Изоставеният пиратски кораб

като размаха шапката си и сграбчи другия пистолет. — Бързо, бързо, иначе ще избяга, ние не можем да се движим повече!

В този момент пиратът се гмурна, отново изчезна под водата и се опита да се отдалечи… но силите му се бяха изчерпали, куршумът бе пронизал дясното рамо и ръката му беше безсилна и безполезна. Само с няколко замаха той би могъл да достигне брега, но почувствува, че последният му час бе ударил.

Когато отново се показа над водата, той вече не съзнаваше заобикалящата го опасност — сетивата му го бяха изоставили и само инстинктът за самосъхранение го бе изтласкал механично нагоре, за да си поеме въздух.

— Ето там изплува отново, там е! — изкрещя младият мичман извън себе си, тъй като не можеше да се придвижи с лодката си, и скочи към носа й, докато старият моряк вдигна греблото си и забърза към кърмата, за да се опита да докопа изгубеното весло.

— Виждам го! — гласеше отговорът на лейтенанта от първата лодка на военния кораб, която се приближи с голяма бързина. Той също бе застанал на носа й с пистолети в ръце, докато боцманът седеше на кормилото.

Очите на пирата се втренчиха с див поглед в него — той гледаше към врага си, но едва ли го виждаше. Белегът на челото му приличаше на зееща рана, а тялото му изскочи над водата почти до гърдите.

— Предай се, сеньор, или ще стрелям! — извика отдалече лейтенантът, чиято лодка летеше право към него.

Тялото на Тенарес остана над водата неподвижно може би минута.

— Приближи се към него с левия борд! — извика лейтенантът към боцмана на кормилото. — Хора, помагайте и го изтеглете в лодката.

Лодката се отклони малко от него, а после, когато носът й бе отминал вече главата му, спря и се насочи пак към пирата; ала под протегнатите към него ръце трупът потъна в дълбините, като дори и след смъртта си се изплъзна от своите неприятели; само тъмна кървава ивица издаваше мястото, където бе изчезнал.

Лодката се плъзна по-нататък, после се върна отново на старото място. Но морето не им отстъпи жертвата си.

Лейтенантът тикна пистолетите обратно в пояса си и се обърна към мичмана, чиято лодка бе прибрала греблото си и се беше приближила също тъй бързо.

— Меримън — извика му той, — поздравявам те! Добре си улучил негодника!

Момчето пребледня като платно и скри лице в ръцете си — за първи път проливаше човешка кръв…

,

Информация за текста

© 1987 Веселин Радков, превод от немски

Friedrich Gerstacker

1870

Сканиране и разпознаване: moosehead, 2010

Редакция и SFB форматиране: vanj, 2010

Издание:

Фридрих Герстекер. Съчинения в четири тома. Том първи — разкази, новели и романи

Немска. Първо издание

Съставител: Веселин Радков

Редактор: Ася Къдрева

Художник: Владислав Паскалев

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/17700)

Последна редакция: 2010-10-24 10:00:00

,

1

През юли 1810 година в Сантяго избухнало въстание, след което на власт дошла креолската хунта. Свиканият през 1811 г. конгрес приел конституция и обявил премахването на робството. — Б.пр.

2

Пеон (исп.) — слуга, селски ратай. — Б.пр.

3

Carisima (исп.) — скъпа, многообичана. — Б.пр.

4

Caramba, amigo! (исп.) — дявол да го вземе, приятелю! — Б.пр.

5

Chiquita (исп.) — скъпа малка. — Б.пр.

6

Val paraiso (исп.) — райска долина. — Б.пр.

7

Bueno! (исп.) — Добре! — Б.пр.

8

Contra gusto no hay disputa (исп.) — въпрос на вкус. — Б.пр.

9

Buenas noches, senoritas (исп.) — Лека нощ, госпожици! — Б.пр.

10

Ave Maria purisima! (исп.) — Пресвета дево! — Б.пр.

11

Огънят на света Елма — бледо електрическо сияние по корабните мачти. — Б.пр.