Тя се претъркулва по-близо до Боби, затваря очи, произнася наум името Континуитет, и чака малките ярки образи.
Тя вижда, че те са отвели момичето в клиника в Ямайка, за да лекуват пристрастяването й към долнокачествени стимуланти. Метаболизмът й е фино настроен от търпеливата армия медици на Sense/Net, и накрая тя се появява, пращейки от здраве. Сензориумът й е експертно модулиран от Пайпър Хил, и първите й стимове биват посрещнати с безпрецедентен ентусиазъм. Общата й аудитория е като хипнотизирана от свежестта й, енергията й, приятно бодрия начин, по който тя като че ли открива изпълнения си с блясък живот, като че ли й е за пръв път.
Понякога по далечния екран преминава сянка, но само за момент: Робин Лание е бил намерен удушен и замръзнал върху планинския пейзаж на фасадата на Новия Сузуки Дипломат; и Анджи, и Континуитет знаят чии силни дълги ръце са довлекли звездата и са я запратили там.
Но едно нещо й убягва, един конкретен елемент от мозайката, която е историята.
И на границата на сянката на един дъб, под стоманено-пурпурния залез, в тази Франция, която не е Франция, тя пита Боби за отговора на последния й въпрос.
Те чакаха на паркинга в полунощ, защото Боби й беше обещал отговор.
Когато часовникът в къщата удари дванайсет, тя чу съскането на гуми по чакъл. Колата беше дълга, ниска и сива.
Караше я Финландецът.
Боби отвори вратата и й помогна да влезе.
На задната седалка седеше младежът, който тя си спомняше от срещата с невъзможния кон и тримата му разнокалибрени ездачи. Той й се усмихна, но не каза нищо.
— Това е Колин — каза Боби, качвайки се до нея. — Финландеца го познаваш вече.
— Никога ли не се е сещала, а? — запита Финландеца, давайки заден.
— Не — каза Боби. — Мисля, че не.
Младият момък на име Колин й се усмихна.
— Алефът е приближение на мрежата — каза той, — нещо като модел на киберпространството…
— Да, това го знам. — Тя се обърна към Боби. — Е? Обеща ми да кажеш защо-то на Когато Стана Промяната.
Финландецът се разсмя. Звукът беше доста странен.
— Няма защо, мадам. По-скоро има как. Помниш ли как веднъж Бригита ти каза, че е имало един друг? А? Е, това е както, и както-то е и защото.
— Спомням си. Тя каза, че когато мрежата най-сетне се е самоосъзнала, се е появил „другият“…
— Там отиваме тази нощ — започна Боби, обвивайки ръка около нея. — Не е далече, но е…
— Различно — каза Финландецът. — Много различно.
— Но какво е?
— Виждаш ли, — рече Колин и бръсна настрани кестенявия кичур от челото си, жест като на ученик в някоя древна драма, — когато мрежата е постигнала разумност, едновременно с това тя е разбрала за съществуването на друга мрежа, друга разумност.
— Не разбирам — каза тя. — Ако киберпространството се състои от общата сума на всички данни на човечеството…
— Аха, — каза Финландецът и зави по дългата права празна магистрала, — само че никой не говори за човечеството, разбираш?
— Другият е бил някъде другаде — каза Боби.
— Алфа Кентавър — добави Колин.
Шегуваха ли се с нея? Това някаква шега на Боби ли беше?
— Така че е доста трудно да се обясни защо мрежата се е разцепила на всички тези худута и там разни, когато е срещнала този друг, — каза Финландецът, — но като стигнем там, един вид ще схванеш идеята…
— Собственото ми впечатление, — каза Колин, — е че така всичко е много по-интересно…
— Сериозно ли говорите?
— Там сме след минута ню-йоркско време, — каза Финландецът, — без майтап.
Информация за текста
© 1988 Уилям Гибсън
© 1998 Григор Гачев, превод от английски
William Gibson
Mona Lisa Overdrive, 1988
Източник: http://sfbg.us
Публикация:
МОНА ЛИЗА ОВЪРДРАЙВ. НЕВРОМАНТИК 3. 1998. Изд. Камея, София. Биб. Фантастика, No.24. Роман. Превод: [от англ.] Григор ГАЧЕВ [Mona Lisa overdrive, by Wiliam GIBSON]. Печат: Враца: Полипринт ЕАД. Формат: 127?197 (20 см. Офс. изд. Тираж: 1 800 бр. Страници: 254. Цена: 4200.00 лв. (4.20 лв.). ISBN: 954 -8340-46-3 (грешен)
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1678]
Последна редакция: 2006-08-10 20:36:47
