такъв случай не остава много, за което да се захвана.
Сърцето на Ничи се сви. Беше се надявала, че Пророкът ще може да дешифрира думите на прорицателката. Ан се почеса по носа, не знаеше какво да каже.
— В такъв случай е възможно… — Тя се прокашля. — … да сме загубили Ричард. Тази вещица да го е убила.
Кара пристъпи заплашително към нея.
— Господарят Рал не е мъртъв!
Сред отекналата тишина Зед се надигна от стола. Хвърли на Кара предупредителен поглед, после се обърна към Ан:
— Аз също мисля, че не го е убила.
Ан премести погледа си от разгневената Кара към Зед.
— За нея знам защо не вярва. Но защо ти не вярваш?
— Заради жената, която лежи в това легло — посочи той Джебра.
— Какво искаш да кажеш? — сбърчи вежди Ан.
— Ами, първото видение, което получи Джебра след паузата от няколко години, беше за Ричард.
— Така е — обади се Ничи. — Видя какво ще му се случи. Предупреди ме изрично да не го оставяме сам нито за миг.
— И все пак го оставихте — повдигна вежда Ан. Ничи не обърна внимание на подмятането й.
— Да. Бяхме принудени — заради звяра. Той беше непредвидим фактор, едно случайно зло.
Когато Ан я погледна с още по-голямо недоумение, Зед обясни:
— Стигнахме до предположението, че планът на тази вещица е бил да докосне Ричард със силата си. Обаче звярът се е появил в най-неподходящия момент, проваляйки внимателно замисления й план.
Ан се намръщи още повече.
— Как по-точно?
— Звярът й е попречил да хване Ричард, както е планирала — каза Ничи. — Заради него е загубила Ричард в Плъзгата — както го загубихме и ние. Сега и тя има проблем: трябва да го открие.
— Затова е направила същото, което и ние — продължи Зед. — Дойде тук или поне изпрати силата си, за да разбере от прорицателката къде е той.
— Да е търсила пророчество? — възкликна Ан. — Вещиците виждат нещата в потока на времето. Защо ще й е на една вещица прорицателка?
— Да, те виждат някои неща — разпери ръце Зед, — но съм сигурен — и Натан може би ще го обясни по-добре от мен, — че не могат да видят точно каквото искат да видят и когато пожелаят.
Натан кимна утвърдително.
— В пророчеството има елемент на случайност. То идва когато дойде, а не когато ти се ще на теб. Може би магьосниците от древността са знаели как да използват пророчеството, когато си поискат. Но така или иначе, тяхното познание днес е загубено. При пророчество рядко се случва да видиш събитията, които искаш да видиш.
Зед вдигна пръст, за да подчертае важността на думите си.
— Вероятно Шеста — чрез дарбата си или чрез заклинанието — е видяла, че Джебра вече е получила видение, разкриващо какво ще се случи с Ричард и къде ще се намира той в следващия момент. Затова просто се е намъкнала в мислите на Джебра и е откраднала отговора.
— Мисля, че това е причината да не можем да събудим Джебра — рече Ничи. — Шеста едва ли би искала някой друг да получи информацията, с която тя вече разполага. Чухме Джебра да казва на глас само няколко думи, обаче съм готова да се обзаложа, че Шеста е измъкнала всичко — цялото видение — от мозъка на Джебра. След което е принудила Джебра да скочи от балкона, за да се самоубие и така да не може да разкрие на друг видението си. Но тъй като ние предотвратихме самоубийството, заклинанието я е подтикнало да изпадне в безсъзнание. От разстояние е много по-лесно да накараш някого да се самоубие, отколкото да го убиеш — а резултатът в крайна сметка е един и същ.
Докато слушаше, Натан свъси вежди. Продължи да барабани с пръсти, прехвърляйки събитията в главата си.
— Значи мислите, че във видението си Джебра е разкрила, че Ричард ще намери звезди, паднали на земята? Че ще се озове на място, където сред тревата има звезди? Да речем, някъде, където са паднали метеорити?
— Така изглежда — кимна Зед, кръстосал ръце зад гърба си.
Натан, забил поглед някъде в далечината, размишляваше и от време на време кимаше на себе си. Ан не изглеждаше толкова убедена.
— Значи ти мислиш, че Ричард е жив — каза тя — и че тази вещица, Шеста, го е омагьосала по някакъв начин?
— Двамата със Зед стигнахме до това заключение — потвърди Ничи с уверено кимване.
Ан се наведе по-близо до бившата си възпитаница.
— И с каква цел? Да иска да го убие — това го разбирам, но защо ще иска да го залови?
— Шеста ограби вещицата, която живееше тук, в Новия свят — Шота — отвърна Ничи, без да сваля очи от втренчения поглед на Сестрата. — Защо? И какво отне Шеста на Шота? Отне й компаньона — Самюъл — отговори тя на собствения си въпрос. — А у Самюъл е Мечът на истината, който преди принадлежеше на Ричард.
Ан я изгледа така, сякаш току-що бе изгубила нишката на мисълта й.
— И какво общо има това с всичко останало?
— За какво използваше Самюъл меча? Какво открадна той? — попита Ничи.
— Една от кутиите на Орден — облещи очи Ан.
— От Сестрата на мрака — продължи Ничи, — с помощта на Меча на истината.
— Но защо тази жена Шеста ще иска Ричард? — Ан погледна Зед в недоумение.
Зед заби поглед в пода, докато потриваше с пръсти веждата си.
— За да отвори точната кутия на Орден, човек трябва да разполага с една много важна книга. Мисля, че тъкмо вие двете би трябвало да сте добре запознати с нея.
Натан зяпна, осъзнал за какво става дума.
— „Книгата на преброените сенки“ — прошепна Ан.
— Единственото копие на тази книга сега съществува в главата на Ричард — кимна Зед. — Той я наизусти, след което изгори оригинала.
— Ние трябва да намерим Ричард преди нея — рече Ан.
Зед изпъшка подигравателно и повдигна театрално вежди в пресилена изненада, един вид, на него не би му хрумнало подобно нещо.
— Сега имаме по-неотложен проблем — каза Ничи.
Кара, застанала в другия край на стаята, размаха Агиела си.
— Докато не намерим Господаря Рал, връзката ще е прекъсната.
— А без връзката всички сме застрашени от пътешественика по сънищата.
Осъзнала този факт, Ан изгуби ума и дума.
— Трябва веднага да предприемем нещо — добави Зед. — Заплахата е съвсем реална, а времето ни притиска. Ако бездействаме, може всеки момент да изгубим войната.
— Накъде биеш? — попита Натан, изпълнен с подозрения. Зед изгледа намръщения Пророк.
— Трябва ти да станеш Господарят Рал. Не можем да рискуваме нашите хора да останат без връзка нито миг повече. След това трябва незабавно да заминеш за Народния дворец.
Натан не каза нищо, само продължи да гледа мрачно. Той беше висок, широкоплещест мъж. Бялата му, дълга до раменете коса му придаваше внушителен вид. Сърцето на Ничи се сви при мисълта, че някой друг може да заеме мястото на Ричард като Господаря Рал.
Обаче алтернативата беше да допуснат пътешественикът по сънищата да опустоши мозъците им. Много добре знаеше какво означава това. Знаеше, че връзката с Ричард не само й спаси живота, но и й показа какво е да изпитваш радост от този живот. Тази връзка не беше просто формално признаване на властта на Господаря Рал, което бе задължен да направи всеки д’харанец. Чрез тази връзка Ничи изразяваше дълбокото си преклонение пред мъжа Ричард — мъжа, когото бе обикнала още в мига, когато съзря искрата
