Приказка за големия лакомник Гладника
Грузинска приказка
Имало едно време, пък може и да не е имало —
Живеели на земята мъж и жена, бедни до немай-къде.
Родил им се син и го нарекли Гладника; ама няма с какво да хранят момчето, толкова голям гладник се извъдило. И млякото на майка му прегоряло от немотия и глад. Що да сторят? Завели го в града, може някой да се съжали и да го вземе. Царят прибрал Гладника, оставил го в двореца.
Ала момчето било толкова лакомо, че с нищо не можели да го нахранят. Щом поотраснало, цяла пещ хляб и един овен не му стигали. А когато станало момък, вече съвсем не смогвали да го наситят: на едно ядене изяждал няколко вола и изпивал няколко стомни вино, а сякаш залък не е хапнал.
И хлебарите се измъчили да му пекат хляб, и готвачите — да му готвят.
Дотегнало това и на царя. Повикал лакомия Гладник, дал му пари, чифт волове и го отпратил по живо, по здраво.
Дошъл си Гладника в родната къща, ама какво ще яде там? Не изтраял и два дни.
Станал, отишъл пак при царя.
Не успял царят да се нарадва, че се избавил от такъв лакомник, и ето го пак на прага. Що да стори? Помислил царят, помислил и решил — само с хитрост ще се отърве от него. А Гладника бил силен, никой не смее да му излезе насреща. Повикал го царят и му дума:
— На хе оная там планина има гора, докарай дърва от нея, ама повече!
А това било планината на змейовете, два стоглави змея я вардят.
Там и птица не лети, и ветрец не повява, всички се страхуват от змейовете. Пък Гладника — от нищо не се стряска.
— Дайте ми брадва — казва, — ще ида.
Донесли му елмазена брадва. Гладника ударил с брадвата в стената — брадвата станала на прах. Донесли друга — двеста кила тежка, и нея попилял. Донесли на края една тристакилограмова, нарамил я Гладника и тръгнал към змейската гора.
Стигнал, сече така, че буки и чинари хвърчат като трески.
Змейовете чули, тичат към него, реват от ярост.
На Гладника и окото не му мигнало.
Дотичали змейовете, а Гладника ги стиснал под мишниците, понесъл ги, впрегнал ги вместо волове в колата, натоварил насечените дърва и потирил стоглавите змейове. Така, с гръм и трясък, пристигнал в царския дворец. Съобщили на царя:
— Заповядайте, погледнете колко дърва е докарал Гладника.
Царят излязъл и примрял от страх.
— Пусни ги, пусни! — крещи той.
Гладника стоварил дървата, изпрегнал змейовете, пуснал ги на свобода.
— Гледайте само да не чуя, че сте напакостили на някой човек! — викнал подире им Гладника.
Минало време.
Царят повикал Гладника и му казва:
— Трябва да идеш и да донесеш вода за безсмъртие.
Гладника не отказва.
А водата я пазят два грамадни бивола. Щом видят, че някой иде към водата, хвърлят се от двете страни и смачкват нещастника. Гладника казал:
— Ще ида, само ми дайте съдове за водата.
Донесли му стомни, всяка по двадесет ведра. Гладника ги ударил една о друга — направил ги на прах.
— Да не съм дете — казва, — срам ме е да нося тези стомнички, дайте ми други, по-големи.
Донесли му огромни делви.
Чукнал делвите една о друга — направил ги на прах.
Домъкнали два грамадни мяха от биволска кожа, всеки по хиляда ведра. Нарамил меховете и тръгнал да донесе вода за безсмъртие.
Биволите го видели, затирили се към него, още малко и ще го смачкат. Че като ги пипнал Гладника за ушите, че като забил муцуните им в земята!… След това изтръгнал цял чинар, стоварил го като хомот на вратовете им, превил две други дървета, завързал с тях меховете, пълни с вода за безсмъртие, и подкарал биволите да ги влачат.
Съобщили на царя:
— Гладника се върна жив, а биволите впрегнал в хомот, влачат водата.
Царят погледнал биволите и насмалко не умрял от яд.
— Едва изхранвах този лакомник, че и биволите ли да храня? Кажете му да ги пусне.
Гладника свалил хомота от биволите, ударил им няколко тояги по хълбоците и ги пуснал.
— Вървете, живейте си на свобода.
А царят все мисли къде да изпрати Гладника, как да го погуби. На едно място била нивата на Илия Гръмовержеца. Нива за сто дни работа, заградена, засята цялата с пшеница. Царят казал на Гладника:
— Закарай овцете ми в нивата на Илия Гръмовержеца и ги напаси там.
Гладника закарал овцете в нивата, затворил оградата, полегнал си, спи.
Илия надзърнал, гледа — овцете се тирнали в нивата му, пасат пшеницата. Пуснал градушка. Градушката бие и бие, всичките клони на буките изпочупила, претрепала цялото стадо, само една овца останала — била се свряла в един храст и така се спасила.
А лакомият Гладник си спи и хич не го е еня за градушката.
Илия гърми, трещи, но не. Гладника не се буди. Илия се разярил, слязъл от небето, хвърлил се върху Гладника и го притиснал в земята.
Гладника чак тогава се събудил, хванал Илия, съборил го на земята и седнал отгоре му.
— Пусни ме — замолил се Илия.
Гладника не го пуска.
— Пусни ме — моли се Илия.
— Ще те пусна, ако ме благословиш да не ям толкова много — казва големият лакомник Гладника.
Тогава Илия благословил Гладника да му стига на ядене по половин самун хляб, половин кило месо и половин стомна вино. Гладника пуснал Илия.
Сега вече Гладника се прибрал при баща си и майка си, не се страхува, че ще ги подяжда.
Прибрал се, поживял с тях, ала му е скучно в къщи. Дощяло му се на юнака да иде да повоюва, да изпита силата си.
Тръгнал, дълго ли вървял, кратко ли, преминал през царството и навлязъл в друго. Гледа — иде един змей, носи голяма планина, държи я в ръце като топка. Гладника застанал пред него и пита:
— Къде носиш цяла планина като топка?
— Отивам да изпитам Гладника, който живее при царя.
Гладника взел планината от него, замахнал и я хвърлил през три планини.
— Какъв искаш да ми бъдеш, брат или слуга? — пита той змея.
— Брат — отговаря змеят.
Побратимили се и тръгнали заедно.
Вървят, гледат — тича още един змей, носи планина, двойно по-голяма от тая, която носел първият.
— Къде бързаш, приятелю, и защо си помъкнал тази планина, когато аз едва се държа на крака от умора?
