магьосниците — използваха хората. В този случай за най-черната работа. Той извади от дълбокия си вътрешен джоб черния камък с форма на сълза. Мътните ги взели всички духове — помисли си той — заради онова, което понякога е принуден да прави един магьосник. Той обгърна с пръсти чашката, в която допреди малко бе стоял Синият камък, и натисна вътре другия. От двете му ръце бликна сила, която се събра в един общ поток и залепи черния камък в чашката. С надеждата, че навярно греши, Зед извика в мислите си болезнения спомен за отдавна мъртвата си съпруга. Съзнанието на Джебра бе разклатило спомените му и магьосникът се усети притиснат от тях. Когато една сълза се изтърколи по бузата му, той потопи пръст в нея и полагайки всички усилия, затвори рязко вратата на спомена. Усмихна се при мисълта, че магьосниците трябваше да използват дори себе си и че ужасният спомен поне докара след себе си и няколко сладостни, които да неутрализират мъката му.
Прокара влажния си пръст по камъка и той грейна като кехлибар. Сърцето му подскочи. Сега вече нямаше съмнение, знаеше какво държи в ръката си. Примирен с мисълта за онова, което трябваше да се направи оттук нататък, той хвърли магьосническата си мрежа. Заклинанието му щеше да скрие истинската същност на камъка от всички освен от Ричард. Нещо повече, дори щеше да привлече вниманието на Ричард към черния камък. Види ли го веднъж, той щеше да го запомни завинаги.
Зед хвърли поглед към Чейс, който лежеше на една мраморна пейка недалеч. Единият му крак се бе свлякъл надолу. Рейчъл седеше на пода с глава, опряна в коляното му, и ръчички, обвити около прасеца му. Другият крак на граничния надзирател лежеше върху пейката. Бинтованата му ръка бе отпусната върху челото.
Зед въздъхна и се запъти към тях. За миг се запита какво ли щеше да прави граничният надзирател сега, когато границата вече я нямаше. Магьосникът се приближи до тях.
Чейс се обади, без да сваля ръка от очите си.
— Зед, стари приятелю, ако още веднъж ми доведеш някоя безскрупулна, мускулеста вещица, преоблечена като лечителка, която да ми излива в гърлото подобна помия, воняща на триста дяволи, така ще ти извия врата, че ще трябва да вървиш с гърба напред, за да видиш къде стъпваш.
Зед грейна в усмивка. Вече бе сигурен, че е избрал подходящата лечителка.
— Наистина ли лекарството беше толкова отвратително, Чейс? — попита Рейчъл.
Той леко повдигна ръка от челото си и я погледна.
— Ако още веднъж ме наречеш Чейс, ще имаш възможност сама да се убедиш.
— Да, татко — широко се усмихна тя. — Наистина съжалявам, че трябваше да изпиеш това ужасно лекарство. — Изведнъж личицето й стана сериозно. — Толкова се изплаших, когато те видях целия в кръв.
Той избоботи нещо под мустак.
Рейчъл го погледна крадешком.
— Ако следващия път ме послушаш и извадиш меча си, когато ти кажа, вероятно това няма да се повтори и няма да се налага да пиеш ужасни лекарства.
Зед се удиви на детинската невинност, с която Рейчъл остро, но напълно заслужено укори Чейс. Граничният надзирател се понадигна с ръка, застинала във въздуха на няколко сантиметра от главата му и стрелна с поглед момиченцето. Зед отдавна не бе виждал някой да полага такива огромни усилия да не се засмее. Рейчъл сбърчи нос и виждайки престорено строгото лице на Чейс, избухна в смях.
— Дано добрите духове бъдат милостиви към твоя бъдещ съпруг — каза Чейс — и дарят горкия нещастник с още няколко спокойни години, преди да спреш погледа си върху него.
Рейчъл се намръщи.
— Какво означава това?
Чейс пусна и другия си крак на земята и стана от пейката. Вдигна Рейчъл и я сложи в скута си.
— Ще ти кажа. Означава, че се появи едно ново правило. Което би било добре никога да не нарушаваш.
— Добре, татко, обещавам. Какво е то?
— Отсега нататък — каза той и се намръщи, доближавайки лице до нейното, — ако имаш да ми казваш нещо важно, а аз не ти обръщам внимание, трябва да ме изриташ. С всичка сила. И да продължиш да ме риташ, докато не се обърна към теб. Разбра ли?
Тя се усмихна.
— Да, татко.
— Не се шегувам. Наистина трябва да го направиш.
Тя кимна енергично.
— Обещавам, Чейс.
Едрият мъж затвори очи и я притисна до себе си така, както тя стискаше куклата си. Зед преглътна буцата в гърлото си. Точно в този момент наистина се мразеше. А от онова, което трябваше да направи, направо му прилоша. Накрая събра смелост и застана на едно коляно пред момиченцето. Засъхналата кръв бе втвърдила робата му над коленете.
— Рейчъл, искам да те помоля за една услуга.
Тя кимна.
— Каква услуга, Зед?
Той вдигна ръката си със златната верижка, на която се поклащаше черният камък.
— Това тук принадлежи на един човек. Би ли го носила у себе си за известно време? Би ли го пазила? Някой ден Ричард може да дойде и да го вземе от теб, за да го занесе на истинския му собственик, но нямам представа кога ще стане това.
Свирепите орлови очи на Чейс гледаха така, както Зед си бе представял погледа на мишката, миг преди да бъде изядена от котката.
— Зед, толкова е красиво. Никога не съм носила у себе си по-прекрасно нещо.
— Освен че е красиво, то е и много важно, Рейчъл. Толкова важно, колкото кутията, която магьосникът Гилер ти даде.
— Но Мрачният Рал е мъртъв, нали ти така ми каза. И вече няма да може да ни стори нищо лошо.
— Така е, дете, но въпреки всичко това, което ти казвам, е истина. Справи се чудесно с кутията и затова мисля, че е най-добре именно ти да носиш верижката, докато човекът, комуто тя принадлежи, дойде да си я вземе. Дотогава не бива да я сваляш от врата си нито за миг. Не позволявай на никого да я докосва, дори само на шега. Това не е нещо, с което човек може да си позволи да се шегува.
Щом Зед спомена кутията, Рейчъл изведнъж стана сериозна.
— Обещавам ти, че ще я пазя като очите си, Зед, щом твърдиш, че е толкова важно.
— Зед — изсъска ядосано Чейс и притисна главата на Рейчъл към себе си, за да не чуе какво ще каже на магьосника, — би ли ми обяснил какво правиш? Дали е същото, което си мисля?
Зед го погледна строго.
— Опитвам се да направя така, че нито едно дете по света да не сънува кошмари. Никога.
Чейс стисна зъби.
— Зед, не искам…
Магьосникът го прекъсна:
— Чейс, откога ме познаваш?
В очите на граничния надзирател блесна пламъче, но не каза нищо.
— Откакто ме познаваш, да си ме виждал някога да причинявам зло някому, още повече на дете? Да си спомняш някога да съм подлагал някого на излишен риск?
— Не — отговори дрезгаво Чейс. — И нямам желание да присъствам на първия път, когато го правиш.
Гласът на Зед остана все така твърд.
— Ще трябва да приемеш, че знам какво правя. — Очите му отскочиха към мястото, където смехавецът бе нападнал хората. — Онова, което видяхме днес, е само бледа сянка пред другото, което предстои. Ако воалът между двата свята не бъде възстановен, ще се сблъскаш с толкова страдание и смърт, колкото никога не си си представял, че съществува. Правя онова, което съм длъжен да сторя като магьосник. В качеството си на такъв разпознах това малко момиченце, също както Гилер го бе разпознал преди мен. Тя е мъничка вълничка над спокойно езеро. Родена е за големи дела. Докато по-рано днес бяхме в гробницата на
