си Сестрата: — А ти?
Другият се облегна на копието си и поклати глава. Потърка брадата си с опакото на ръката:
— Няма такова нещо. Вътре си е тихо като в гроб!
— Онова момче горе ли ви каза нещо? — попита първият.
— Толкова време мина, откакто Пророкът за последен път успя да пробие обръча и да извика някой друг освен Сестра. Момчето никога досега не е чувало гласа на Пророка, това е всичко — каза Сестра Маргарет.
— Искате ли той никога повече да не чуе гласа му? Нито пък да може да каже какво е чул?
— Не е необходимо! Той ми се закле да мълчи, а аз се разпоредих за преместването му.
— Заклел се. — Мъжът направи кисела физиономия. — Та какво е една клетва — празни приказки. Няма по-сигурно нещо от клетвата на острието.
— Нима? Трябва ли да смятам в такъв случай, че и вашата клетва за мълчание е само „празни приказки“? Да се погрижа ли да си осигурим мълчанието ви по „по-сигурен“ начин? — Сестра Маргарет се вгледа в тъмните му очи, докато накрая той не издържа на погледа й и наведе глава.
— Не, Сестро. Моята клетва е достатъчно сигурна.
Тя кимна.
— Чул ли е някой друг крясъците му?
— Не, Сестро. Веднага щом Пророкът започна да вика, проверихме целия район, за да сме сигурни, че наоколо няма никой — нито от персонала, нито който и да било друг. Когато се убедихме, че всичко е чисто, сложих постове на изходите и наредих да повикат Сестра. Той никога преди не е викал Прелата, винаги само Сестри. Реших, че ще е по-добре някоя Сестра, а не аз, да прецени дали трябва да се наруши покоят на Прелата посред нощ.
— Правилно си решил.
— Сега, след като си тук, Сестро, време е да обиколим другите постове — лицето му помръкна, — за да сме сигурни, че никой нищо не е чул.
Тя кимна.
— И се погрижете боец Анделмиър да е достатъчно внимателен, за да не падне съвсем случайно от някоя крепостна стена и да си счупи врата. В противен случай ще си имате работа с мен.
Войникът избоботи нещо под мустак.
— Но ако го чуете да изрича дори една-единствена дума от онова, което е чул тази нощ, моментално повикайте някоя Сестра.
Когато стигна до средата на коридора от другата страна на вратата, тя усети обръча и спря. Притисна книгата с две ръце към гърдите си и се съсредоточи, за да открие процепа. Не след дълго го намери и се усмихна; представляваше мъничка дупка в тъканта на силовото поле. Вероятно бе човъркал в нея с години. Тя затвори очи и възстанови повреденото място, използвайки енергия, която нямаше да му позволи да направи отново същото. Бе силно впечатлена от изобретателността и настойчивостта му. Е, всъщност какво ли друго му оставаше?
Свещниците в просторните му покои бяха запалени. На една от стените висеше огромно пано, подовете бяха покрити с красиви синьо-жълти килими. Рафтовете на библиотеката бяха полупразни, самите книги се въргаляха из цялата стая: по столовете и канапетата, на купчини на пода, край любимия стол на Пророка, близо до студеното огнище.
Сестра Маргарет се приближи до елегантното писалище от полирано дърво в единия ъгъл на стаята. Седна на стола пред него и отвори книгата, която носеше със себе си. Прелисти я набързо, докато стигна до края на написаното. Пророкът не се виждаше никъде. Вероятно бе в градината. Двете крила на вратата, водеща към малката градина, зееха отворени и през тях влизаше топъл въздух. От едно чекмедже на писалището тя извади мастилница, перо и малка кутийка с фин пясък и ги сложи до отворената Книга на пророчествата.
Когато Сестра Маргарет вдигна глава, той стоеше в полумрака до градинската врата и я гледаше. Бе облечен в черна мантия, чиято качулка закриваше главата му. Стоеше неподвижен, с кръстосани пред гърдите си ръце. Изпълваше рамката на вратата не само с ръста, но и с присъствието си.
Тя отвори мастилницата.
— Добър вечер, Натан.
Пророкът направи три бавни, тежки крачки и излезе от полумрака в осветеното пространство на стаята, като същевременно отметна назад черната си качулка, под която се видя дълга, права бяла коса, докосваща широките му рамене. Около врата му се виждаше горната част на метална яка. Мускулите на силното му, гладко избръснато лице се напрегнаха. Белите му вежди надвиснаха страховито над дълбоките тюркоазеносини очи. Той беше изумително красив, макар да бе най-възрастният мъж, когото тя някога беше виждала. Освен това доста шантав. Или просто достатъчно умен, за да иска всички да го смятат за луд. Тя не знаеше кое от двете е вярно. Никой не знаеше. Наистина бе опасен човек.
— Къде е Прелатът? — попита Пророкът с дълбок, заплашителен глас.
Тя взе перото.
— Полунощ е, Натан. Нямам намерение да будя Прелата само защото така ти е скимнало. Всяка Сестра може да запише пророчествата ти. Защо просто не седнеш и да започваме.
Той се приближи до писалището и се наведе към нея.
— Не си играй с мен, Сестро Маргарет, това е важно.
Тя го стрелна с поглед.
— Ти също не си играй с мен, Натан. Има ли смисъл да ти напомням, че каквото и да направиш, ще загубиш? А сега, след като и бездруго съм станала от леглото си, защо просто не приключим работата, за да мога да поспя поне малко след това.
— Повиках Прелата. Наистина е важно.
— Натан, все още разчитаме пророчества, които си ни продиктувал преди година. Вероятно няма да е толкова фатално, ако сега го продиктуваш на мен, а тя го прочете утре сутринта или другата седмица, или дори догодина.
— Не става въпрос за пророчество.
Гневът й избухна.
— Нима си ме вдигнал от леглото посред нощ само за да ти правя компания?
По устните му се разля широка усмивка.
— Имаш нещо против ли? Нощта е прекрасна. Ти си достатъчно красива, макар и малко чепата. — Той килна главата си на една страна. — Не искаш, а? Е, след като така и така си дошла и аз трябва да правя пророчества, не би ли искала да ти разкажа за твоята смърт?
— Създателят ще ме прибере, когато реши. Ще оставя нещата в негови ръце.
Той кимна, забил поглед някъде над главата й.
— Сестро Маргарет, би ли се погрижила да ме снабдиш с жена? Напоследък нещо ми е самотно.
— В задълженията на Сестрите не влиза да ти осигуряват блудници!
— О, но преди го правеха, когато им предавах пророчествата си.
Преднамерено старателно тя остави перото на писалището.
— И последната от тях избяга още преди да успеем да поговорим с нея. Избяга полугола и почти напълно луда. Как е успяла да се промъкне покрай охраната, все още е загадка за нас. Ти обеща да не споделяш с нея пророчествата си. Да, Натан, обеща. Още преди да я намерим, тя вече бе успяла да разкаже на други хора какво си й казал. Слухът направо възпламени града. Избухна истинска война. Загинаха близо шест хиляди души. Единствено заради онова, което бе споделил с онази млада жена.
Престорено притеснен, той повдигна бялата си вежда.
— Наистина ли? За пръв път чувам!
Тя си пое дълбоко въздух и каза с тих глас, опитвайки се да овладее гнева си.
— Натан, лично аз ти повтарям това вече трети път!
Той сведе тъжно глава.
— Съжалявам, Маргарет.
— Сестра Маргарет!
— Сестра! Ти? Ти си прекалено млада и хубава, за да си Сестра. Убеден съм, че си просто
