— Има ли някаква особена причина?
— Един нормален екип за специални операции към природозащитната агенция се състои от четирима специални агенти, един по техническата поддръжка, един или двама командири — обясни Уотли. — Което означава, че екип „Браво“ е много под очакванията и се нуждае от още един член. Най-вероятният кандидат е жена на имеНаташаМарашенко.
— Рускиня?
— Вероятно. Родителите й са имигрирали от Казахстан, когато била малка. Имала е високи оценки в криминалната детективска школа и основните курсове за специален агент. Сравнително млада е и при нормални обстоятелства не трябва да бъде назначена в екип за тайни операции, докато не натрупа няколко години опит. Казаха ми обаче, че е помолила за това и била назначена в отдела за специални операции заради високите й оценки, а и защото Агенцията за охрана на околната среда има сравнително малко жени агенти.
— При тези обстоятелства — продължи Уотли — предполагаме, че специален агент Марашенко може да прибави много интересен аспект в нашия проект.
— Как?
— Моят клиент няма личен интерес точно към този агент, но определено не желае да я види наранена. Обаче мислим, че тя би играла отлично ролята в другия сценарий, който дискутирахме по-рано.
Няколко минути подполковник Джон Ръстман обмисляше думите му.
— Да не мислите да я жертвате?
— Би ли го направил на тяхно място?
Очите на Ръстман се взряха в далечината. След това той присви устни в тънка усмивка.
— Не. Предполагам, че на тяхно място не бих. Има ли нещо, което може да я насърчи да вземе това решение?
— Опитваме, но трябва да сме много внимателни. Последното, което бихме искали точно сега, е да бъдем заподозрени или по-лошото — връзката ни с нея да бъде проследена до офиса на конгресмена.
— Това ще бъде най-злополучната ситуация за всички заинтересувани. — Злобата в гласа на Ръстман причини ледени тръпки по гърба на Саймън Уотли.
— Да, разбира се. Е, и така — продължи забързано той. — Има само още няколко неща, които трябва да знаеш. Първото, ние искаме да имаме осведомител, който да бъде в близък контакт с тях и да следи операцията им. Ако успеем, този човек ще ни снабдява с много полезна спешна информация, която незабавно ще обработваме и ще ти предаваме.
— Чрез човек, когото познавам ли? — попита Ръстман.
— Искрено се надявам да не е такъв. Защото някой лесно може да свърже този информатор с конгресмена и клиента ни, а ние трябва да държим този човек наблизо и в пълна тайна.
— Разбирам. — Ръстман вдигна безразлично рамене.
— Обаче — продължи Уотли, — в случай че се наложи да изпратим някой, който да се свърже с Уинтърсоул и с екипа му, информаторът ще използва кодовата дума „дива патица“ и за по-сигурно ще я повтори два пъти.
— „Дива патица“, повторена два пъти — кимна Ръстман. — Добре, ще съобщя това на Уинтърсоул. Нещо друго?
— Нашият клиент има специален интерес към един от тях.
— И кой е той?
— Лайтстоун.
— Бившият детектив от отдел „Убийства“.
— Да. Да ти кажа откровено, нашият клиент би бил удовлетворен, ако специален агент Лайтстоун преживее, така да се каже, висока степен на страдание по време на изпълнението на задачата.
Ръстман свъси вежди.
— Интересен израз, „висока степен на страдание“ — отбеляза иронично офицерът. — Какво по-точно имате предвид?
— Нашият клиент би бил особено доволен, ако агент Лайтстоун изстрада злополучното поражение на другарите си, преди да срещне същата гибел.
— С други думи, вие искате той да остане в съзнание, да разбере ситуацията по един или друг начин и да надживее другите най-малко един или два дни.
— Ох, не знам дали дни. — Саймън Уотли пребледня от страх при тази мисъл. — Искрено се надявам, че нашият клиент не е толкова отмъстителен. Мисля, че няколко часа биха го задоволили.
— Как изглежда този Лайтстоун?
— Както споменах, той е бял мъж, средна височина и тегло. Във всеки случай е достатъчно различен от другите членове на екипа „Браво“, така че няма да имате проблеми да го идентифицирате. А и ще получите няколко снимки в кратките материали — напомни му Уотли.
— Предполагам разбирате, че гарантирането дори на няколко часа може да бъде трудно. — По лицето на Ръстман премина замислено изражение. — Веднъж вкаран врагът в потока на тактическата ситуация…
— Моят клиент напълно разбира, че такова условие би усложнило значително мисията — прекъсна го Уотли, станал по-самоуверен, когато съобщаваше за финансовите споразумения, които му даваха огромен контрол. — Ето защо той ме упълномощи да предложа по 50 000 долара на човек и допълнителни сто хиляди за теб, разбира се… Плащането ще се осъществи при предоставяне на подходящи доказателства.
— Какви подходящи доказателства?
— Видеозапис с достатъчна яснота.
Подполковник Джон Ръстман се втренчи невярващо в Уотли.
— Да не сте си загубили ума?
— Ние ще очакваме да осъществите записа по подходящ начин — продължи Уотли бързо. — Мога да ви уверя, че нашият клиент няма абсолютно никакъв интерес към личностите във вашия екип и поради очевидни причини той е последният човек, който би искал такъв запис да попадне в ръцете на федерален агент или прокурор. Той обаче очакваше, че вие можете да възразите на това условие, и ме помоли да ви предам неговите уверения, че щом получи този запис, той ще го прегледа и след това незабавно ще го унищожи. Разбирам, че добавяме допълнителни ограничения към вашия план — вметна Уотли, когато Ръстман замълча. — Но мога да ви уверя, че всичко това е много важно за нашия клиент. — Офицерът в края на краищата сви рамене равнодушно.
— Не съм толкова засегнат от вашите ограничения — грубо информира той Уотли. — Те са минимални, а и гражданските конфликти са неизбежен факт от действителността при много съвременни военни операции. И ако това се случи, специалистът по комуникации в екипа има цялото необходимо фото и видеооборудване. Всичко, от което се нуждая сега, е как да открием тези агенти.
— Мисля, че това ще ви хареса най-много от всичко. — Самодоволна усмивка плъзна по лицето на Уотли. — Не трябва да ги търсите. Ние ще ви ги доведем.
— Просто така… — тъкмо започна Ръстман, когато изведнъж над водата изригна преграден огън от стрелково оръжие.
4.
Схватката продължи около три минути. Потокът от събития: изненадващата целувка, яростният удар отляво, нанесен с широк замах, ответният удар с бедрено премятане, скокът към избития пистолет, бързите резки движения с трион, режещ подпорните греди, приглушеният пукот от задействалата се алармена система със сълзотворен газ, впечатляващата смесица от ръмжене, крясъци, плясъци и ругатни… И тогава смразяващ ужасен писък внезапно наруши това, което беше останало от неделната сутрин, започнала спокойно и тихо.
За миг всички очи се обърнаха към посоката, от която се разнесе писъкът.
Оглушителен рев на 12-калиброва пушка и три бързи пронизителни изстрела на 10-милиметров полуавтоматичен пистолет изведнъж пронизаха тъпанчетата.
Събитията последваха бързо:
