— Веднага я доведете — заръча Джаганг на мъжа, който се върна заедно с другаря си, за да изпълни заповедта. Калан нямаше представа за кого говорят и какво изпълни Джаганг с такова задоволство.
Докато чакаха, разкопаването на находката продължаваше с пълна сила. Съвсем скоро се разкри каменна ивица с дължина близо двайсет метра. Вървеше в права линия, арката продължаваше по цялата дължина.
Включиха се още мъже, находката явно беше голяма. Колкото повече разравяха, толкова по-ясно се очертаваше формата. Постройката никак не беше малка. Ако камъкът наистина оформяше таван с нещо отдолу, примерно помещение или гробница, то явно бе поне седем метра широко. По нищо не личеше колко е дълго. Приличаше на заровен коридор.
Калан дочу врява и трополене и вдигна глава. Охраната влачеше по калния склон мятаща се дребничка фигура.
Калан се облещи. Коленете й се подкосиха.
Двамата пазачи стискаха кльощавите ръчички на момиче, което не им стигаше и до средата.
Казваше се Джилиан — момичето от древните руини на град Каска; момичето, на което Калан помогна да избяга. За да го направи, тя уби двама от стражите на Джаганг и Сестра Сесилия.
Докато пазачите влачеха безпомощното момиче напред, огнените й очи най-сетне намериха Калан. Те бяха пълни със сълзи, но това бяха сълзи на безсилие, задето бе допуснала да попадне в лапите на Ордена.
Пазачите я изправиха пред императора.
— Виж ти, виж — изкиска се противно Джаганг, — какво имаме тук.
— Съжалявам — пророни малката към Калан.
Джаганг погледна Калан.
— Издирвах малката ти приятелка. Какво драматично бягство й беше организирала. — Джаганг взе в шепата си брадичката на Джилиан и я ощипа по бузата. — Жалко, че беше напразно.
Калан си каза, че не е за нищо. Ако не друго, поне уби двама от охраната плюс Сестра Сесилия. Направи, каквото й бе по силите, за да освободи Джилиан. Даде всичко от себе си. Заплати висока цена, но не съжаляваше и пак би постъпила така.
Джаганг измери тъничката ръчица на момичето с поглед, после я придърпа към себе си.
— Знаеш ли с какво се сдобихме? — ухили се срещу Калан, която не отговори. — С някой, който ще допринесе за доброто ти държание.
Тя го изгледа с празен поглед, но не каза нищо. Джаганг неочаквано посочи колана на един от специалните пазачи на Калан, който стоеше от дясната й страна.
— Къде ти е ножът?
Онзи стреснато погледна колана си, все едно отвътре би могла да изскочи змия. Забеляза празната ножница.
— Ваше сиятелство… сигурно съм го изгубил. — Леденият поглед на Джаганг го смрази. — Да, ясно, изгубил си го. — Джаганг се завъртя и така зашлеви Джилиан, че тя отскочи. Приземи се в калта и извика от изненада и болка. На лицето й се разля червено петно.
Джаганг се обърна към Калан и протегна ръка.
— Дай ми ножа.
Мътните му черни очи изглеждаха толкова застрашителни, че Калан едва се въздържа да не отстъпи от ужас. Джаганг размърда пръсти.
— Ако се наложи да повторя, ще й избия зъбите.
Калан трескаво търсеше възможност за действие. Чувстваше се като мъжа със сивите очи, който нарочно се пльосна по лице в калта. Сега тя също нямаше избор. Остави ножа в обърнатата нагоре длан на Джаганг, който се ухили победоносно.
— Е, скъпа, благодаря. — Без да бърза, абсолютно методично се извърна и заби острието в лицето на собственика му. Във въздуха пропука кост. Плисналата червена кръв изглеждаше страховито в сивкавия мрак. Онзи не успя дори да извика, преди да издъхне.
— Ето ти го ножа — извика му Джаганг.
Вниманието му се съсредоточи върху удивените лица на специалната охрана на Калан.
— Предлагам да си пазите оръжията по-добре от него. Ако тя ви открадне оръжие и не ви убие с него, аз ще го направя. Достатъчно просто ли го казах, че да разберете?
— Да, Ваше сиятелство — отвърнаха всички в един глас.
Джаганг се наведе и дръпна хлипащата Джилиан да стане.
С лекота я повдигна във въздуха, като стъпалата й едва докосваха земята.
— Знаеш ли колко кости има в човешкото тяло?
Калан преглътна сълзите си.
— Не.
— Нито пък аз — сви рамене той. — Но има начин да разбера. Можем да започнем да й чупим костите една по една, като броим всяко изпукване.
— Моля те… — проплака Калан, като с неистово усилие си наложи да не изхлипа.
Джаганг блъсна малката към Калан, все едно беше кукла.
— Отсега нататък отговаряш за живота й. Винаги, когато ми дадеш причина да съм недоволен, ще й чупя по една кост. Не знам колко кости има в едно малко, крехко тяло, но съм сигурен, че никак не са малко. — Изви вежда. — Знам още, че лесно ставам недоволен. Ако ме разочароваш по-сериозно, ще я изтезавам пред очите ти. — В мастиленочерните очи забушуваха сивкави сенки. — Разполагам с истински специалисти по бавните мъчения. Много ги бива да държат хората живи, като в същото време им причиняват невъобразима агония. А ако случайно тя издъхне по време на мъченията, ще трябва да продължим с тебе.
Калан притисна кървящата главица на горкото дете към себе си. Джилиан хлипаше тихичко и през сълзи обясняваше колко съжалява, че са я хванали. Калан нежно я успокои.
— Разбра ли? — попита със смразяващо спокойствие Джаганг.
Калан преглътна.
— Да.
Той сграбчи косата на Джилиан в голямата си лапа и започна да я дърпа назад. Малката изпищя пак.
— Да, Ваше сиятелство — извика Калан.
Джаганг се усмихна и пусна косата на детето.
— Така е по-добре.
Повече от всичко на света Калан си мечтаеше този кошмар да свърши, но знаеше, че тепърва предстои.
Дeвeтa глава
— СТИГА СИ СЕ ДЪРЖАЛ КАТО БЕБЕ и стой неподвижен — закани се Ричард на Джонрок, който мигаше бясно.
— Не искам да ми влезе в очите.
— Няма да ти влезе в очите.
— Защо аз пръв?
— Защото ти си дясното ми крило.
Джонрок не знаеше какво да отговори и затова само извърна брадичка.
— Наистина ли си мислиш, че това ще ни помогне да победим?
— Да — изправи се Ричард. — Ако си свършим и другата работа. Боята сама по себе си няма как да ни спечели играта, но тя ще добави нещо важно, нещо, за което победата не е достатъчна — ще ни изкове репутация. Това е важно за противниците, пред които тепърва ще се изправим.
— Хайде, Джонрок — нетърпеливо подвикна един от другите играчи.
Другите от отбора, които се бяха събрали да гледат, закимаха одобрително.
Всъщност никой не искаше да е пръв. Повечето, но не всички, поне бяха спечелени от обяснението на
