люса не минава, без да остави следа, и все пак в случая е така. Проверих трите ви системи на управление. Подсъзнанието, мозъчната кора, биохимичната регулация — всичко е нормално. Никакви нарушения, само сте преуморен, но и това е нормално след подобно стресово напрежение. Дори не знам какво да ви кажа. Това противоречи на всички наши наблюдения и изводи за природата и характера на контакта с люса.
Ротанов слушаше, без да го прекъсва. Вече знаеше най-важното и се успокои, сега можеше да не бърза.
— Досега при всеки контакт… Между другото знаете ли какво представлява люсът? Подочух нещо, но не е зле да ми разкажете и вие.
— Люсът е молекулярна суспенсия от сложни небелтъчни молекули, управлявана и образувана от енергетично поле, което възниква при достатъчно гъст коагулат. Енергия вземат отвън. Но не от слънцето, защото тяхната консистенция е твърде разредена. Нещо повече, слънчевата радиация, както и всяка лъчиста енергия, действува пагубно на тяхната структура, като нарушава сложното и крехко взаимодействие между молекулите на коагулата. Оттук и нощният начин на живот. И нищо, което да говори за интелект. При нас се появиха доста безсмислени теории, те лесно могат да бъдат обяснени, ако се имат предвид всички пакости, които са сторили люсовете, но всъщност те не проявяват зла воля. Тази молекулярна суспенсия не притежава нито воля, нито разум. Може би само най-прости инстинкти, да речем, каквито имат рояк мушици. Тях ги привлича човешката миризма, движението, с една дума, онова, което нарушава обичайния фон на обитаемата среда. И тогава се осъществява контактът. Благодарение на малката си големина, молекулите на люса проникват безпрепятствено в тъканите на човешкия организъм, за известно време се смесват с молекулите на човешкото тяло и неговия мозък. Енергийното поле на люса в този момент взаимодействува с всички електрически потенциали на клетките и разрушава връзките между невроните. И в резултат настъпва моментална смърт за човека. А контактът се отразява върху люса по много странен начин. Неговата структура напълно запазва структурата на обекта, с който е влязъл в контакт. Разположението на молекулите и връзките между тях се повтарят в структурата на люса. Невероятно сложният човешки организъм, сборът от информация, която се съдържа в него в момента на контакта, имам предвид информацията на молекулярно равнище, а може би и по-съвършена, се пренася в структурата на люса, един вид се отпечатва в нея.
Докторът замълча. Взе от бюрото дебела пачка перфокарти, разбърка ги и започна да ги подрежда на бюрото. Изглежда, беше забравил за Ротанов.
— Какво става по-нататък с информацията? Нали докато тя съществува, смъртта не може да се приема за окончателна?
— Информация, която съществува извън тялото, вече не е живот. Но може и да не е така. Тук всичко е дяволски сложно. Човекът във всеки случай загива. Макар че и това не е толкова безспорно, ако се вземат под внимание вашият случай и този с Ана.
— Как е тя?
— В шоково състояние е. Има надежда да се оправи.
— Чуйте, докторе. Тук с огромно желание ме посвещават в тайните, свързани с люсовете. Но за всичко останало, все едно че е наложено табу. Неизвестно защо, но всички избягват да говорят по въпроса за синглитите, в това число и вие…
— Не е толкова трудно да се разбере — докторът въздъхна уморено. — Всеки от нас има роднини или приятели, които са се превърнали в също такава информация, тъй че наистина не ни е лесно да приказваме за тях.
— Съгласен съм. Но за да може нещо да оправим в тази кошмарна ситуация, преди всичко трябва да разберем…
— Да, естествено.
— Искам да знам всичко.
— Дадох ви отчетите на нашия отдел за тези години. Там ще намерите всички данни.
— За да мога да се оправя в тях, дори само за да ги прочета, ще са ми необходими няколко седмици, аз не съм универсален специалист, много неща изобщо не разбирам. Но днес… Да, още днес ние двамата ще трябва да поемем върху себе си цялата отговорност за решенията, които ще бъдат взети на съвета.
— Добре тогава. Ще се опитам да ви обясня. Но не е толкова просто за разбиране, особено за вас…
— Защото съм чужденец ли?
— И затова. Но най-вече защото и за самите нас много неща тук са неясни, част от онова, което ще ви кажа, са само интуитивни догадки. Експериментите и наблюденията са извънредно затруднени в тези условия. И въпреки това успяхме да установим едно-друго. Преди двайсетина години моят предшественик Халиновски констатира, че информацията, която остава в структурата на люса след контакта с човека, не се поддава на незабавно смесване. Възникват някакви енергетични потенциали, които съхраняват тази прекопирана, чужда за люса структура. По-късно тя започва да се уплътнява.
— И се появява яйце?
— Така го наричаме тук. Всъщност не е яйце, а сбор от информация, ако щете, своеобразна матрица и тя няма никакво отношение към размножаването на люсовете. Те се размножават чрез просто делене.
— А после какво става? — Ротанов непрекъснато трябваше да подканя доктора, който говореше с мъка, като преодоляваше голямо вътрешно съпротивление, макар че за него като учен проблемът бе поне отчасти да запази отвлечения академичен характер на онова, което казва.
— И тъй, яйцето… Известно време то не е активно. Трябва да мине определен инкубационен период. Както виждате, има много общи неща между него и обикновеното яйце. Необходими са определена температура, влажност… Вероятно по тази причина първите контакти на люсовете с хората толкова дълго останаха неизвестни за нас и не доведоха до никакви видими последствия. След инкубационния период яйцето узрява и може да остане в това подготвено състояние неопределено дълго. То става нечувствително към външни въздействия.
— За какво е подготвено? Какво се извършва по-нататък?
— Много сте нетърпелив. Отстрани всичко изглежда извънредно интересно… — Докторът не успя да скрие мъката си и Ротанов вече не го прекъсна. — Когато яйцето е узряло, то, както вече споменах, е напълно готово за повторен контакт с люса. Ако той се осъществи, вещестрото на люса, взаимодействувайки си с веществото на яйцето, започва да се уплътнява и видоизменя.
Информацията, заложена в яйцето, става основна в новообразуващата се структура. Горе-долу след два часа възниква образование, което ние нарекохме синглит. Преди го наричаха по-просто и по-ясно — копие. Но това определение не беше точно, защото то не е никакво копие.
Появилият се обект дори външно не прилича на човека, от когото е била взета първоначалната информация, а на всичко отгоре много често образованието се разслоява. Съдържащото се в люса вещество понякога е повече, отколкото е необходимо за създаването на един обект, и тогава се появяват четири, пет, до десет… Докторът отново замълча. — …Синглитът не е копие и по своята вътрешна структура. Той не притежава кръвоносна и храносмилателна система. За разлика от люса при него снабдяването с енергия се осъществява чрез кожата непосредствено от слънчевата радиация. Синглитът по-скоро представлява видоизменен люс, отколкото копие на човек. Веществото на люса фактически не се променя, изменят се само неговото устройство, строежът му…
Ротанов искаше да научи друго, онова, за което докторът упорито избягваше да говори. Какво става с човешкия интелект, с разума, до каква степен човешката личност се запазва в новопоявилото се същество? И какво представлява то — мислещ модел на човека, подобие на биологичен робот или нещо много по- сложно?… Притежава ли синглитът психика, памет… Може ли да чувствува болка, радост, страдание?
На някои от тези въпроси той можеше да си отговори и сам въз основа на собствения си опит, да отговори положително с всички изводи и последствия.
Ротанов стана и здраво стисна ръката на доктора.
— Благодаря. Трябва да помисля. Ще се видим на съвета.
— Сигурен ли сте, че моята информация ви е достатъчна? Че правилно сте разбрали всичко?
— Нали бях в града. Доколкото знам, малцина преди мен са успели да осъществят непосредствен контакт. А ако все пак им се е удавало да го осъществят, то през прореза на мушката не може да се види кой знае колко.
