— Колко деца сте повели с вас, капитан Райан?
Той леко се стегна.
— Може и да сме по-млади от вас, Майко Изповедник, макар и не особено много, и да нямате високо мнение за нас, но ние сме войници. Добри войници.
— Добри войници. — Тя едва се сдържаше да не му изкрещи. — Щом сте толкова добри войници, защо тогава успях да премина незабелязано покрай първите ви постове!
Лицето му пламна. Той едва се стърпя да не каже нищо.
— Освен това искам да попитам има ли сред тези добри войници, включително вас тримата, поне един, който да е на повече от осемнайсет години?
Той стисна устни и поклати глава.
— Тогава питам ви отново: колко деца сте повели с вас?
— Четири хиляди и петстотин души под мое командване.
— А знаете ли, капитан Райан, че ще се натъкнете на десеторно по-многобройна армия от вашата?
Капитан Райан повдигна вежди и в крайчеца на устата му се появи момчешка усмивка.
— Не смятаме да се „натъкнем“ на тях, Майко Изповедник. А да ги хванем. И най-вероятно ще го направим утре.
Калан отново стисна зъби.
— Ще ги хванете, значи. Утре, ако не ви бях настигнала, млади човече, вие и всичките ви „мъже“ щяхте да умрете. Явно нямате представа срещу каква армия ще се изправите.
Той повдигна брадичка.
— Знаем много добре кого преследваме. Имаме разузнаване, аз получавам докладите им.
Калан се изправи и посочи с ръка.
— Тук, в тази планина, има петдесет хиляди души.
— Петдесет и две хиляди и няколко стотин. — Той сви рамене. — Не сме глупаци. Знаем какво правим!
Тя го стрелна с гневен поглед и отпусна ръка.
— О, нима? И какво точно възнамерявате да направите с тях, когато ги „хванете“?
Капитан Райан се усмихна и се наведе напред, сигурен, че може да й докаже, че наистина знае какво прави.
— Ами съвсем скоро ще стигнат до разклонение в прохода. Смятам да изпратя там една част, която ще ги заобиколи и ще заварди всяка една от пътеките. Така ще си помислят, че са нападнати от многочислена армия, и ще се върнат назад, където ще ги чакаме. Ще застанем точно ей там, преди теснината. След това ще отстъпим назад, ще се разделим на две, за да могат да навлязат в самата теснина. Копиеносците ще бъдат скрити там. Нарича се „Наковалня“. От двете страни ще се подредят стрелците, а врагът ще остане притиснат по средата. Това е „Чукът“. — Усмивката грейна на лицето му. — Ще ги ударим в средата. — Той небрежно махна с ръка и само леко се изпъчи. — Това е класическа тактика. Нарича се „Чук и Наковалня“.
Калан го наблюдаваше разгневена.
— Знам как се нарича, млади човече. „Чукът и Наковалнята“ е много смела маневра… при подходящите условия. Но срещу сила, надвишаваща ви десеторно по брой, е пълна лудост. Все едно язовец да се опита да погълне наведнъж цял вол.
— Учили са ни, че с добре изчислено време и с решителност неголяма армия от смели мъже в тясно пространство като тази долина…
— Смели мъже? Нима мислиш, че е въпрос на дързост и решителност? Това ли ти подсказва гордостта ти?
Капитанът заби очи в земята.
— Не можеш да бутнеш скала с пръчка! Единственият начин да ги накарате да се върнат назад е да ги изплашите и те сами да го сторят. — Тя посочи с ръка към врага. — Тези мъже са опитни и калени в битки войници! От доста време водят войни, убили са толкова много хора! Нима мислиш, че не знаят какво е „Чук и Наковалня“? Нима мислиш, че понеже са врагове, непременно са глупаци?
— Не, но…
Тя заби пръст в гърдите му, като го сряза по средата на думата:
— Искаш ли да ти кажа какво ще се случи, капитане? Не разполагаш с достатъчно хора, за да ги отблъснеш. Когато изпратиш част от войниците си да ги обградят, враговете ще се престорят, че си ги изплашил и ще отстъпят малко, като едновременно с това ще се разгърнат, за да примамят твоите хора да влязат между тях. Нарича се „Лешникотрошачка“. Познай кой ще бъде лешникът? След това ще се придвижат. Към твоята „Наковалня“. Ще се превърнат в подмамени от миризмата на кръв глутница вълци. След като пометат твоя „Чук“, ще станат неудържими, нищо няма да може да ги спре. Те имат опит в битките и знаят какво правят. Ще отцепят твоите копиеносци и стрелци и ще ги изолират напълно от войниците с мечове, които би трябвало да им се притекат на помощ. Върху твоите копиеносци ще се изсипе вихрушка от летящи остриета, предпазени от стоманени щитове. Войниците ти ще се окажат в капан. Въоръжената им конница също ще долети и буквално ще помете останалите стрелци, които вече няма да са защитени от копиеносците. Всички вие ще се биете смело, убедена съм в това. Но те ще ви превъзхождат числено поне с двайсет към един, защото част от хората ще са пожертвани в „Чука“. И до този момент най- вероятно ще са избити до крак. За да се справи един пълководец с по-многобройна армия, той трябва да я раздели и да завладява отделните части една по една. Ти възнамеряваш да направиш точно обратното. Ти ще разделиш своята армия на две, за да могат да изтребят цялата ти армия по-лесно — първо едната половина, след това и другата.
Капитанът продължаваше да гледа в земята.
— Можем да се справим. Нямате представа колко сме добри. Не сме новобранци!
— Всички тези деца под твое командване ще умрат! До крак. Виждал ли си някога смъртта, капитане? Виждал ли си как умира човек? Не старец, издъхващ в леглото си, а войник в битка? Ще ви промушат копия, стрели ще се впият в очите ви. От ръцете ви ще стърчат мечове, от телата ви — ребра. Остриетата ще разпорят коремите ви и ще разплискат червата ви по студената земя. Лица, които познаваш, лицата на твоите приятели, на тези деца, ще впиват ужасените си очи в теб, докато повръщат собствената си кръв. Ще те молят да им помогнеш да умрат по-бързо! Пленниците ще бъдат екзекутирани, докато твоите врагове пеят и танцуват за победата в току-що спечелената битка.
Най-накрая капитан Райан вдигна глава. Неговите лейтенанти още гледаха в земята.
— Говориш като принц Харолд, Майко Изповедник. От неговата уста неведнъж съм чувал същите думи.
— Принц Харолд е умен войник!
Капитан Райан закопча две копчета на вълнения си тъмнокафяв мундир.
— Но това няма да промени решението ми. „Чукът и Наковалнята“ е единственият ни шанс. Мисля, че ще успеем. Трябва да успеем!
Чандален се наведе напред към нея и заговори на своя език.
— Майко Изповедник, тези мъже са самата смърт. Трябва да стоим далеч от тях, ако не искаме да се заразим от лудостта им. Ще измрат до последния човек.
Капитанът се намръщи.
— Какво каза той?
Калан се наведе към младия капитан.
— Каза, че утре ще измрете до последния човек!
Капитан Райан изгледа Чандален от горе до долу.
— Какво знае той за военната стратегия? Той е само един дивак!
Калан повдигна вежди.
— Дивак ли? Доста е умен за дивак. Говори два езика. Своя и нашия.
Капитан Райан преглътна.
— И е участвал в много битки. Убивал е хора. Ти колко души си убил, Брадли?
Той погледна към двамата лейтенанти.
— Ами, нито един. Вижте, много съжалявам, не исках да обиждам никого. Но наистина знам много за
