Урсула Ле Гуин
Пътеките на желанията
Тамара мислеше, че е излязъл, но той още беше в колибата и лежеше в люлеещото се легло. Изглеждаше изпит и студен.
— Съжалявам, Рам! Търся онези фотографии на децата.
— Виж в онази кутия.
Жестът на ръката, сочеща стоманената кутия, бе толкова вял, а това така неприсъщо за него, че тя си позволи да попита предпазливо:
— Добре ли си?
— Би могло да се желае и повече.
Той вярваше, че признанието утвърждава и задълбочава нещастието и затова тя продължи да е нащрек. Търпеливо изчака той да каже:
— Диария.
— Можеш да кажеш още нещо.
— Унизително е.
Явно Боб грешеше — той наистина имаше чувство за хумор.
— Ще попитам Кара — предложи тя. — Тя трябва да има нещо за малките.
— Но в никакъв случай хот-дог или млечен шейк — поясни Рамачандра и жената се разсмя; толкова на място бе казаното. Основната храна на Н-дифите беше обезкостеното месо на поро и меките сладки плодове на ламабатата.
— И пиене да има в изобилие. Ще напълня и това. Ломъкс няма да помогне.
— За него не остана никаква работа.
Той я погредна. Очите му бяха дълбоки, черни и чисти.
— Искам да преуспея тук — каза той — като Боб.
Последните думи я накараха да изостави предпазливостта си. Очакваше той да я отблъсне, очакваше равнодушие, но в никакъв случай доверие и откровеност. Не бе подтготвена и отговорът й не бе на място.
— О, той е щастлив тук.
— А ти?
— Мразя всичко това! — тя окачи глинения кърчаг пълен с непреварена вода и се опита да уточни. — Всъщност, не съвсем. Дори ми е хубаво. Но аз… ставам неспокойна.
— Нищо за дъвчене — забеляза Рамачандра с горчивина.
Тя отново се засмя и излезе да напълни кърчага си от извора, който се намираше само на няколко метра разстояние. Блестящата слънчева светлина, уханието на въздуха, великолепните багри на ламабите — дърветата с пурпурен ствол, сини и зелени листа, червени и жълти плодове, — всичко това беше възхитително. Малкото изворче струеше свято и невинно в коритото си от чист кафяв пясък. Но въпреки това тя бе доволна да си върне в колибата, приютила под скромния си покрив един мрачен лингвист болен от най-обикновена диария.
— Бъди спокоен, Рам — увери го тя, — ще се опитам да намеря нещо полезно у Кара и другите.
— Благодаря — каза той.
Хубаво казано, мислеше тя, докато се спускаше по пътеката през уханните светлини и сенки към реката, а и този негов мек и прецизен тембър продължаваше да звучи в ушите й. Когато тяхната тройка бе събрана за първи път, там в Анкара, тя бе привлечена от Рамачандра с непосредствен, мощен и непогрешим сексуален импулс. Тя бързо потисна възникналото чувство с известен срам и самоирония, защото мъжът бе студен, държеше се подчертано непристъпно и недосегаемо. И освен това там се оказа Боб, русокосият, едър и красив Боб, стегнат, загорял и жилест, отличен екземпляр на герой, покоряващ, неотразим и непоправим. Защо да се съпротивлява? Къде по-лесно бе да се отдаде на лекото удоволствие, което той, Боб, очакваше, приятно, малко тягостно, но с нищо не задължаващо. Не се поддавай на унижение! Това може да те унищожи. Живей си живота, както ти дойде, и т.н. Те, двамата с Боб, непременно щяха да се свържат. Но засега не го сториха, защото тримата трябваше да пристигнат на Уърдо и да се срещнат с местните жители Н-дифите.
Всички женски Н-дифи, на възраст от дванадесет дo двадесет и две-три години бяха сексуално достъпни, умели в любовта и обладани от силни страсти. Красяха ги пламтящи къдрави коси, руси и бакъреночервени, полегати очи, зелени и виолетови, изящни китки и глезени. Обличаха се в пандуси от нарязани на ленти листа, очертаващи добре тялото и леко разтварящи се, при което бегло проблясваше част от бедрото или се разбулваше набъбналото зърно на гърдата. Тези от тях, които не бяха навършили четиринадесет години танцуваха хипнотичния танц совейя в дълги редици, пеейки с топли и чисти гласове. И през цялото време кръглите им лица бяха дяволито сериозни. От четиринадесет до осемнадесет годишна възраст те танцуваха белийя, като подскачаха напълно голи в центъра на кръга образуван от пляскащите и полюляващите се мъже, които извиваха змиеобразните си тела във всички положения на практикувания еротизъм, докато момичетата, чакащи реда си да танцуват им пригласяха ритмично в хор: „О-йе, йе, о-йе, йе…“
Но когато навършваха осемнадесет години жените никога повече не танцуваха пред публика.
Тамара остави на Боб да разбере какво всъщност правеха те. След двадесет и един дни прекарани на Уърдо той се превърна в непогрешим експерт в тази област.
Макар първоначално тя да не го пожела, бързината и лекотата с която той загуби интерес към нея, видимо я нарани. Дори миналата нощ тя се опита да флиртува с него. Но би ли могла да бъде конкуренция на съперничките си с късата си остра коса, отвратителните кафяви очи, които дори не бяха полегати, с мускулестите си китки… Глупаво, колко глупаво.
И сега цялата тази самоирония, възникналото самоунижение и останалите чувства на неосъзнато огорчение бяха пометени, отлетяха като дим, докато отиваше на реката по горската пътечка към мястото за пране. Мислеше си, колко е фин и красив носа на Рам. Той сигурна не е по-тежък от мен, а може и да е по- лек, костите му са така изящни. Благодаря ти, бе казал той.
— Аскиос, Муна! Как е бебето? Аскиос, Вана! Аскиос, Кара!
Колко е красив носа ти, мили мой, като мост между два извора, чиято вода е невероятно черна и студена. Благодаря ти, благодаря.
— Денят е горещ, така ли? О, ни най-малко!
— Горещо е, много горещо — ентусиазирано повтаряха всички жени от Средната Възраст и пристъпваха грациозно по пътеката към мястото за пране на брега със смеещата се плитка и топла вода.
— Влез с крака в реката — насърчаваше я Вана — и ще се охладиш.
Брела я потупа нежно по рамото, избъбри „Аскиос“, мина край нея и се запъти към скалата, където просна да съхне прането си.
Жените от Средната възраст бяха между двадесет и три и четиридесет(?) години (последното не беше установено със сигурност), и доста от тях според Тамара бяха по-красиви от Младите жени, красота, която включваше липсващите зъби, хлътналите гърди, увисналите кореми. Въпреки зеещата пустота усмивката им беше щастлива, увисналите им гърди носеха млякото на човешката доброта и техните нашарени от бременностите кореми бяха източник на плодородие. Младите жени се кикотеха, Средната Възраст се смееше. И го правеха така, мислеше Тамара, сякаш се чувствуваха напълно свободни.
Младите мъже бяха отишли на лов за поро; преследват зъбат хотдог, помисли тя. С нейните двадесет и осем години Тамара също беше жена на Средна Възраст и също се засмя. Тези жени или седяха кикотейки се при изпълнението на танците „совейя“ и „белайя“ или пък спяха. А мъже на средна възраст нямаше. Те бяха Млади до около четиридесетте, когато спираха да ловуват, преставаха да гледат Младите танцьорки и се превръщаха в старци. И умираха.
— Кара — обърна се Тамара към най-добрата си информаторка, докато си сваляше сандалите, преди да си натопи краката в прохладната вода, както я бе посъветвала Вана, — моят приятел Рам го боли корем.
— О, боже господи! Аскиос, аскиос — забъбри жената до нея и поклати главата с тънките и побеляли коси, които показваха, че тя наближаваше възрастта на Старите жени. — Гуолф или кафа-фака? — попита я тя практично.
Тамара не беше чувала нито едното нито другото преди това, но усещаше, че преводът би бил
