превръщаше в заплаха. А шингите не понасяха заплахите — особено такива, с каквито не можеха да се справят.
Все още нямаше отговор и на най-важния въпрос — за какво им беше нужно да узнаят точното местонахождение на Уеръл? Какво значение можеше да има за тях неговата родна планета?
И този път Рамарен прибягна до спомените на Фалк, за да открие верния отговор. Спомни си думите на стария Чуващ в гората, произнесени с печален и ироничен глас: „…от шингите няма и една шепа народ“.
Това беше едновременно изключително ценна новина и мъдър съвет и сигурно самата истина. Според легендите и преданията, които Фалк бе научил в Къщата на Зов, шингите били пришълци от далечните звезди, от един слабо изучен регион на галактиката отвъд Хайдес, който се намирал на хиляди светлинни години от Земята. Ако това бе вярно, едва ли много са били онези, които са пристигнали с преселническите им кораби. Във всеки случай, били са достатъчно за да проникнат в Съюза и да го разрушат с помощта на способността си за телепатична лъжа и с оръжията, които са притежавали, или притежават. Как обаче се справят с управлението на всички покорени светове? Единственото обяснение бе, че са се разпръснали по планетите, съсредоточавайки вниманието си върху местното население, вместо да преследват бунтовниците из космоса. Ори бе споменал пред Фалк, че шингите нито летят в космоса, нито са установили търговски връзки с далечни светове и че той самият никога не е виждал техен космически кораб. Дали пък не се бояха от собствените си сънародници на другите светове и от отчуждението, което неминуемо щеше да настъпи при по-продължителна раздяла? А може би Земята бе единствената планета, все още под тяхна власт и те я пазеха срещу експедиции от останалите светове? Нямаше как да узнае истината, ала изглежда наистина броят им не беше голям.
Странно, но шингите бяха посрещнали с недоверие разказа на Ори, за това как Колонистите постепенно започнали да се смесват с местните жители на Уеръл и дори получили възпроизвеждащо се потомство. Според тях това било невъзможно, което означаваше, че те не са имали подобен успех с жителите на Земята. Дори след хиляда и двеста години на Земята те си оставаха пришълци, чужди и изолирани. Ето още един въпрос — наистина ли управляваха човечеството, скрити в своя единствен град? Отново Рамарен се обърна за съвет към Фалк и получи изненадващ отговор: не. Те властваха над хората със силата на навика, чрез измама, страх, оръжия и с възможността да унищожат всяко племе, дръзнало да поеме по пътя на познанието. Всячески възпрепятстваха еволюцията на човека. Но самите те не вършеха нищо. Те не управляваха, само осуетяваха.
Ясно беше вече защо Уеръл представлява заплаха за тях. Дълго време шингите бяха осъществявали плановете си да подтискат и държат под контрол една някога могъща космическа цивилизация, а ето че сега, зареян някъде сред звездите съществуваше един свят, който можеше достойно да им съперничи във всичко. Свят, чийто жители бяха кръвно свързани със Земята.
Узнаят ли точното местоположение на този свят, пришълците незабавно ще изстрелят към него минирани звездолети, подобни на бомби с тлеещ заряд, които да го унищожат преди още на него да са узнали за тяхното съществуване.
Това изглеждаше единствената възможност. Имаше само две неща, които влизаха в противоречие с нея: старателната подготовка на младия Ори, когото сякаш готвеха за посредник при бъдещи преговори и единственият Закон, който почитаха.
Фалк-Рамарен беше неспособен да реши дали това преклонение пред живота е една от исконните морални ценности на шингите, помагала им от поколения да намерят най-верния път или просто бе поредната — най-голяма от всичките им лъжи. Фактът обаче си оставаше — шингите избягваха всячески да убиват разумни същества. Бяха му подарили живота, не само на него, но и на много други, изкусно приготвените им храни бяха все от растителен произход, за да поддържат ниско нивото на земната популация предизвикваха дрязги, вражди и омраза между отделните племена, ала оставяха на тях да се избиват и ръцете им бяха чисти. Твърдеше се още, че прилагали различни форми на генно инженерство и принудителна миграция за да укрепят империята си, вместо да прибягват до геноцид. Истина бе значи, че спазваха своя Закон, макар и по свой собствен начин.
Ако е така, тогава ухажването на младия Ори се обясняваше с това, че наистина го готвят за свой посланик. Единствен оцелял след Пътешествието, той ще се завърне на Уеръл и ще разкаже там всичко, което е узнал от шингите за Земята — ква, ква, ква, както крякаха птиците в гората, „Грешно е да се убива“, нравоучителният елен, църкащата мишка в подземието на къщата… Наивен, честен, жертва на една огромна илюзия, Ори ще бъде като бомба със закъснител за далечния Уеръл.
На Уеръл, където паметта за Земята бе най-тачената реликва и където на зова за помощ щяха да откликнат веднага, ала вместо това щяха да научат, че никога не е имало Врагове и че Земята е една щастлива райска градина. Защо тогава да се втурват на помощ към нея — дори да го решат, едва ли ще са подготвени за онова, което ги очаква. Както пристигнаха Рамарен и спътниците му.
Ето че в спомените му заговори друг глас, глас от миналото, от гората: „Трябва да има някаква надежда, или поне знак — не може вечно да живеем така…“
Не беше пристигнал на Земята като вестоносец с добри новини — както се надяваше Зов. Друго се искаше сега от него — той трябваше да отнесе на своя далечен свят един вик за помощ, вика на цялото човечество.
„Трябва да се върна у дома и да им разкрия истината“ — помисли си той, давайки си сметка, че шингите ще се опитват на всяка цена да предотвратят точно това и че ще изпратят Ори, а него най-вероятно ще убият.
След неимоверното усилие на волята, което изискваха всички тези опити да разсъждава едновременно с двете личности, които обитаваха едно и също тяло, умората, която го налегна, бе почти непреодолима. Той се отпусна изтощен върху леглото и подпря главата си с ръце. „Да можех само да се върна — помисли си с носталгия, — отново да съм при Парт и двамата да се разхождаме из гората…“
Това бе едновременно мечта и началото на съня, а мечтателят бе Фалк. Рамарен на свой ред се опитваше да извика в мислите образа на жена си — тъмнокосата и златоока хубавица Адрайс, облечена с най-хубавата си рокля от хиляда сребърни верижки. Нямаше я вече и венчалната му халка. А и Адрайс сигурно отдавна си бе отишла от този свят. Още когато склони да се омъжи за Рамарен, вече знаеше, че едва ли ще изкарат повече от половин лунна фаза заедно, защото той бе сред определените за Пътешествието до Тера. През цялото време, докато е пътувал насам, тя е живяла своя живот и сигурно бе издъхнала преди стотина земни години. Далеч отвъд озарената от хладни звезди космическа пустош.
Кой беше мечтателят и кое — сънят?
„Трябвало е да умреш преди повече от век“ — бе му казал Принцът на Канзас и тогава Фалк така и не разбра за какво говори. Ала другият изглежда бе почувствал дълбоко в него присъствието на още една личност, на родения преди много години звезден пътешественик. Дори Рамарен да открие начин да се завърне на Уеръл, светът, който ще завари ще е от далечното бъдеще. Повече от триста години, или пет и половина гигантски уерълиански години ще са изминали на неговата родна планета и всичко ще бъде променено до неузнаваемост. Уеръл ще му се стори дори по-чужд от Земята.
Имаше само едно място, където можеше да се завърне и където щяха да го посрещнат с разтворени обятия и обич: Къщата на Зов. Нея никога нямаше да види. Пътят, който го чакаше, водеше другаде, далеч от Земята. Сега вече беше съвсем сам и сам трябваше да измине този път до самия му край.
10
Когато се събуди, стаята бе озарена от ярка дневна светлина. Рамарен стана и почувствал глад доближи вратата и поиска да му донесат храна. Не последва отговор, но съвсем скоро влезе един от хората- инструменти с поднос храна. Тъкмо когато привършваше с яденето откъм вратата се разнесе мелодичен звън. „Влез!“ — извика Рамарен на келшакски и в стаята влезе Хар Ори, последван от високия шинг Абундибот и още двама, които Рамарен не беше виждал досега. Въпреки това имената им от само себе си изникнаха в ума му: Кен Кеняк и Краджи. Двамата се представиха и той им кимна любезно. Рамарен постепенно откриваше, че не е никак трудно да се владее и да държи Фалк скрит дълбоко в себе си. Още в началото почувства, че менталният специалист Кен Кеняк прави опити за мисловно сондиране, при това опитите му се отличаваха с особена настойчивост и умение, но този факт не го разтревожи ни най-малко.
