— Да, да, мистиците! — разпалено се намеси по-скромния слушател. — в Осмото Хилядолетие, Теборес е написал:
„Подсъзнанието е всеобхватната Вселена“.
— Но, ние не сме бебета, — вметна Дери — а големи разумни мъже. Да не би тази ваша Теория за Едновременността да е нещо като мистичен регресивизъм?
Настъпи мълчание, Шевик си взе един сладкиш и го изяде, макар да не му се ядеше. Днес вече си бе изтървал нервите веднъж и се бе проявил като глупак. Един път дневно бе напълно достатъчно.
— Може би ще ви стане по-ясно, ако се опитате да я възприемете като счетоводен баланс. Виждате ли, Последователността прекрасно се вмества в представите ни за линеарност на времето. С нея си обясняваме и еволюцията, която включва сътворението, преходността и смъртта. И толкова. Тук тя спира. Тя наистина борави с всичко, което се изменя, но не може да обясни защо едновременно с промяната нещата си остават и непроменени. Тя говори само за „стрелата“, или „реката“ на времето, но никога за „кръгът“ на времето.
— Кръгът? — възкликна по-учтивия инквизитор с такова очевидно желание да разбере, че Шевик напълно забрави Дери и ентусиазирано се впусна да обяснява като непрестанно ръкомахаше, за да онагледи пред слушателя си всички онези „стрели“, „кръгове“ и „пулсации“, за които говореше.
— Освен в права линия, времето се движи и в кръг. Като въртенето на планета по нейната орбита, разбирате ли? Едно завъртане около слънцето, един цикъл е една година, нали? Две завъртания са две години и така до безкрай. За един страничен наблюдател въртенето е вечно. Вярно е, че това въртене е всъщност системата, по която ние измерваме времето; на този принцип е направен и часовникът. Но, къде е времето вътре в самата система, вътре в кръга? Къде е началото и къде — краят? Безкрайното повторение е атемпорален процес. Той трябва да се сравни, т.е. да се отнесе към друг цикличен или нецикличен процес, за да може да се разглежда като темпорален. Е, ето, че стигнахме и до най-странното и интересно нещо. Атомите, както знаете, имат кръгово движение. Значи стабилните конструкции са съставени от взаимосвързани компоненти, които извършват регулярно, циклично движение, фактически, именно миниатюрните и незабележими, време-реверсивни, кръгови движения на атома придават на материята достатъчна устойчивост, че да направят еволюцията й възможна. Мъничките частици „безвремие“ се натрупват, за да образуват времето. Да погледнем сега какво се получава от всичко това в по-едри мащаби, например Космоса. Е, добре, ние смятаме, че цялата Вселена е един цикличен процес, една постоянна пулсация, постоянно свиване и разпускане, в което изобщо няма място за понятия като „преди“ или „след“. Единствено и само вътре във всеки от гигантските кръговрати, в които живеем, съществува времето като линеарност, т.е. промяната, еволюцията. Така, че терминът, понятието „време“ има два аспекта. Единият е „стрелата“, „течащата река“, без която няма промяна, няма прогрес, посока или съзидание. А другият е „кръгът“, или „цикълът“, без който ще властва хаоса, безсмислената поредност от моменти, един свят без часовници, без сезони, без перспектива.
— Не можете едновременно да поддържате две абсолютно противоположни становища за едно и също нещо — спокойно каза Дери, с чувството на превъзходство. — С други думи, само един от тези ваши „аспекти“ е реален, другият просто е илюзорен.
— Много от физиците казват същото — съгласи се Шевик.
— А, вие? Вие какво мислите? — запита по-любознателният.
— Ами, смятам, че това е много удобен и лесен начин да се излезе от затруднението… Но питам ви, можем ли да отречем развитието или съществуването като обявим едното от двете за илюзорно? Развитието без самото съществуване е безсмислено. От своя страна, съществуването без развитието е скучно и отегчително… Щом човешкият разум е способен да възприеме времето по два различни начина, тогава истинската хронософия трябва да му осигури теория, която да обяснява отношението между двата аспекта или двата процеса на времето.
— Но каква е ползата от такива „обяснения“ — запита Дери — щом те нямат никакво практическо приложение? Не са ли те просто игра на думи?
— Вие задавате въпроси като истински собственик — каза му Шевик и никой от присъстващите не разбра, че той, всъщност обиди Дери, наричайки го с най-мръсната дума от речника си. Дори напротив, самият Дери леко кимна, приемайки със задоволство комплимента. Само Веа като че ли долови някакво напрежение и побърза да се намеси.
— Честно да си призная, не разбрах нито дума от това, което казахте, но ми се струва, че — доколкото схванах поне онази част за книгата, това, че всичко съществува в момента — то тогава трябва да е възможно да се предсказва бъдещето. Щом като така и така е тук, защо да не можем да го видим какво е?
— Не, не — вмъкна срамежливият по доста нескромен начин. — Бъдещето не е тук като къща, например, или като легло. Времето не е пространство, не можем просто да се разхождаме из него!
Веа лъчезарно кимна, сякаш това, че я поставиха на мястото й, й достави огромно удоволствие. Сякаш окуражен от победата си над жената в сферите на висшата мисъл, срамежливият се обърна към Дери и рече:
— Струва ми се, че приложението на темпоралната физика е в етиката. Ще се съгласите ли с това, доктор Шевик?
— Етиката? Ами, не знам. Аз се занимавам предимно с математика, а не можем да съставяме уравнения на етичното поведение.
— А защо не? — запита Дери.
Шевик не му обърна внимание.
— Вярно е, че етиката и хронософията са свързани до известна степен. Представата ни за времето включва и способността ни да разграничаваме причина и следствие, средства и цел. Да вземем отново бебето, или животното, те не могат да направят разлика между това, което правят в момента и това, което ще се случи като следствие от действията им. Те не могат да направят нещо материално, да кажем една проста подемна макара, или пък нещо по-сложно и абстрактно, например, не могат да дадат обещание. Ние, обаче, можем. Правейки различие между „сега“ и „не-сега“, ние можем да направим връзката. И ето тук се намесва моралът, етиката. Ние имаме чувство за ОТГОВОРНОСТ. Да твърдим, че възвишени цели могат да се преследват с низки средства е все едно да твърдим, че ако дръпнем въжето на една подемна макара ще вдигнем товарът, закачен на друга. Да нарушим даденото обещание е все едно да отречем реалността на миналото, а следователно, да отречем и надеждата за едно реално бъдеще. Щом времето и разумът са функции едно на друго, щом самите ние сме творения на времето, то тогава е най-добре да осъзнаем това и да се опитаме да извлечем максимална полза от него. Трябва винаги да пазим чувството си за отговорност.
— Но, вижте, — намеси се Дери с нескрито задоволство от собствената си компетентност — вие току-що казахте, че във вашата система на Едновременност няма нито минало, нито бъдеще, а само нещо като безкрайно настояще. Така, че как може човек да бъде отговорен за книгата, която вече е написана? Единственото, което може да направи е само да я прочете. Не му е оставен никакъв избор, никаква свобода на действията.
— Точно това е и дилемата на детерминизма. Вие сте много прав, че тя е присъща на мисленето на Симултанистите. Но мисленето на Секвентистите също си има своята дилема. Ще ви го илюстрирам с един прост пример. Да кажем, че вземете един камък и го хвърлите към едно дърво. Ако сте Симултанист камъкът вече е ударил дървото, а ако сте Секвентист, той никога няма да го удари. Е, кое от двете си избирате? Може би предпочитате да хвърляте камъни, без да мислите за зова, тогава вие нямате избор. Аз пък предпочитам да усложнявам нещата, затова избирам и двете.
— Но, как ги съчетавате двете? — направо запита скромният.
Шевик едва не се изсмя от отчаяние.
— Не знам. Толкова време вече работя върху това! В крайна сметка, камъкът все пак удря дървото. Нито простата Последователност, нито простата Едновременност могат да обяснят този факт сами по себе си. Ние, обаче не се нуждаем от опростеност, а от комплексност, от отношенията между причина и следствие, между средства и цел. Нашият модел на космоса трябва да бъде също толкова необятен, колкото и самият Космос. Една комплексност, която включва не само продължителността, но и постоянността, не само развитие, но и съществуване, не само геометрия, но и етика. Ние не търсим отговора, а само правилната
