приличаме.
Калан си пое дълбоко въздух и отново погледна през рамо. Четиримата все така бяха погълнати от разгорещения разговор. Обърна се към Джилиан напълно сериозна.
— Време е да действаме.
— Но аз все пак се тревожа за дядо…
Калан се втренчи продължително в очите на момичето.
— Чуй ме, Джилиан, тук става въпрос за живота ти. Друг живот няма да имаш. Останеш ли тук, никой няма да прояви милост към теб. Сигурна съм, че дядо ти би искал да се възползваш от тази възможност.
— Разбирам — кимна Джилиан. — Господарят Рал ми каза същото за това колко е важен животът ми.
Незнайно защо, но думите й изпълниха Калан с чувството, че на сърцето й олеква. Тя се усмихна. Но веднага след това се сети за предстоящата им задача и усмивката й моментално се изпари. Не знаеше дали Джаганг и Сестрите ще приключат скоро, или ще продължат да се занимават с книгата през цялата нощ. Но не можеше да си позволи да пропусне момента.
— Трябва да действаме сега, преди да е отлетял шансът ни. Искам да правиш точно каквото ти кажа.
— Добре — съгласи се Джилиан.
— Ето как ще действаме: ти стой точно тук, а аз ще отида и ще убия двамата стражи.
— Какво ще направиш? — ококори очи Джилиан.
— Ще ги убия.
— Но как? Ти си жена, а те са грамадни мъжаги, при това са двама.
— Стига да знаеш как, не е невъзможно.
— Ще им прережеш гърлата, така ли? — опита се да отгатне Джилиан.
— Не. Така ще се вдигне шум. Пък и не мога да им прережа гърлата едновременно. Затова ще отмъкна още два от ножовете им, ще се промъкна зад тях и ще ги пробода точно… тук. — Калан опря пръст в гърба на Джилиан, малко встрани, където се намираха бъбреците й. Дори лекото бодване с пръст накара момичето да изохка от болка — толкова чувствително беше мястото.
— Да прободеш някого точно там, в бъбреците, е толкова болезнено, че човек не може дори да извика.
— Не говориш сериозно. Разбира се, че ще извикат.
— Когато те прободат в бъбрека — поклати глава Калан, — болката е толкова силна, че гърлото ти се схваща. Викът остава затворен в дробовете ти. Това ще е нашият шанс. Преди да са паднали на пода в предсмъртна агония, трябва да се измъкнем през вратата зад тях. При това колкото се може по-безшумно, за да спечелим повече време. Вероятно ще разполагаме само с един кратък миг, преди да бъдем разкрити, но той ще ни е достатъчен, за да можеш да избягаш. Значи оставаш точно тук. Веднага щом забия ножовете в гърбовете им, хукваш към вратата с всички сили. Но без да вдигаш шум. Ще те чакам на изхода.
Джилиан се задъха от страх пред предстоящата задача. Очите й се напълниха със сълзи.
— Искам да дойдеш с мен.
Калан се наведе и прегърна момичето.
— Знам. Но това е всичко, което мога да направя, за да те защитя, Джилиан. Мисля, че ще е достатъчно, за да се измъкнеш.
— Но какво ще направят с теб? — попита тя и изтри очите си.
— Ти се постарай да се измъкнеш. Обещавам ти, че ако имам възможност да избягам, ще го сторя. Кажи на Локи да следи за мен, в случай че успея да се измъкна.
— Добре.
Калан знаеше, че само й дава напразни надежди. Стисна Джилиан за рамото и се изопна. За последен път погледна четиримата около масата. При това точно навреме.
Джаганг хвърли поглед през рамо, за да види какво прави Калан. И я видя да стои смълчана до Джилиан и да наблюдава работата на него и Сестрите — сякаш не бе мръднала от мястото си, в очакване на своята съдба. И императорът отвърна очи, насочил вниманието си обратно към разгорещения спор между Сестра Улиция и Сестра Сесилия. Улиция продължаваше да упорства, докато Сесилия се стараеше да умилостиви Джаганг, като му казваше всичко, което той би желал да чуе.
След като се увери, че вниманието на Джаганг отново е съсредоточено върху книгата, Калан, без да губи нито секунда повече, се отправи към стражите. Единият от тях хвърляше все по-похотливи погледи на Джилиан. Калан внимателно измъкна от колана му един дълъг нож. Веднага след това пристъпи към другаря му и издърпа и неговия дълъг нож.
Мина зад двамата и след като се увери още веднъж, че при Сестрите и Джаганг няма промяна, даде знак с очи на Джилиан. Момичето отри длани в бедрата си и кимна, че е готова. Калан протегна ръка към мъжа отдясно и изтегли ножа от ножницата на бедрото му, после го стисна между зъбите си.
Без да се бави, огледа гърбовете на стражите, за да фиксира точно местата, където трябваше да ги прободе. След като всичко бе готово, се подготви да нанесе ударите с всичка сила.
Погледна още веднъж единия, после и другия, за да се увери, че знае точно къде трябва да прободе всеки от двамата. Всяка грешка би била фатална за нея и спасителна за мъжете. А цената щеше да заплати Джилиан. Затова нямаше право на неточен удар.
Калан си пое дълбоко въздух, задържа го в дробовете си, след това издиша, за да прибави и тази сила към енергията, която вложи в ударите. После заби двете остриета в гърбовете на мъжете. Ножовете потънаха в плътта им до дръжките.
Двамата стражи се вцепениха по местата си от внезапния шок.
През това време Калан успя отново да си поеме въздух. Този път го издиша колкото е възможно по- бързо и използва всичката си сила, за да плъзне встрани дръжките на ножовете, така че остриетата да разрежат бъбреците.
Онези стояха като статуи, леко се изпъчиха напред, покосени от невероятната болка. Изцъклиха очите, зяпнаха, но от устните им не излезе никакъв звук. Смъртно ранени, те не можаха нито да си поемат дъх, нито да извикат.
Когато Калан вдигна очи, Джилиан вече беше тръгнала. Калан рязко се обърна и бързо отвори една от тесните врати. Не искаше да осигури свободен коридор на преследвачите, като отвори и двете. Джилиан беше до нея. Коленете на мъжете започнаха да се подкосяват. Калан сложи ръка на гърба на Джилиан и я блъсна през вратата, като я изхвърли в коридора. После извади ножа, който стискаше между зъбите си.
— Бягай! Не спирай за нищо на света!
Джилиан кимна в отговор. Изглеждаше така, като че самият Пазител беше по петите й.
Калан се обърна и затвори вратата. Точно в този момент мъжете се строполиха на пода.
Четири стреснати лица се извърнаха към нея. Калан затвори вратата и побягна със същия устрем. Мярна Джилиан в далечината, точно когато беше стигнала до едно разклонение, откъдето в различни посоки тръгваха няколко коридора. Момичето спря и се обърна назад към Калан. Двете си казаха всичко с очи, след това Джилиан хукна по един от коридорите. Беше толкова тъмно, че Калан не успя да види добре накъде точно пое Джилиан.
Отзад се чу трясък и вратите се разтвориха с гръм. Коридорът около Калан бе осветен от фенер. Калан се закова на място и се обърна. Сграбчи ножа за дръжката. Видя как през разтворените врати на стаята излитат няколко сенки. Замахна с все сила с ножа, без да вижда дали на входа има някой. В този миг там изскочи побеснялата Сестра Сесилия. Ножът се заби в гърдите й. Калан се беше надявала, че пръв ще излезе Джаганг, но се оказа, че е една от Сестрите. Ножът се заби право в сърцето на Сесилия. Когато тя се строполи на пода, Калан се обърна и хукна с всичка сила. Обърна се за миг и видя как другите трима се препъват в тялото на Сесилия. Калан побягна така, както не беше бягала никога в живота си. Още при първия ъгъл зави вляво. Не знаеше накъде е хукнала Джилиан, но не я виждаше. Момичето беше изчезнало. Калан почувства нов приток на сили да изпълва душата й, щом осъзна, че е успяла. Планът й проработи. Изпълнила беше обещанието, дадено на Джилиан и на себе си. Поне веднъж в живота си успя да ги победи.
Въпреки че тичаше като вихър, усети, че главата й е замаяна от победата. Сполучи да убие не само
