Анян ми каза, че глобусът се отвъртал и тогава приличал на голяма топка. Май на мен ми хрумна да си играем с него, обаче това не беше хубаво хрумване. Играехме си, като Си подхвърляхме глобуса, само че Анян си свали очилата, за да не ги счупи, пък той без очила не вижда добре, затова изпусна глобуса и той се трясна с Австралия напред в огледалото и го счупи. Анян си сложи очилата, за да види какво е станало, и се попритесни. Върнахме обратно глобуса и решихме да внимаваме, защото майките ни можеха да се ядосат.
Зачудихме се какво да правим и Анян ми каза, че татко му му бил купил една химическа игра, за да учи по нея естествени науки. Показа ми я, беше много щура. Такава една голяма кутия с разни тръбички, с едни тумбести шишета и с малки шишенца с разноцветни течности, а имаше и спиртовка. Анян каза, че с тия работи човек можело да прави много поучителни опити.
Анян започна да сипва разни прахчета и течности в тръбичките и цветовете им се меняха, ставаха ту червени, ту сини, а от време на време излизаше и малко бял дим. Много поучително беше! Казах на Анян, че трябва да вземем да направим разни още по-поучителни опит1, и той се съгласи. Взехме най-голямото шише, сипахме вътре всички прахчета и всички течности, а после взехме спиртовката и загряхме шишето. В началото как да е: започна да се пени, а после взе да излиза един много черен дим. Само беше гадно, дето димът миришеше лошо и цапаше всичко. Прекратихме опита, след като шишето се пръсна.
Анян се развика, че нищо не виждал, но за щастие просто стъклата на очилата му бяха почернели, а докато ги 6ършехме отворих прозореца, защото се бяхме разкашляли от дима. Пяната по килима издаваше странни звуци, като вряща вода, стените бяха целите черни, и ние не бяхме много чисти.
Тогава влезе майката на Анян. Отначало за малко тя нищо не можа да каже, само си отвори широко очите и устата, а след това се развика, свали очилата на Анян и му лепна един шамар. После ни хвана за ръцете и ни поведе към банята, за да се измием. Обаче пък като видя банята, съвсем се ядоса.
Анян се държеше здраво за очилата, защото не му се щеше да получи още някой шамар. Тогава майката на Анян излезе тичешком, като каза, че щяла да се обади по телефона на майка ми да дойде веднага да ме прибере и че никога не била виждала такова нещо, и че това било направо невероятно.
Мама много бързо дойде да ме прибере и аз се радвах, защото в къщата на Анян вече хич не ми беше весело, още повече, че майка му на Анян изглеждаше доста ядосана. Мама ме заведе обратно в къщи и вее повтаряше, че много хубаво съм се проявил и че тая вечер хич да не съм си и помислил за десерт. Честно казано, беше справедливо, защото с Анян тъй или иначе направихме сума ти бели. Общо взето, мама както винаги излезе права — добре си играхме с Анян. Аз пак бих му отишъл на гости, обаче сега майката на Анян не иска той да дружи с мене.
Няма ли най-после майките да се разберат какво искат, човек вече не знае с кого да дружи!
РЕКС
На излизане от училище тръгнах след едно кученце. Кученцето явно се беше загубило, беше сам- самичко и ми стана много мъчно за него. Рекох си, че то сигурно ще се радва, ако си намери приятел, и го подгоних. Кученцето май не искаше много да тръгне с мен, сигурно се боеше. Тогава аз му дадох половината си паста, кученцето изяде пастата и почна да си маха опашката насам-натам, пък аз го кръстих Рекс, също като в един приключенски филм, който бях гледал миналия четвъртък.
След като си изяде пастата почти толкова бързо, колкото би я изял Алсест, едно приятелче, дето все яде, Рекс най-доволно тръгна след мен. Мислех, че татко и мама много ще се зарадват, като ме видят да се прибирам у дома заедно с Рекс. И се канех да науча Рекс да прави фокуси и да пази къщата, а после щеше да ми помогне да хвана престъпници, като в оня филм миналия четвъртък.
Да, ама, сто на сто няма да ми повярвате, като се прибрах в къщи и мама видя Рекс, никак не се зарадва, ама никак. Вярно, че той и Рекс си е виновен. Влязохме в хола, дойде мама, целуна ме, попита ме добре ли съм изкарал в училище, дали не съм правил бели, и изведнъж видя Рекс и започна да вика:
— Къде намери това животно!
Аз започнах да обяснявам, че това е едно нещастно изгубено кученце, с което ще изловя по-нататък сума ги престъпници, обаче Рекс, вместо да стои мирен, скочи в едно кресло и започна да гризе възглавничката му. А пък това беше креслото, където татко не бива да сяда никога, освен ако дойдат гости!
Мама продължи да вика, каза, че ми е забранила да влача животни в къщи (това е вярно, мама ми забрани оня път, когато донесох мишката), че това е опасно, че кучето може да е заразено от бяс, че ще ни изпохапе и всички ще побеснеем и че щяла да вземе метлата и да изхвърли тая гадина навън, и съм имал на разположение една минута, да махна това куче от къщата.
Не ми беше лесно да откъсна Рекс от възглавничката на креслото, пък и той си остана с едно парче от нея в зъбите, хич не го разбирам как може да обича такива работи. После излязох навън, прегърнал Рекс. Плачеше ми се и взех, та се разплаках. Не знам дали и на Рекс му беше мъчно, той беше много зает — плюеше парцалчета вълна от възглавницата.
Пристигна татко и ни завари двамата с Рекс седнали пред вратата — аз плачех, а Рекс плюеше.
— Чакайте бе — рече татко, — какво става тук?
И аз тогава обясних на татко, че мама не иска Рекс, пък Рекс ми е приятел и аз съм единственият приятел на Рекс и той ще ми помогне да изловя сума ти престъпници и ще го науча да прави фокуси. Бях много нещастен и пак си поплаках малко, а Рекс в това време си чешеше едното ухо със задния крак — това е адски трудно, веднъж опитвахме в училище и само Мексан успя, понеже са му дълги краката.
Татко ме погали по главата, после каза, че мама е права, че е опасно да се водят кучета у дома, че може да са болни и да се хвърлят да хапят и после — бам — на хората им потичат лиги и побесняват. И по- късно съм щял да уча в училище как Пастьор е измислил лекарство и е станал благодетел на човечеството, и човек можело да се излекува, обаче страшно боляло. Аз му обясних на татко, че Рекс не е болен, че много обича да яде и е адски умен. Тогава татко разгледа Рекс и го почеса по главата — той и мене така ме чеше понякога.
— Ами то вярно, че май е здраво това кученце — каза татко и Рекс започна да му ближе ръката.
На татко му стана много приятно.
— Много е сладко — каза татко, после си подаде другата ръка и каза: — Я дай лапичка, дай лапичка, дай де, дай!
И Рекс му даде лапичка, и му облиза ръката, а после се почеса по ухото. Въобще здравата се потруди. Татко се смя, смя и каза:
— Хубаво, ти чакай тука, аз ще гледам да се разбера с майка ти.
И влезе в къщи. Страшен е татко! Докато татко се разбираше с мама, аз си играех с Рекс. Той се изправи на задни лапи и после, понеже нямах нищо за ядене да му дам, пак почна да се чеше по ухото. Голяма работа е Рекс!
Като излезе от къщи, татко не беше много доволен. Седна до мене, почеса ме по главата и каза, че мама не щяла кучета в къщи, особено след номера с креслото. Щях да се разплача, обаче ми хрумна нещо.
— Щом като мама не иска Рекс в къщи, ще го държим в градината.
Татко поразмисли, после каза, че не било лошо, че в градината Рекс няма да прави бели и веднага можем да му построим колибка. Аз пък целунах татко.
Отидохме да вземем дъски от тавана, а татко си донесе инструментите. Рекс започна да гризе бегонии- те, обаче това по се ядваше от креслото в хола, защото на нас бегониите са ни повече от креслата.
Татко започна да избира дъски.
— Ще видиш каква колибка ще му направим — каза той. — Същински палат.
А аз добавих:
— Ще го научим да прави сума ти фокуси и да пази къщата!
— Да — съгласи се татко, — ще го дресираме да пъди натрапниците като Бледюр например.
Господин Бледюр ни е съсед и те двамата с татко много обичат да се дърпат. Адски се забавлявахме с Рекс и с татко! Работата стана неприятна чак когато татко изпищя, понеже се удари с чука по пръста, и мама излезе от къщи.
— Какво правите? — попита мама.
