Бийвър, кои са тези типове? Кви ги рече, хам-хуми? Магьосници, дето им викаш? Какво, по дяволите, трябва да значи това?
— Ами, Боби, — каза Бийвър, — аз съм единият, а онзи, едрият приятел — можеш да му викаш Лукас — е другият.
— Сигурно вече си виждал такъв — каза Бийвър, когато мъжът, който той нарече Лукас, сложи на масата прожекционен резервоар, разчиствайки методично място за него.
— В училище — каза Боби.
— На училище ли ходиш, приятелче? — изсъска Две за ден. — Що не си стоя там, да ти го начукам? — Той палеше цигара от цигара, откакто се върнаха с Лукас, и изглеждаше в още по-лоша форма, отколкото преди.
— Млъквай, Две за ден — каза Бийвър. — Малко образование може да ти е от полза.
— Там използваха такъв, за да ни показват как се действа в мрежата, как се прави заявка в библиотеката за печатни книги, такива работи…
— Добре тогава — каза Лукас, изправи се и бръсна несъществуващия прах от големите си розови длани, — използвал ли си го някога за това, да вземаш напечатани книги? — Той беше махнал безупречно чистото си черно сако; идеално бялата му риза беше пресечена от чифт тънички тиранти с цвят на тъмно бордо, и беше разхлабил възела на простата си черна вратовръзка.
— Не чета много добре — каза Боби. — Имам предвид, че мога, но си е зор. Иначе да, правил съм го. Гледал съм някои истински стари книги за мрежата и такива работи.
— Предполагах, че си — каза Лукас, включвайки някакъв малък кибердек в пулта, образуващ основата на резервоара. — Нулев Брояч. Прекъсване по нулев брояч. Стар програмистки лаф. — Той предаде дека на Бийвър, който започна да трака команди по него.
В обема на резервоара започнаха да се появяват сложни геометрични форми, подравнени по почти невидимите равнини на тримерна мрежа. Бийвър очертаваше киберпространствените координати на Баритаун, забеляза Боби.
— Да кажем, че ти си тази синя пирамида, Боби. Ето те… — Една синя пирамида запулсира меко точно в центъра на резервоара. — Сега ще ти покажем какво са видели жокеите на Две за ден, тези, дето са те наблюдавали. От този момент гледаш запис. — Пунктирана линия синя светлина се показа от пирамидата и образува линия. Боби гледаше, виждайки се сам във всекидневната на майка си, Оно-Сендаят в скута му, завесите дръпнати, пръстите му се движат по кибердека.
— Ледотрошачът се придвижва — каза Бийвър. Линията сини точки достигна стената на резервоара. Бийвър тракна по кибердека, и координатите се промениха. Ново подреждане на геометрични форми замени старото. Боби разпозна групата оранжеви правоъгълници в центъра на мрежата.
— Ето я — каза той.
Синята линия се показа от ръба на резервоара и се насочи към оранжевата база. Когато я наближи, слаби оттенъци на призрачно оранжево премигаха по правоъгълниците, местейки се и стробирайки.
— Можеш още оттук да забележиш, че нещо не е наред — каза Лукас. — Това е техният лед, и той вече те е надушил. Бройка те още преди да си го докоснал.
Когато линията сини точки опря в движещите се оранжеви оттенъци, тя беше обвита от полупрозрачна оранжева тръба с диаметър, малко по-голям от дебелината й. Тръбата започна да се удължава, движейки се обратно по линията, докато не стигна до ръба на резервоара.
— Междувременно, — каза Бийвър, — в къщи, в Баритаун… — Той отново тракна по дека и синята пирамида на Боби се появи в центъра. Боби гледаше как оранжевата тръба се появява от стената на проекционния резервоар, все още проследявайки синята нишка, и плавно се приближава до пирамидата. — Сега, в този момент, ти предстоеше да започнеш едно доста сериозно умиране, жокей. — Тръбата достигна пирамидата, и оранжеви триъгълници се надигнаха, обвиха я и я запечатаха. Бийвър спря изображението.
— И сега, — каза Лукас, — когато наемните помагачи на Две за ден, които са просто двама опитни и хладнокръвни пултови жокеи, когато те видяха каквото ти предстои да видиш, решиха, че декът им е поел пътя към голямата ремонтна работилница на небето. Бидейки профи, имаха резервен дек. Когато го включиха, видяха пак същото. И на този етап те решиха да телефонират на работодателя си, Г-н Две за ден, който, както разбираме от цялата тази каша, се е готвел да си урежда парти…
— Човече, — обади се Две за ден, и в гласа му имаше истерия, — казах ти, чакаха ме клиенти, които се нуждаеха от развлечение. Платих на тези момчета да гледат, те гледаха, и ми звъннаха. Аз звъннах на вас. Какво, по дяволите, искате от мен!
— Собствеността ни — каза меко Бийвър. — Сега гледай това много внимателно. Тая гадост ние я наричаме аномален феномен, без майтап… — Той отново тракна по дека, пускайки записа.
Течни цветя от млечно бяло разцъфнаха на пода на резервоара; навеждайки се напред, Боби видя, че те са съставени от хиляди миниатюрни сфери или мехурчета, и след това се подредиха перфектно по кубовете на мрежата и се сляха, образувайки разширена нагоре, асиметрична структура, нещо като правоъгълна гъба. Повърхностите, фасетите й бяха безупречно бели и празни. Изображението в резервоара беше не по-голямо от дланта на Боби, но за всеки, включил се с кибердек би изглеждало огромно. От нещото се разгънаха чифт рога, те се удължиха, извиха, превърнаха се в щипки, които се извиха и захапаха пирамидата. Той видя как върховете им потъват плавно през блестящия оранжев вражески лед.
— Тя каза: „Какво правиш?“ — чу се той да казва. — След това ме попита защо те правят това, защо ми причиняват това, защо ме убиват…
— А, — каза спокойно Бийвър, — ето че стигаме донякъде.
Не знаеше къде отиват, но се радваше да стане от този стол. Бийвър се наведе, за да избегне увиснала косо флуоресцентна тръба, окачена за двата края на спирална нишка. Боби го последва и почти се подхлъзна в покрита със зелено локвичка. Встрани от разчистеното място на Две за ден въздухът изглеждаше по-плътен. Усещаше се парников мирис на влажни и растящи неща.
— Ето какво стана — каза Бийвър. — Две за ден изпрати няколко приятели да минат към Ковина Конкурс, но ти беше изчезнал. И декът ти също.
— Добре, — каза Боби, — не виждам тогава къде точно е неговата грешка. Имам предвид, че ако не бях изчезнал от при Леон — а аз търсех Две за ден, търсех дори начин да се кача тук горе — тогава той щеше да ме намери, нали? — Бийвър спря, за да се порадва на листнато стъбло цъфтящ коноп, и протегна тънкия си кафяв показалец, за да погали леко бледите, безцветни цветове.
— Вярно е, — каза той, — но това е въпрос на бизнес. Той трябваше да прати някого да наблюдава жилището ти по време на акцията, за да е сигурен, че нито ти, нито софтуерът ще предприемете непредвидени разходки.
— Добре де, той е пратил Риа и Джаки долу при Леон, защото ги видях там. — Боби бръкна в яката на черната си пижама и почеса затворената рана, която минаваше през гърдите и стомаха му. След това си спомни за стоножката, която Пай беше използвал като шев, и бързо си дръпна ръката. Раната сърбеше, права линия от сърбеж, но той не искаше да я докосва.
— Не. Джаки и Риа са наши. Джаки е мамбо, жрица, кон на Данбала. — Бийвър продължи да върви напред. Боби подозираше, че той избира някакъв определен път или следа през оплетената хидропонна гора, въпреки че той като че ли нямаше някаква определена посока. Някои от по-големите дръвчета бяха посадени в зелени пластмасови чували за боклук, напълнени с тъмен хумус. Много от тях се бяха пробили, и бледите корени търсеха свежа почва в сенките между флуоресцентните светлини, където времето и постепенното падане на листата бяха събрали тайничко с общи усилия тънък слой компост. Боби носеше черните пластмасови сандали, които Джаки му беше намерила, но между пръстите на краката му вече имаше влажна пръст.
— Кон ли? — попита той Бийвър, промъквайки се покрай бодливо на вид нещо, напомнящо обърната наопаки палма.
— Язди я Данбала, Данбала Уедо, змията. Понякога е кон на Аида Уедо, жена му.
Боби реши да не разнищва това повече и се опита да смени темата:
— Откъде Две за ден се е сдобил с толкова грамаданско място? И за какво са всичките тия дървета и
