— Искам да изпитам Гладника, който живее при царя — казват, че е много силен — отговаря змеят.
— Не ти трябва да ходиш далеч — казва Гладника.
Взел планината, замахнал и я изпратил през две планини.
— Брат ли искаш да ми бъдеш, или слуга? — пита след това.
— Брат — отвръща змеят.
Побратимили се и тръгнали заедно.
Вървят, гледат — още един змей носи планина, двойно по-голяма от тая, която носел вторият.
Гладника му казва:
— Стой, приятелю, защо мъкнеш такава тежест, когато аз и без товар едва се държа на крака от умора?
— Искам да изпитам Гладника, който живее при царя — казват, че е много силен — отговаря змеят.
— Не трябва да ходиш далеч и ти — казва Гладника. Взел планината от него, замахнал и я преметнал зад една висока планина.
— Брат ли искаш да ми бъдеш, или слуга? — пита след това.
— Брат — отвръща змеят.
Побратимили се и тръгнали четиримата заедно.
Много ли вървели, малко ли, стигнали до владенията на Белия змей.
Влезли в една гора. Нямат ни ядене, ни огън.
Гладника казал:
— Идете да потърсите някъде хляб и дърва.
А змейовете треперят от страх.
— Дори да умрем от глад, при Белия змей не отиваме — казват те.
— Какво пък, ще ида сам — рекъл Гладника, станал и поел.
Върви, гледа — в далечината дим. Тръгнал към дима. Вървял, вървял, дошъл до една къща, излязла майката на Белия змей и Гладника й казва:
— Майко, в името на всички майки и деца, дай ми хляб и огън, гладен съм.
— А ти кой си? — пита майката на Белия змей. — Тук и птица не лети, всички се страхуват от сина ми. Как си посмял да дойдеш тук? Бягай по-скоро, спасявай се, иначе ще се върне змеят от лов, ще те изяде.
— А в коя посока е на лов? — пита Гладника.
Бабичката показала в коя посока е на лов змеят и прибавила:
— Ако успееш да преминеш реката, ще останеш жив, ако не — няма да се спасиш от змея.
Гладника тръгнал право натам, където бил на лов Белия змей.
Гледа Гладника — иде си на кон Белия змей от лов. На едното си рамо метнал елен, на другото — цял чинар за дърва. Иде, мърмори си нещо на носа. А Гладника се скрил под моста, после се подал и изревал:
— Дю-у!
Конят се уплашил, спънал се.
Змеят се сърди. Подкарва го. Ала конят не върви, страхува се.
— Ах ти, мързеливец такъв — крещи змеят, — от какво се страхуваш? Аз и Гладника, който живее при царя, ще убия, без да трепна.
Тогава Гладника изскочил:
— Ха де, да видим как ще го убиеш, ето го — Гладника!
Скопчили се Белия змей и Гладника.
Не се борили дълго. Гладника повдигнал змея, замахнал, хвърлил го на земята и го убил. Завързал го след това на коня и го закарал при бабичката.
— На, виж колко е силен твоят змей!
Взел Гладника хляб, огън и тръгнал към побратимите си. А те седят и вече не очакват, че ще го видят жив.
Дошъл Гладника, наклали огън, постоплили се, похапнали и поели напред. Вървели, вървели и стигнали до владенията на Червения змей. Спрели за почивка. Пак нямат ни хляб, ни огън. Гладника казва:
— Идете да потърсите някъде огън и хляб.
Змейовете не отиват, страхуват се.
— Тук живее само Червения змей, а ние не ходим при него.
— Добре, ще ида сам — казва Гладника.
Тръгнал, спира при майката на Червения змей.
— Майко, дай ми два хляба и огън — дума й той.
— Как си дошъл тук? Тук няма и помен от човек, всички се страхуват от сина ми — казва бабичката, — бягай, докато не се е върнал, и да знаеш, ако успееш да преминеш през реката, може и да се спасиш, а завари ли те на отсамната страна — ще загинеш.
Дала му и хляб и огън, и го пуснала.
Гладника не тръгнал по моста, чака Червения змей на отсамната страна. Иде змеят, на рамото му чинар, върху задницата на коня — убит елен. Видял Червения змей Гладника, развикал се:
— Кой си ти? Тук и птица горе не лети, и мравка долу не пълзи — всички се страхуват от мен, а ти как си посмял да припариш тук?
Червения змей скочил от коня, скопчили се. Дълго се борили, но все пак Гладника надвил змея, ударил го в земята, убил го. Провесил го на коня и го закарал при бабичката: „Виж как никой не може да надвие сина ти“.
Отрязал от елена месо за шиш-кебап и тръгнал към другарите си.
Повеселили се този ден, че и през нощта, а на сутринта станали и поели напред.
Вървят, искат да изпитат силата си.
Стигнали до едно място, гледат — възвишава се една черна планина, на планината черна гора, в гората летят черни птици. Спрели за почивка. Гладника казва:
— Идете да потърсите огън и хляб.
А те едва дишат от страх и казват:
— Виждаш ли черната планина? Там живее Черния змей. Никой на света не може да го надвие. Пъхнахме се веднъж там, ама едва излязохме живи. По-добре се откажи, да се махнем по-далеч от това проклето място.
— Не, братя, не обичам да отстъпвам. А щом не искате, ще ида сам.
— Не отивай — молят го побратимите.
Не и не, тръгнал.
Пристига, гледа — майката на Черния змей.
— Майко, в името на всички майки и деца, дай ми два хляба и огън — казва Гладника.
— Кой си ти? — пита го майката на Черния змей. — Нямам нито огън, нито хляб, иди си там, откъдето си дошъл, иначе ще дойде синът ми, ще те изяде.
— А от коя страна ще дойде? — пита Гладника.
Майката му посочила.
Гладника влязъл в къщата, взел и хляб, и огън, и тръгнал в посоката, откъдето щял да дойде Черния змей.
Отишъл при реката, скрил се под моста.
Иде Черния змей. Носи на рамо елен и чинар, язди и си тананика. Вече е на моста, а Гладника, като си подал главата и креснал „Дю-у!“ — конят се уплашил, спъва се, не върви.
— Ах ти, мързеливецо — крещи змеят, — какво те плаши? От мен няма да се отърве жив дори и Гладника, който живее при царя, защо се страхуваш?
— Ха де, да видим как няма да се отърве! — извикал Гладника и изскочил. Скопчили се. Борили се дълго. Уморил се дори Гладника. Вижда, че не е толкова лесно да надвие Черния змей. Събрал всички сили, ударил Черния змей в земята и го убил.
Отрязал Гладника месо за шиш-кебап и тръгнал към братята си.
Змейовете се чудят, че Гладника се върнал жив. Радват се, не вярват на очите си.
