— Да,’ господарю. Те са в безопасност. Отведох ги в Кулата, до която искаха да пътуват. Те притежаваха нужното, за да пътуват.
— Ти нали им каза къде се намирам? И какво ми се е случило?
Тя остана изненадана от думите му, които прозвучаха по-скоро като констатация, неподлежаща на съмнение, а не като въпрос.
— Не, господарю. Никога не разкривам пред едни клиенти това, което правя с другите.
— О, страхотно — промърмори той. Постара се да не показва раздразнението си. — Но на мене ми каза какво си направила с тях двете.
— Ти си моят господар. За теб мога да направя неща, които не бива да правя за никого другиго.
— Плъзга, те са мои приятелки. Вероятно ще се поболеят от притеснение за мен. Трябва да им кажеш.
Сребристата глава се надигна към него.
— Господарю, не мога да те предам. Няма да го направя.
— Това не е предателство. Уверявам те, че няма да има нищо нередно в това да им кажеш какво се е случило.
Плъзгата го погледна така, като че ли това беше най-странното нещо, което някой беше искал от нея.
— Господарю, искаш да разкажа на други за нас — за това какво правим, когато сме заедно?
— Плъзга, опитай се да разбереш. Ти вече не си момиче на повикване.
— Но хората ме използват, за да си доставят удоволствие.
— Не е същото — каза Ричард и пак прекара пръсти през косата си, като се стараеше да не показва яда си. — Слушай, древните магьосници са сложили край на онова, което си била преди, и са те превърнали в това, което си сега.
— Знам, господарю — кимна Плъзгата тържествено. — Помня. Нали в крайна сметка се случи точно на мен.
— Сега си друга. Не е същото. Не можеш да слагаш знак за равенство между двете неща. Те са различни.
— Получих задължението да служа на другите такава, каквато съм сега, но природата си не мога да променя.
— Обаче някои от нас, които те използваме, ценим дълбоко помощта ти.
— Винаги съм била ценена за онова, което правя.
— Сега правиш нещо различно от онова, което си правила преди. — Ричард нямаше желание да спори. Имаше си по-важни грижи. — Плъзга, когато пътуваш с нас, ти често помагаш за спасяването на нечий живот. Когато пътувахме до Народния дворец, ти ми помогна да сложа край на войната. Ти вършиш добри дела.
— Щом казваш, господарю. Но трябва да разбереш, че моите създатели са ме направили такава, каквато съм. Използваха това, което бях някога, за да ме създадат такава, каквато съм сега. Не мога да бъда нещо различно от това, което съм. Не мога да искам да съм различна и да съм нещо повече от възможността ти да пътуваш когато пожелаеш.
— Сигурно е така — въздъхна Ричард.
С едната си ръка започна да чупи сухи клонки, докато мислеше. Дълго гледа красивото лице, което го наблюдаваше.
— Понякога нямаш избор, освен просто да се довериш на другите — рече той. — И случаят сега е точно такъв.
Нещо в думите му явно й въздейства. Красивото течно лице се приближи.
— Ти си Избраният — прошепна Плъзгата.
— Избраният ли? Избран за какво?
— Онзи, за чието идване Баракус ме предупреди. Косъмчетата по тила на Ричард настръхнаха.
— Ти си познавала Баракус?
— Някога той беше мой господар — какъвто си ти сега.
— Разбира се — прошепна на себе си Ричард. — Той е бил Пръв магьосник.
— Именно той настояваше да притежавам онези елементи за извънредни обстоятелства, за които ти казах. И той нареди да бъде предвиден този авариен изход. Ако не беше го направил, сега да си мъртъв. Той беше много умен.
— Вярно е — съгласи се Ричард, ококорил очи насреща й. — Значи Баракус ти е споменал за някой, който ще дойде, така ли?
Плъзгата кимна.
— Той беше много мил с мен. Жена му ме мразеше, но Баракус имаше прекрасно отношение.
— Познавала си и жена му?
— Магда.
— И защо те мразеше тя?
— Защото Баракус беше мил с мен. И защото й го отнемах.
— Искаш да кажеш, че си й го отнемала, когато е искал да пътува.
— Разбира се. Когато му казвах, че ще му хареса, тя скръстваше ръце и ме поглеждаше гневно.
— Ревнувала е — подсмихна се Ричард.
— Тя го обичаше и не искаше той да я напуска. Когато й го връщах, след като бяхме пътували, често седеше там и го чакаше. Той винаги се усмихваше, когато я видеше, а и тя му се усмихваше в отговор.
— И какво каза Баракус за мен?
— Каза ми онова, което току-що изрече ти — че понякога нямаш избор, освен просто да се довериш на другите. Това бяха точните му думи, както сега са твои. Каза, че един ден друг господар ще изрече тези думи и после ще добави точно онова, което добави ти: „Случаят сега е точно такъв.“ Каза ми също, че ако някой господар изрече тези думи, това ще означава, че те са правилните и аз трябва да му кажа някои неща.
Ричард усети как косъмчетата по ръцете му настръхват.
— Ти си отвела някъде Магда Сеарус, нали?
— Да, господарю. След това вече никога повече не видях Баракус. Но когато той ми каза, че един ден някой ще изрече тези думи, ми нареди да предам на този човек неговото послание.
— Оставил е послание? — Когато тя кимна, Ричард сви ръката си в юмрук. — И какво е то?
— „Съжалявам, не зная отговорите, които ще те спасят. Ако ги знаех, повярвай ми, нямаше да имам търпение да ти ги кажа. Но виждам доброто в теб. Вярвам в теб. Зная, че притежаваш онова, което ти е нужно, за да успееш. Ще дойдат времена, когато ще се съмняваш в силите си. Не се предавай. В такива мигове си спомни, че вярвам в теб, че съм убедена в способността ти да завършиш започнатото. Ти си рядко срещан човек. Вярвай в себе си.
Знай — аз вярвам, че ти си онзи, който е способен да го направи.“
Ричард остана на мястото си, изгубил ума и дума. Словата на Баракус продължаваха да отекват в главата му. Бяха му странно познати.
— И преди съм чувал почти същите думи.
Плъзгата се приближи към него и чертите й се изопнаха.
— Така ли?
Ричард се опита да се съсредоточи, докато прехвърляше думите в съзнанието си и се опитваше да си спомни…
И изведнъж му просветна. Беше точно след като Шота му каза за Баракус. Малко преди да си тръгне, тя му каза същите думи. Нещо в тези думи, казани от Шота, извика у него неясен спомен.
— Беше Шота, вещицата — рече Ричард и смръщи чело, за да си спомни по-добре. — Тя ми каза тези думи.
— Съжалявам, господарю — отдръпна се Плъзгата. — Ти не издържа проверката.
— Каква проверка? — погледна я Ричард.
— Тази, на която Баракус заръча да те подложа. Съжалявам — не я издържа. Не мога да ти кажа нищо повече.
