осведоми как би могло да стане това и разбра, че подобно нещо е невъзможно.
Въпреки че му се струваше невероятно, Ричард знаеше, че е истина.
Знаеше го, защото заедно с дарбата беше загубил и способността си да помни „Книгата на преброените сенки“. Всъщност можеше изобщо да не я запаметява, защото заедно с дарбата изведнъж загуби и спомена, че е знаел наизуст тази книга.
„Книгата на преброените сенки“ беше вълшебна книга. Дарбата му беше нужна, за да може да я чете и да научи наизуст всяка нейна дума. Без дарбата Ричард вече не можеше да чете вълшебни книги или, по- точно, да помни думите достатъчно дълго, за да знае, че е имало изобщо нещо за четене. Без дарбата вълшебните книги изглеждат празни. Вече не си спомняше нищо от „Книгата на преброените сенки“.
А сега се провали в изпитание, на което дори не знаеше, че е подложен. Изобщо нямаше представа в какво се е състояло, но някак си се беше провалил.
Обзе го чувството, че е предал Калан.
Как би могъл да предположи, че тези думи са проверка, възложена от Баракус. Как са го проверили? И за какво? Нямаше представа за какво изпитание говореше Плъзгата, затова не би могъл да разбере как се е провалил.
Де да беше Зед при него, за да му помогне да си обясни случилото се. Или Ничи, или Натан — изобщо някой, който и да е. Замисли се колко пъти тази нощ бе имал нужда от отговори, от помощ, от спасение. Не му беше отговорено на нито едно желание. Знаеше, че с желанията винаги става така.
Напомни си, че губи ценно време да се самосъжалява. Трябваше да мисли, а не да седи и да се надява някой да дойде и да мисли вместо него.
Излегна се по гръб върху камъка и се загледа през балдахина от клони и листа над него, отвъд тях, към звездите. Усмихна се със самоирония, като си представи как някоя падаща звезда може да откликне на желанията му. Прогони мислите, свързани със желания, и се съсредоточи върху непосредствените си проблеми.
Беше прехвърлил всичко през главата си стотици пъти и продължаваше да не намира никаква логика. Чрез посланието, оставено на Плъзгата, Баракус казваше на Ричард, че не разполага с отговорите, които биха могли да го спасят. Древният магьосник обаче вярваше, че Ричард притежава нужните качества, за да успее. Беше му казал да вярва в себе си и искаше той да знае, че магьосникът му вярва — въпреки че не беше споменал изрично името му.
Ричард си каза, че посланието е било предназначено за онзи, който е роден със Субстрактивната страна на дарбата, за която Баракус се беше погрижил да бъде освободена от Храма на ветровете. Но Баракус не е знаел името на човека, не е знаел конкретно кой ще е той. Поне на Ричард му се струваше, че не е знаел. Имаше повече логика да смята, че Баракус е говорил по принцип, без да използва имена. Посланието беше достатъчно красноречиво, без да е нужно да се използва името на човека, който евентуално ще го чуе.
Как би могло това да е проверка? И как Ричард се беше провалил?
Той въздъхна отчаяно и дръпна дълъг стрък трева, който се подаваше отстрани сред разчупените парчета мазилка. Докато разсъждаваше, задъвка меката основа на тревата.
Дали е възможно Баракус да е дал на Плъзгата и други способности, освен тези за реакция при извънредни обстоятелства — способности, благодарение на които тя да може да разбере дали Ричард притежава нужните качества, за да успее? Да не би именно тези способности да са подсказали на Плъзгата, че Ричард се е провалил по някакъв начин?
Източникът. Докато гледаше към звездите, Ричард се замисли над това. Беше казал на Плъзгата, че преди е чувал тези думи от устата на Шота. И тогава най-неочаквано Плъзгата приключи с него.
Възможно ли е тя да познава Шота? Може би. Според Баракус Ричард не би трябвало да общува с вещица. Може би затова той се провали — защото не беше успял да се справи сам, не беше разчитал на себе си. Намръщи се. Беше му трудно да си представи, че Баракус не би искал той да работи с хората, за да намира отговори и да решава проблемите.
Продължи да прехвърля думите в главата си, като се стараеше да си ги припомни колкото може по- точно. Съжалявам, не зная отговорите, които ще те спасят. Ако ги знаех, повярвай ми, нямаше да имам търпение да ти ги кажа. Но виждам доброто в теб. Вярвам в теб. Зная, че притежаваш онова, което ти е нужно, за да успееш. Ще дойдат времена, когато ще се съмняваш в силите си. Не се предавай. В такива мигове си спомни, че вярвам в теб, че съм убедена в способността ти да завършиш започнатото. Ти си рядко срещан човек. Вярвай в себе си.
Знай — аз вярвам, че ти си онзи, който е способен да го направи.
Това беше посланието на Баракус, предадено му от Плъзгата. Ричард си спомни обаче, че същите думи му беше казала и Шота не много отдавна — при последната им среща, точно преди тя да си тръгне.
Ричард не вярваше в съвпаденията. Особено пък в този случай. Невъзможно е Шота да изрече случайно същите думи, които Баракус е заръчал на Плъзгата да му предаде. Посланието беше твърде дълго и твърде подробно, със специфична изразност.
Ако наистина не е съвпадение — а Ричард беше сигурен, че не е, — тогава защо Шота използва същите думи, с които се бе изразил и Баракус? Дали беше някакво послание? Дали Шота е искала да му каже нещо? Да го предупреди за нещо?
Ако вещицата е искала да му помогне, защо не го предупреди за проверката? Ако не е могла да му каже отговора направо, поне би могла да му каже за какво се отнася проверката. Зед обичаше да казва, че една вещица никога не ти казва това, което искаш да знаеш, без да ти каже и нещо, което не искаш да разбереш. Тази ли беше причината? Едва ли, защото в този ден тя му наговори толкова много ужасни неща — неща, които се оказа, че най-после му помогнаха да разбере какво трябва да направи армията, вместо да води обречена последна битка с Джаганг.
Притесняваше го обаче фактът, че в посланието имаше необичайни фрази: отговорите, които ще те спасят, нямаше да имам търпение да ти ги кажа, виждам доброто в теб, притежаваш онова, което ти е нужно, за да успееш, знай — аз вярвам, че ти си онзи.
Обикновено хората не си говорят така. Не че имаше нещо коренно различно, но все пак звучеше малко ексцентрично, хем някак по детски, хем твърде тържествено. Ричард въздъхна. Не можеше да си обясни причината, но в езика на посланието имаше нещо очевидно необикновено.
Изведнъж му просветна и си спомни.
Сети се защо тези думи му прозвучаха странно познати, когато Шота ги изрече. Той беше чувал същите думи и преди.
Каза му ги нощното дребосъче. Вечерта след първата му среща с Калан.
Тогава бяха в хралупестия бор. Калан го попита дали се страхува от магия и след като остана доволна от отговора му, извади малко шишенце, в което имаше нощно дребосъче. Казваше се Шар и беше превела Калан през границата. Същата нощ Шар щеше да умре. Не можеше да живее далеч от родното си място и от останалите създания като нея. А нямаше достатъчно сили да премине обратно границата.
Ричард си спомни думите на Калан: Шар пожертва живота си, за да ми помогне, защото ако Мрачният Рал успее, нейният род ще загине заедно с останалите. От нощното дребосъче Ричард за пръв път чу, че Мрачният Рал го преследва. Шар му каза, че ако той бяга, Мрачният Рал ще го открие. Ричард благодари на Шар, че е помогнала на Калаи, която на свой ред го предпазила от извършването на глупост през онзи ден. После призна на нощното дребосъче, че животът му е станал по-хубав след запознанството му с Калан. Накрая благодари на Шар, че е помогнала на Калан да премине границата.
Шар му отвърна, че вярва в него, след което изрече всички останали думи, точно както Баракус ги бе предал чрез Плъзгата. Навремето Ричард си помисли, че думите звучат малко странно, но явно това е типичен начин на изразяване за нощните дребосъчета. Може би наистина беше така и Баракус неслучайно се беше постарал да употреби дословно същите изрази.
След което и Шота му каза съвсем същото — дали нарочно или без да има представа за техния източник, — несъмнено водена от желание да му помогне, като му напомни думите, изречени от Шар. Шота вероятно не бе осъзнала защо е употребила точно тези думи, но благодарение на своите способности тя се бе превърнала в движещата сила, чиято цел бе да го накара да се замисли. Да му помогне да си спомни. Вероятно ужасното видение, получено от Ричард, в което Калан ставаше свидетел на неговата екзекуция, му бе попречило да не свърже казаното от Шота със същите думи, които беше чул години преди това от нощното дребосъче. Видението изтласка на заден план всичко останало.
