мое — казах аз.
— Ти си пълен тъпак, драги Бледюр — каза татко.
— Така ли? — попита господин Бледюр. Така! — отговори татко.
Тогава господин Бледюр се приближи, бутна татко и го събори заедно с моето колело в бегониите.
— Ей, колелото! — извиках аз.
Татко стана и блъсна господин Бледюр, който падна на свой ред, тъкмо като казваше:
— Само опитай, ако ти стиска!
След като престанаха да се бутат, господин Бледюр каза:
— Имам едно предложение, хайде да се състезаваме по часовник, двамата ще направим по една обиколка па квартала и ще се види кой е по-добър!
— Дума да не става — отвърна татко, — няма да ти разреша да се качваш на колелото на Никола! Какъвто си дебел, току-виж си го счупил.
— Пъзльо! — каза господин Бледюр.
— Аз ли съм пъзльо? — извика татко. — Сега ще видиш!
Татко взе колелото и излезе на тротоара. Господин Бледюр и аз го последвахме. На мен вече беше почнало да ми омръзва, пък и още дори не бях се качил на колелото!
— Хайде — каза татко, двамата ще направим по една обиколка на квартала и ще измерим времето, победителят се признава за шампион. Това е чиста формалност, за мен е много ясно кой ще спечели!
— Приятно ми е, че признаваш поражението си — каза господин Бледюр.
— А аз какво да правя? — попитах аз.
Татко се обърна към мен много изненадан, сякаш беше забравил, че съм тук.
— Ти ли? А, ти. Ти ще измерваш времето. Господин Бледюр ще ти даде часовника си.
Обаче господин Бледюр не искаше да дава часовника си, защото децата много чупели, тогава татко му каза, че е пинтия и ми даде своя часовник, който е много щур и си има една голяма стрелка, дето се върти бързо, ама аз най си исках колелото.
Татко и господин Бледюр теглиха жребий и господин Бледюр тръгна пръв. Той вярно е доста дебел, колелото под него почти не се виждаше и хората по улицата се обръщаха да го гледат и се смееха. Господин Бледюр караше доста бавно, после сви зад ъгъла и изчезна. Когато се появи иззад другия ъгъл, беше се зачервил, беше изплезил език и се клатушкаше на колелото.
— Колко време? — попита той, като стигна до мен.
— Девет минути и голямата стрелка е между пет и шест — отвърнах аз.
Татко почна да се кикоти.
— Ей, братче — каза той, — че то с такива като тебе обиколката на Франция ще трае половин година!
— Вместо да се забавляваш с детински остроумия — отвърна господин Бледюр, който едва-едва дишаше, — опитай се да ме надминеш!
Татко взе колелото и потегли.
Господин Бледюр се съвземаше полека-лека, аз гледах часовника, стояхме и чакахме. Разбира се, исках татко да победи, обаче часовникът ся вървеше, станаха девет, а после и десет минути.
— Спечелих! Аз съм шампионът! — извика господин Бледюр.
След петнайсет минути татко все така не се мяркаше.
— Чудно нещо — каза господин Бледюр, — дали да не отидем да видим какво става?
И тогава се появи татко. Идваше пеша. Панталонът му беше скъсан, държеше си кърпичката пред носа и влачеше колелото с другата ръка. Билката беше съвсем изкривена, колелото беше смачкано, а фарът — счупен.
— Блъснах се в една кофа за боклук — каза татко.
На другия ден споменах за това на Клотер в междучасието. Той каза, че и при него се получило почти същото нещо, когато за пръв път му купили колело.
— А бе какво да ти кажа — заключи Клотер, — татковците винаги са си такива, правят се на тарикати и ако не ги опазиш, чупят колелата и се пребиват.
СТРАХОТНИЯТ БУКЕТ
Мама има рожден ден и аз реших да й купя подарък. От една година все така правя — преди това бях малък.
Взех стотинките от касичката си, за щастие биха доста, понеже мама случайно ми беше дала пари вчера. Знаех какво ще подаря на мама: цветя за голямата синя ваза в хола, ама грамаден, много страхотен букет.
В училище едва дочаках края на занятията, та да отида да купя подаръка. За да не загубя парите, през цялото време си държах ръката в джоба, даже като ритахме топка през междучасието. Не беше опасно — нали не съм вратар. Вратар беше Алсест, едно приятелче, много дебел, все яде.
— А бе ти защо си стискаш тази ръка, като бягаш? — попита ме той.
Като му обясних, че искам да купя цветя за мама, той каза, че според него по-добре било нещо за ядене, сладкиш, бонбони или някакъв колбас, обаче аз нямах намерение да правя подарък на него, затова не му обърнах внимание и му вкарах гол. Спечелихме с 44 на 32.
На излизане от училище Алсест дойде с мен в цветарницата, като пътем изяде половината шоколадова паста, която му беше останала от урока по граматика. Влязохме в магазина, аз сложих всичките стотинки на щанда и казах на лелката, че искам много голям букет цветя за мама, ама само да не са бегонии, защото в градината е пълно и не си струва човек да ги купува от друго място.
— Искаме нещо по така — каза Алсест и пъхна нос в цветята, изложени на витрината, за да види дали миришат добре.
Лелката преброи моите парички и каза, че май няма да може да ми даде много, много цветя. И понеже
