Борба с бикове в мисията „Долорес“

поздравен с освиркване и неодобрителни възгласи. А бикът, след като забеляза новия обект, на който можеше да си излее гнева, обърна гръб на стария си неприятел и яростно се втурна срещу новопоявилия се противник.

А той, може би най-добрият от всички местни бикоборци, спокойно го посрещна и като се отблъсна леко с крак от челото му, прескочи бика, прелитайки над главата му. По този начин той отново си спечели доверието на лесно въодушевяващата се тълпа, а разнеслите се тук-там овации, особено от страна на неговите сънародници, го окуражиха към нови подобни опити.

— Bueno companero!9 — извика Валентин, отмятайки дългите коси на челото си, който бе станал свидетел на тази смела постъпка, но, изглежда, в никакъв случай нямаше намерение тъй лесно да позволи да му бъдат отнети лаврите на деня. — Bueno! Но това беше само шега работа… я гледай сега!

С тези думи той отново застана спокойно срещу връхлитащото животно и щом то наведе рога, с един скок, като при това така изви тялото си във въздуха, че се обърна с лице към главата му, той възседна гърба на бясно галопиращия бик, където под бурните овации на публиката успя да се задържи повече от минута въпреки отчаяните усилия на животното да се освободи от него.

От гняв мексиканецът пребледня като платно.

— Това нищо не е! — извика той и гръмко се изсмя, а когато бикът, който не успя да се отърси от ездача си, докато самият той не скочи от гърба му, в следващия момент се втурна срещу него, мексиканецът се опита със същия скок да повтори безумно смелия рискован номер на индианеца. Но може би ядът и гневът му отнеха хладнокръвието, необходимо за подобно действие. Той зле разчете скока си, озова се твърде назад и щом бикът усети как неговият неприятел се плъзна по задницата му на земята, той веднага се обърна и преди падналият човек да успее да се изправи на крака, го подхвана с рогата си и го запокити във въздуха, сякаш бе малко дете.

— Карамба! — извика индианецът, когато докараното до бяс животно подхвана с рогата си падащото тяло и започна да го тъпче с копита на земята. — Май че играта загрубя! — И докато другите трима бикоборци изскочиха иззад преградата, за да помогнат на своя другар, преди още някой от тях да беше успял да достигне до бика, Валентин отново се хвърли срещу него, и този път право между рогата му, сякаш си търсеше смъртта.

Но все пак дивият и горд син на тези планини знаеше какво прави и докато виковете на страх, нададени от зрителите, разтърсиха въздуха, с късия нож в десницата си той скочи от бика, които рухна мъртъв на земята с прерязани вратни жили след безпогрешните му удари течно между плешките. И под бурните овации и дъжда от монети на тълпата червенокожият затанцува около трупа на бика буйно фанданго…

,

Информация за текста

© 1987 Веселин Радков, превод от немски

Friedrich Gerstacker

Сканиране и разпознаване: moosehead, 2010

Редакция и SFB форматиране: vanj, 2010

Издание:

Фридрих Герстекер. Съчинения в четири тома. Том първи — разкази, новели и романи

Немска. Първо издание

Съставител: Веселин Радков

Редактор: Ася Къдрева

Художник: Владислав Паскалев

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/17697)

Последна редакция: 2010-10-24 10:00:00

,

1

Агуардиенте — вид ракия. — Б.пр.

2

Унция — стара златна испанска монета. — Б.пр.

3

Carajo (исп.) — Проклятие, по дяволите! — Б.пр.

4

Vamos, chiquito (исп.) — Хайде, малкия! — Б.пр.

5

Vamos, mi bonito! (исп.) — Давай, хубавецо! — Б.пр.

6

Damn’my soul! (англ.) — Дявол го взел, гръм да ме порази! — Б.пр.

7

Gracias, muchas gracias, caballeros! (исп.) — Благодаря, много благодаря, господа! — Б.пр.

8

Mira aqui, companero (исп.) — Я погледни, приятелю! — Б.пр.

9

Bueno companero! (исп.) — Добре, приятелю! — Б.пр.