послушница.
Тя се изправи.
— Лека нощ, Натан. — Тя затвори книгата и се накани да я вземе отново в ръцете си.
— Седни, Сестро Маргарет — гласът му отново стана дълбок и заплашителен.
— Виждам, че нямаш какво да ми кажеш, затова имам намерение да отида да поспя.
— Не съм казал, че нямам какво да ти кажа. Казах, че няма да правя пророчество.
— Щом нямаш видения и няма да правиш пророчество, защо изобщо ме викаш?
Той отпусна ръце и постави длани върху писалището, накланяйки се към нея.
— Седни или няма да чуеш нито дума от устата ми!
Маргарет се запита дали не е време да използва яката, но реши, че ще е по-лесно и по-бързо, ако просто му достави малко удоволствие, и затова се отпусна обратно върху стола.
— Добре, сядам, какво имаш да ми казваш?
Той се наклони още повече, очите му станаха огромни.
— В пророчествата се появи разклонение — прошепна той.
Тя не усети кога е станала на крака.
— Кога?
— Днес. Именно днес.
— Тогава защо ме викаш чак сега, посред нощ?
— Извиках те веднага щом разбрах.
— Но защо си толкова притеснен? Ако си разбрал току-що, си могъл да изчакаш до сутринта. Не за първи път се случва да се появи разклонение.
Той поклати бавно глава и се усмихна.
— Не и като това.
Никак не й се искаше тя да го съобщи на останалите. Никой нямаше да се зарадва на подобна новина. Освен, разбира се, Уорън. Той щеше да е доволен да получи поредното парченце, което да подреди в мозайката на пророчествата. Но никой от останалите нямаше да се зарадва. Това означаваше години работа.
Сред множеството пророчества съществуваха такива, които започват с „ако“ и „тогава“. Те отпращат към няколко възможности и се разпростират по всички разклонения на съдбата, предричат събитията във всяко едно разклонение, защото дори и едно пророчество не винаги знае кое от възможните събития ще се случи.
Когато се появи подобно пророчество и посочи кое е правилното разклонение, т.е. когато една от възможностите се осъществи, тогава се казва, че пророчеството се е разклонило. Всички останали пророчества, отнасящи се за другите разклонения, от този миг нататък се считат за грешни. Самите те продължаваха да се разклоняват като короната на дърво, изпълвайки вярното пророчество с объркваща, противоречива и неистинна информация. Веднага щом се появеше подобно пророчество, трябваше да се проследят определените за истинни пророчества до възможно най-далеч, след което да се елиминират. Това бе наистина огромна работа. Колкото по-надалеч се намираше едно събитие от мястото на разклонението, толкова по-трудно ставаше да се прецени дали то идва от грешен или от верен клон. Още по-лошо: изключително трудно беше да се определи дали две последователни пророчества, следващи едно след друго, вървят заедно или ще се сбъднат с хиляда години разлика помежду си. Понякога събитията сами помагаха да се отгатне дали пророчествата са подредени хронологично. Но това ставаше много рядко. Колкото по-далеч от мястото на разклонението се намираше въпросното пророчество, толкова по-трудно беше да се определи дали е в хронологична връзка с някое друго. Работата можеше да отнеме години, като дори и тогава не е сигурно дали е разчетено всичко или само малка част от него. Така никой не можеше да каже със сигурност дали си има работа с истинско пророчество или с идващо от грешно разклонение. По тази причина имаше хора, които смятаха, че, в най-добрия случай, на пророчествата не може да се вярва напълно или, в най-лошия, че те са напълно безполезни. Но ако същите тези хора разберяха, че се е появило разклонено пророчество, нещо повече, ако можеха да определят кое е правилното и кое грешното разклонение, те биха се сдобили с наистина безценен помощник.
Тя се отпусна обратно на стола си.
— Колко важно е разклоненото пророчество?
— Става въпрос за сърцевинно пророчество. Не би могло да съществува по-важно от него.
Десетилетия. Не години, щеше да отнеме десетилетия. Сърцевинните пророчества засягаха всичко и всички. Тя потръпна вътрешно. Да се занимаваш с подобно пророчество бе като да вървиш в непрогледен мрак. Докато гнилият плод на грешното разклонение не бъде отстранен, не можеше да се вярва на нищо. Тя вдигна глава и се вгледа в очите му.
— И ти знаеш кое точно е разклоненото, нали?
Той се усмихна гордо.
— Знам и грешното, и правилното разклонение. Знам онова, което вече се е случило.
Е, това поне беше нещо. Тя усети как потръпва от вълнение. Ако Натан можеше да й каже кое разклонение е правилното и кое е грешното и ако можеше да определи вида на всяко разклонение, това наистина би било безценна информация. Щом пророчествата не бяха хронологично подредени, нямаше как просто да се тръгне по едно разклонение, но това все пак беше добро начало: поне знаеха откъде да започнат. Нещо повече, бяха научили за него в момента, в който се бе разклонило, а не години след това.
— Добра работа си свършил, Натан.
Той се ухили като дете, похвалено от майка си.
— Придърпай един стол по-наблизо и ми разкажи за разклонението.
Натан цял сияеше, докато преместваше стола към писалището. Отпусна се тежко на него, скимтейки като кученце, на което са дали да си играе с пръчка. Тя се надяваше да не се налага да изтръгне пръчката от устата му.
— Натан, можеш ли да ми кажеш какво гласи разклоненото пророчество?
Очите му заблестяха дяволито.
— Сигурна ли си, че искаш да знаеш, Сестро Маргарет? Пророчествата са опасни. Последния път, когато казах едно на красива жена, загинаха хиляди хора. Нали ти самата ми го каза.
— Натан, моля те. Късно е. Нещата са сериозни.
Лицето му помръкна.
— Не помня точните думи.
Тя му вярваше; когато ставаше дума за пророчества, в главата на Натан думите изплуваха бавно. Тя сложи ръка върху рамото му.
— Това е разбираемо, знам, че е трудно да се помни всяка дума. Просто се опитай да ми го преразкажеш, доколкото можеш.
— Добре, да видим какво ще излезе. — Той заби поглед в тавана и потърка голобрадото си лице. — Пророчеството говореше нещо за един човек от Д’Хара, който ще затъмни света, като преброи сенките.
— Много добре, Натан. Можеш ли да си спомниш още нещо? — Тя беше сигурна, че той помни всичко, дума по дума. Но просто обичаше да му се молят. — Това би ми било от огромна помощ.
Той я погледна за миг и кимна.
— С първия лъх на зимата преброените сенки ще избуят. Ако наследникът на мъстта на Д’Хара преброи сенките правилно, неговата сянка ще затъмни света. Ако ги преброи грешно, животът му е обречен.
Наистина беше разклонено пророчество. Днес бе първият ден на зимата. Тя нямаше представа какво означава то, но знаеше за съществуването му от по-рано. То бе от онези, които се изучаваха дълго и бе предизвикало множество спорове долу в подземията. Както и тревоги кога ще се появи.
— И по кое разклонение е тръгнало пророчеството?
Той я погледна тъжно.
— По най-страшното.
Пръстите му нервно си играеха с едно от копчетата на робата му.
— Нима ще бъдем затъмнени от сянката на наследника на Д’Хара?
— Би трябвало по-внимателно да се вслушваш в пророчествата, Сестро. Ето как продължава натам:
