Идору

поколеба, заслепен от тъмнината и замаян от часовата разлика.

— Колин Лани ли сте?

Австралиец. Огромен. Изправен зад малка масичка, с рамене като на мечка. Нещо странно във формата на обръснатата му глава. И още една, много по-дребна фигура, седнала до него. Японец в карирана риза с дълги ръкави, закопчана чак до твърде широката яка. Премигва насреща през кръгли очила.

— Сядайте, мистър Лани — каза едрият.

И Лани забеляза, че лявото ухо на човека липсва, отдрано, и на мястото му има само груб белег.

* * *

Докато Лани работеше в „През ключалката“, началничката му се казваше Кати Торънс. Руса почти до бяло. Светла на границата на прозрачното, понякога осветлението създаваше илюзията, че в нея тече не кръв, а някаква течност с цвят на слама. На лявото й бедро имаше тъмен индигов отпечатък на нещо усукано и многорого, скъп и жесток пиктоглиф. Виждаше се всеки петък, когато тя обикновено идваше на работа по шорти.

Тя винаги се оплакваше, че знаменитостите са много по-трудни за понасяне от какви да е дрехи. Лани беше чувал, че поколения нейни колеги са я събличали докрай.

Беше качила този ден краката си на ръба на бюрото. Носеше ботушки, старателно изпипани като копия на монтажнически, със закопчалки над дъгата на ходилото и връзки на глезена. Той хвърли поглед към стегнатата извивка на краката й, от пухените чорапи до грапавия ръб на отрязаните дънки. Татуировката изглеждаше като нещо от друга планета, като знак или съобщение, изровено от дълбините на космоса, където е било оставено за човечеството — да го открие и преведе.

Попита я какво има предвид. Тя измъкна клечка за зъби, ароматизирана като мента, от обвивката й. Очите й — сиви по негово предположение — го изгледаха през контактни лещи с ментов оттенък.

— Никой вече не е наистина известен, Лани. Забелязал ли си го?

— Не.

— Имам предвид наистина известен. Няма останала толкова известност по принцип, поне не в стария смисъл на думата. Не е достатъчно, за да вилнее свободно.

— В стария смисъл на думата?

— Ние сме медиите, Лани. Ние правим тия задници известни. Въпрос на сделчици е. Те идват при нас, за да ги създадем. — Тя присви ботушите под себе си, токчета до гънките на денима, бели колене, прикриващи устата й. Забалансира на пиедестала на многосъставния шведски стол зад бюрото.

— Добре де — Лани се върна към екрана пред него, — това пак си е слава, нали?

— Реална ли е обаче?

Той хвърли поглед към нея.

— Научили сме се да я печатаме като пари — каза тя. — Валутата на нашето царство. И вече сме отпечатали прекалено много, дори зрителите го разбират. Дава отражение в рейтингите.

Лани кимна, копнеейки тя да го остави да работи.

— Освен — тя раздели колене, така че той да я види как го казва — когато решим да унищожим някого.

Зад нея, оттатък анодираната решетка на Клетката, оттатък обрамчен правоъгълник от стъкло, който филтрираше всеки оттенък на замърсяване, небето над Бърбанк беше идеално чисто, като петно небесносиня боя, изпратено от доставчика на вселени.

* * *

Лявото ухо на човека беше поръбено с розова тъкан, гладка като восък. Лани се зачуди защо не е правен опит за козметична намеса.

— За да ме подсеща — каза човекът, проследявайки погледа на Лани.

— За какво?

— Да не забравям. Седнете.

Лани седна на нещо, смътно напомнящо стол — пригладена конструкция от черни дуралови тръби и ламиниран хексел. Масата беше кръгла, с размер приблизително на кормило. Зад синьото стъкло лижеше въздуха жертвено пламъче. Японецът с ризата на квадратчета и очилата с метални рамки примигваше непрекъснато. Лани загледа как другият мъж сяда и друго стройно столоподобно изчезва стряскащо под туловище като на сумист, с вид като че ли е съставено само от мускули.

— Справяме ли се с часовата разлика?

— Пия хапчета. — Лани си припомни тишината на орбиталната совалка и липсата на видимо движение.

— Хапчета значи — каза другият. — Хотелът добър ли е?

— Да. Готов съм за интервюто.

— Добре тогава. — Онзи разтърка енергично лице с покритите си с белези длани. Свали ги и се вгледа в Лани, като че ли го виждаше за пръв път. За да избегне погледа му, Лани се загледа в облеклото на мъжа — някакъв вид нанопорова куртка за упражнения, шита да стои свободно на по-дребен, но все пак много едър мъж. Без определен цвят в мрака на Процесът. Разкопчана до средата на гърдите. Опитваща се да удържи ненормалната телесна маса. Откритата плът беше нарязана и прекръстосана от белези, смайващи с разнообразието на формата и вида си като географска карта. — Е?

Лани вдигна поглед от белезите.

— Тук съм за интервю за работа.

— Така ли?

— Вие интервюиращият ли сте?

— Интервюиращият? — Двусмислената гримаса откри очевидна зъбна протеза.

Лани се обърна към японеца с кръглите очила.

— Колин Лани.

— Шиния Ямазаки. — Японецът протегна ръка и двамата размениха ръкостискане. — Говорихме по телефона.

— Вие ли ще проведете интервюто?

Вихрушка от премигвания.

— Извинявам се, не — отвърна събеседникът му. И добави: — Студент съм по екзистенциална социология.

— Не разбирам — каза Лани. Двамата отсреща не отговориха нищо. Шиния Ямазаки изглеждаше смутен. Едноухият се хилеше.

— Вие сте австралиец — обърна се Лани към едноухия мъж.

— Тасманче — поправи го той. — Бях на страната на Юга при Вълненията.

— Да започнем отначало — предложи Лани. — Парагон-Азия Дейтафлоу. От тях ли сте?

— Инат копеле.

— Върви си с другото — каза Лани. — Имам предвид професионално.

— Така си е. — Мъжът отсреща вдигна вежди, едната от които беше разсечена от засуканата розова нишка на белег. — Рез значи. Какво мислите за него?

— Имате предвид рокзвездата? — попита Лани след известна борба с проблема около контекста.

Кимване. Мъжът изгледа Лани колкото се може по-тежко.

— От Ло/Рез? Състава? — Полуирландец, полукитаец. Счупен и неоправен после нос. Издължени зелени очи.

— Какво мисля за него ли?

В мирогледа на Кати Торънс този певец беше заслужил специална неприязън. Тя го разглеждаше като живо изкопаемо, обидно оцеляло от по-ранна, по-нееволюирала ера. Той е едновременно страхотно и незначително известен, твърдеше тя, както е и страхотно и незначително богат. Кати разглеждаше известността като някакъв потаен флуид, универсален елемент, подобен на флогистона от древността.