Ричард се извъртя и се отпусна върху нея. Потъна в зелените й очи.
— Обичам те, Калан Амнел, сега и завинаги.
— И аз те обичам, мой Ричард.
Двамата впиха устни един в друг, той обви ръце около шията й, а тя го обгърна с крака.
В празнотата между световете, в мекото сияние на лишеното от време място те се сляха в едно.
Седемдесет и първа глава
Калан се върна в странноприемницата. Потъна в мрака в дъното на коридора, който водеше към трапезарията. Все още усещаше топлината, нежността, радостта и задоволството. Когато тръгна към трапезарията, стъпките й отекнаха бодро в цялата странноприемница.
Зед скочи на крака.
— Калан! Проклето момиче, къде беше цяла нощ! Обърнахме града да те търсим. Цяла нощ сме обикаляли. Къде беше?
Тя се обърна и посочи с ръка.
— В малката градина отзад.
Зед фучеше из стаята.
— Изобщо не е вярно!
Тя му се усмихна замечтано.
— Е, бях отначало, но после отидох при Ричард. Зед, той е избягал от Сестрите. Сега е в Ейдиндрил.
Зед се вцепени.
— Калан, знам, че ти се събра много, сигурно ти се привиждат неща, които силно желаеш.
— Не, Зед, молих се на добрите духове. Тя дойде и ме заведе при Ричард. Ние бяхме заедно, някъде… между световете.
— Калан, това просто е…
Калан излезе от сянката, в която се криеше до този момент. На светлината очите на Зед се разшириха.
— Какво… какво се е случило с косата ти? — прошепна магьосникът. — Тя… отново е дълга!
Калан се засмя.
— Ричард го направи. Има дарбата, нали знаеш. — Тя свали Агиел от врата си. — Даде ми това. Каза, че не му трябва повече.
— Но… може би има някакво друго обяснение…
— Каза ми да ти предам нещо — да ти благодаря за затварянето на кутиите. Щастлив е, че дядо му е достатъчно мъдър, за да не нарушава Второто правило на магьосника.
— Дядо му… — От очите му потекоха сълзи. — Ти си го видяла! Наистина си го видяла! Ричард е спасен!
Тя го прегърна.
— Да, Зед, вече всичко ще бъде наред. Той е върнал Камъка на сълзите където трябва и кутиите на Орден са затворени. Каза, че притежава и Адитивна, и Субстрактивна магия, с които би могъл да разполага както поиска.
Той я хвана за раменете и я разтърси.
— Ричард притежава Субстрактивна магия? Не е възможно!
— Имаше брада, която изчезна пред очите ми. Каза да ти напомня за твоя урок — казал си, че само Субстрактивната магия може да го направи.
— Чудо на чудесата! — Зед доближи лицето си до нейното. — Ти имаш треска. Цялата си изпотена.
— Беше… горещо, там, в онзи свят. Много горещо.
Той погали косата й.
— Косата ти е отново дълга. — Веднага след това смръщи чело. — Но това момче има още много да учи! Не го е направил както трябва.
Очите на Калан се спряха върху него.
— Повярвай ми, че го направи точно както трябва.
Той я погледна.
— Какво правихте там цяла нощ? Нямаше те цяла нощ? Какво правихте?
Калан усети, че ушите й почервеняват. Беше щастлива, че косата й ги закрива.
— Ами, не знам. Какво правите вие с Ейди, когато сте сами цяла нощ?
Зед се изправи.
— Е — той се прокашля. — Ами, приказваме си. — Зед повдигна вежда и погледна към небето. — Приказваме си, това е всичко.
Калан сви рамене.
— И ние това правихме. Приказвахме си цяла нощ. Точно като вие с Ейди.
По лицето му се разля хитра усмивка. Той я прегърна здраво с тънките си ръце.
— Толкова се радвам за теб, скъпа моя. — Зед я хвана за ръцете и затанцува с нея.
Ахерн се засмя и извади малката флейта от джоба си.
— Моят внук е магьосник! Моят внук ще бъде велик магьосник! Точно като дядо си!
Веселието избухна неудържимо, всички се смееха и радваха. Пляскаха с ръце, докато Зед танцуваше с Калан из стаята.
Тогава тя видя един човек, който не можеше да се присъедини към веселбата. Ейди стоеше на своя стол в ъгъла и се усмихваше. Калан се приближи до възрастната жена, застана на едно коляно пред нея и хвана малките й ръце.
— Щастлива съм за теб, дете.
— Ейди — каза Калан с нежен глас, — духовете изпратиха съобщение за теб.
Тя поклати глава.
— Съжалявам, дете, но това име нищо не ми говори. Не си спомням жена на име Ейди.
— Аз обещах да ти предам съобщението им. То е важно за някой, който е там, в другия свят. Искаш ли да го чуеш?
— Кажи ми го, но съжалявам, сигурно няма да разбера какво означава.
— Това е съобщение от Пел.
В стаята изведнъж настъпи тишина. Ейди стана рязко от стола. От очите й потекоха сълзи. Ръцете й затрепериха в ръцете на Калан.
— От Пел? Съобщение от моя Пел?
— Да, Ейди, той иска да знаеш, че те обича и че се намира на едно спокойно място. Знае, че ти никога не си го предала, знае колко много го обичаш. Съжалява за страданията ти. Каза да бъдеш в мир с душата си и че той е добре там при духовете.
Ейди се обърна и погледна Калан с белите си очи. По бузите й капеха сълзи.
— Моят Пел знае, че не съм го предала?
Калан кимна.
— Да, Ейди, той знае и винаги ще те обича.
Ейди я прегърна.
— Благодаря ти, Калан. Никога няма да разбереш колко много означава това за мен. Ти ми върна всичко на този свят. Върна ми смисъла на живота.
— Знам какво означава, Ейди!
Ейди прегърна Калан още по-силно.
— Да, дете, може би знаеш!
Джебра и Чандален приготвяха закуската, докато другите разговаряха. Калан им разказа, че Ричард ще се опита да ги пресрещне в престолния град на Галеа и че трябва да заведе Зед в Западната земя, за да види какво ще правят със Сестрите на мрака. Засега те още плавали по море.
След като си похапнаха добре, сред радостни възгласи и весели разговори, които от толкова време им липсваха, всички се втурнаха да събират нещата си. Чандален с особено изражение на лицето дръпна Калан
