може да ни издирва. Взехме за себе си по-малко от десет процента, и ги изстреляхме през системата на Лонг Хъм в Макао. Те прибраха шейсет процента от тази сума за себе си, и изстреляха остатъка обратно към нас през най-оплетения борсов сектор на Хонгконг. Беше нужен около час, за да започнат парите да пристигат на двете сметки, които отворихме в Цюрих.
Гледах как нулите се трупат зад цифра без значение на монитора. Бях богат.
След това звънна телефонът. Беше Майлс. Направо изстрелях кодовата фраза.
— Хей, Джек, човече, не знам… Каква е тая история с това твое момиче? Тука голям майтап…
— Какво? Кажи ми.
— Бройках я точно както каза, плътно, но извън погледа. Отива до „Мухльото“, повисява малко, след това хваща тръбата. Отива в Дома със Сините светлини.
— Какво?
— Страничната врата. Само за персонал. Няма начин да мина през охраната им.
— Там ли е тя сега?
— Не, човече, изгубих я. Там долу е лудница. Сините светлини като да са затворени отведнъж, май за добро, седем различни аларми дигат пушилка, всичко търчи, барети с бойно оборудване… Сега там се мотаят всякакви от сорта, застраховкаджии, недвижими имоти, данъчни агенти на купища…
— Майлс, къде отиде тя?
— Изпуснах я, Джек.
— Виж, Майлс, парите в плика са у теб, нали?
— Сериозно ли? Ей, наистина съжалявам. Аз…
Затворих.
— Чакай да й кажем — говореше Боби, търкайки с кърпа голите си гърди.
— Кажи й сам, каубой. Аз отивам да се разходя.
И излязох навън в нощта и неона и оставих тълпата да ме влачи, ходейки като сляп, искайки да бъда само сегмент от този масов организъм, просто още един плуващ чип със съзнание под куполите. Не мислех, просто местех крака, но после се замислих, и свързах всичко. Тя имаше нужда от тази пари.
Мислех си също и за Хрома. За това, че я убихме, че я ликвидирахме така сигурно, както ако й бяхме прерязали гърлото. Нощта, която ме носеше напред по пресечките и площадчетата, сега щеше да бъде на лов за нея, и тя нямаше къде да отиде. Колко ли врагове имаше само в тази тълпа? Колко ли от тях биха се задействали сега, след като вече страхът от парите й не ги сдържаше повече? Бяхме й взели абсолютно всичко, което тя имаше. Беше отново на улицата. Съмнявах се дали ще доживее до сутринта.
Накрая си спомних за кафето, където бях срещнал Тигъра.
Слънчевите й очила казваха всичко, огромни черни очила с издайническо петно пудра с телесен цвят в ъгъла на едното стъкло.
— Здрасти, Рики — казах. Бях вече подготвен, когато ги свали.
Синьо, синьото на Тали Ишъм. Чистото марково синьо, с което са известни, с изрисувано около всеки ирис ZEISS IKON, буквичките висят като искрици злато.
— Красиви са — казах. Пудрата покриваше насиняването. От толкова добра работа не остават белези. — Направила си пари.
— Да, направих. — Тя сви рамене. — Но няма да направя повече, поне не по този начин.
— Мисля, че онова място вече е извън бизнеса.
— О. — Нищо не трепна на лицето й. Новите сини очи бяха неподвижни и много дълбоки.
— Няма значение. Боби те чака. Току-що закръглихме солидна сума.
— Не. Трябва да вървя. Предполагам, че той няма да разбере, но трябва да вървя.
Кимнах, гледайки как ръката се вдига, за да поеме нейната длан; изобщо не изглеждаше като част от мен, но тя се опря на нея, като че ли беше.
— Взех си еднопосочен билет до Холивуд. Тигърът познава някои хора, с които мога да остана. Може би ще стигна дори до Чиба.
Тя беше права за Боби. Върнах се с нея. Той не разбираше. Но тя вече си беше свършила работата за него, и исках да й кажа да не съжалява за него, защото виждах, че го прави. Той нямаше дори да дойде до летището, след като тя си беше опаковала багажа. Свалих чантите додолу, целунах я и омазах пудрата, и нещо се надигна в мен, както програмата-убиец се беше надигнала над данните на Хрома. Внезапно спиране на дъха на място, където няма слова. Но тя трябваше да хване самолета.
Боби се беше пльоснал на въртящия се стол пред монитора си, гледайки редицата от нули. Беше си сложил тъмните очила, и знаех, че вечерта ще бъде в „Джентълменът-Мухльо“, пробвайки атмосферата, очаквайки знак, някой да му каже какъв ще бъде новият му живот. Не можех да си представя нещо по- различно. Макар и по-спокойно, той винаги щеше да чака обръщането на следващата карта.
Опитвах се да не си я представям в Дома със Сините светлини, работейки на тричасови смени в подобие на REM сън, докато тялото й и купчинка условни рефлекси се грижат за бизнеса. Клиентите никога не се оплакват, че тя се преструва, защото оргазмите са истински. Но тя ги усеща, ако ги усеща изобщо, като бледи сребристи проблясъци някъде по ръба на съня. Да, това е толкова популярно, че е почти легално. Клиентите са разкъсани от нуждата от някого и желанието в същото време да бъдат сами, което и вероятно винаги е било името на точно тази игра, дори преди да имаме невроелектрониката, която го позволява и в двете отношения.
Вдигнах телефона и набрах номера на нейния полет. Дадох им истинското й име и номера на полета.
— Променя го — казах. — До град Чиба. Точно така, Япония. — Мушнах кредитната си карта в слота и набрах идентификационния си код. — Първа класа. — Далечно свирене, докато сканират кредита ми. — Отиване и връщане.
Мисля обаче, че е осребрила билета за връщане, или не е имала нужда от него по друга причина, защото не се върна. И понякога късно нощем, когато минавам покрай прозорец с плакати на звездите на симстима, всички тези красиви, еднакви очи, гледащи ме от почти също толкова еднакви лица, и понякога очите са нейните, но никое от лицата не е, никое никога не е, и я виждам далече навън, на ръба на целия този конгломерат от нощ и градове, и тогава тя махва за сбогом.
Информация за текста
© 1986 Уилям Гибсън
© 1996 Григор Гачев, превод от английски
William Gibson
Burning Chrome, 1986
Източник: http://sfbg.us
Публикация:
НЕВРОМАНТИК. 1996. Изд. Камея, София. Биб. Фантастика, No.13. Роман и разкази. Превод: [от англ.] Григор ГАЧЕВ [Neuromancer, William GIBSON (1984)]. Послеслов: „Послеслов на преводача (към «Невромантик»)“, Григор ГАЧЕВ — с.250–252. Художник: Иван КРУМОВ [Художествено оформлени на корицата]. Печат: Полипринт, Враца. Формат: 84?108/32. Печатни коли: 18.5. Страници: 296. Цена: 390.00 лв. ISBN: 954-8340-08-9.
Съдържание:
[[1676|Невромантик]] — с. 5;
[[910|Мнемоничния Джони]] (разказ) — с. 254–272;
[[1679|Изгарянето на Хрома]] (разказ) — с. 273–294.
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1679]
Последна редакция: 2006-08-10 20:36:47
