Ричард беше седнал на земята, облегнал гръб в ниската стена, точно под мястото, където личаха следите от удара на меча му при битката със смехавеца. Беше подпрял лакти в коленете си и стиснал главата си с ръце. Не я погледна. Тя седна и се притисна в него.
— Главата те боли ужасно, нали?
Той кимна. Тя откъсна изсъхналото стебло на някакъв плевел и го повъртя между дланите си. Също опря лакти на коленете си. Думите й сякаш го подсетиха да извади няколко листенца и да ги пъхне в устата си.
Калан откъсна едно пожълтяло листо от сухото стебло.
— Ричард, кажи ми от какво се страхуваш?
Той продължи да дъвче листенцата, след малко вдигна глава и се облегна назад.
— Помниш ли, когато се появи смехавецът, ти казах, че съм го усетил, а ти каза, че вероятно просто съм го чул.
Калан кимна.
— Днес стана същото — преди да убия онзи мъж, аз го усетих. По съвсем същия начин. Опасност! Не знам какво беше нито едното, нито другото, но просто усещам опасността! И в момента разбрах, че ни чакат неприятности, само не можах да преценя какви точно.
— Какво общо има това с трите жени?
— Преди да влезем в къщата на духовете, за да се срещнем с тях, усетих същото: опасност! Нямам представа какво означава, но е същото. По някакъв начин знам, че те ще застанат помежду ни.
— Ричард, няма такова нещо. Те казаха само, че искат да ти помогнат.
— Не, сигурен съм! Също както бях сигурен, че онова същество от отвъдния свят е тук или пък мъжът с копието. Тези жени носят опасност за мен.
Калан усети как в гърлото й засяда буца.
— Ти каза още и че главоболията могат да те убият. Ричард, страхувам се за теб!
— А аз се страхувам от магията. Мразя магията. Мразя магията на меча. Толкова ми се ще да избягам от всичко това. Не можеш да си представиш какви неща е трябвало да върша с меча си. Не знаеш какво е да нажежиш острието му до бяло. Магията на Мрачния Рал уби баща ми и брат ми. Причини зло на толкова много хора. — Той въздъхна дълбоко. — Мразя магията.
— У мен също има магия — каза тя тихо.
— И това едва не ни раздели завинаги! — прекъсна я той.
— Но само едва! Ти успя да направиш така, че нещата да се получат. Ако в мен нямаше магия, никога нямаше да те срещна. — Тя стисна ръцете му. — Освен това благодарение на магията Ейди си върна крака. И много други хора са изпитвали помощта на магията. Зед е магьосник; той притежава дарбата. Нима искаш да кажеш, че това е лошо?! Зед винаги е използвал дарбата си, за да помага на хората. Ричард, в теб също има магия. Ти притежаваш дарбата. Нали току-що сам го каза — именно чрез нея си почувствал смехавеца и така ми спаси живота. Пак благодарение на нея почувства и човека, който се канеше да убие Чандален. Така спаси неговия живот.
— Не искам да притежавам магия.
— Струва ми се, че мислиш за проблема, а не за решението му. Нали винаги така казваш: мисли за решението, не за проблема!
Ричард отметна глава назад и затвори очи. Въздъхна тежко.
— Това ли било човек да е женен за теб? Значи отсега нататък всеки път, когато постъпя глупаво, ще ми го натякваш по този начин?!
Тя се усмихна.
— Нима искаш от мен да те оставя да се самозаблуждаваш?
Ричард скри лице в шепите си.
— Сигурно не бих искал да го правиш. Толкова ме боли глава, че изобщо не мога да мисля!
— Тогава хайде да направим нещо по въпроса, съгласен ли си? Да влезем вътре и поне да поговорим със Сестрите, да чуем какво имат да ни кажат. Твърдят, че искат да ти помогнат.
Той я погледна мрачно.
— И Мрачният Рал твърдеше същото.
— Бягството не е решение на проблема. Ти не избяга от Мрачния Рал.
Той я изгледа продължително, след това кимна.
— Ще ги изслушам!
Трите жени стояха там, където Калан ги бе оставила. Те леко й се усмихнаха, очевидно доволни, че е успяла да го върне обратно. Ричард и Калан застанаха един до друг срещу трите жени.
— Решихме да ви изслушаме. Какво имате да кажете за главоболието ми?
Сестра Грейс погледна Калан.
— Благодарим ти за помощта, Майко Изповедник, но сега ще трябва да поговорим с Ричард насаме.
Гневът на Ричард пламна отново, но той успя да запази гласа си равен.
— Двамата с Калан скоро ще се женим.
Трите отново се спогледаха. Нещата явно се усложняваха.
— Онова, което ще ми кажете, засяга и нея. Щом искате да говорите с мен, ще остане и тя и също ще го чуе. Или двамата, или никой! Избирайте!
Трите отново размениха погледи. Накрая Сестра Грейс проговори.
— Много добре.
— И най-напред държа да ви кажа, че мразя магията и че не съм убеден, че притежавам някаква дарба. А дори и да е така, това не ми доставя удоволствие и единственото, което желая, е да се освободя от нея.
— Не сме дошли да ти доставяме удоволствие; тук сме, за да ти спасим живота. За да те научим как да използваш дарбата си. Не се ли научиш да я управляваш, тя ще те погуби.
— Разбирам. Сблъсках се с подобен проблем, когато получих Меча на истината.
— Първото, което трябва да научиш, е, че ние, както Майката Изповедник, изискваме специално отношение към себе си. Дълго и мъчително сме се трудили, преди да станем Сестри на светлината, и очакваме към нас да се отнасят с необходимото уважение. Аз съм Сестра Вирна, това е Сестра Грейс, а това Сестра Елизабет.
Очите на Ричард блеснаха насреща им. Накрая той леко се поклони.
— Както желаеш, Сестро Вирна! — Той изгледа и останалите две. — И какво представляват Сестрите на светлината?
— Ние сме тези, който обучават магьосниците. Магьосниците с дарба.
— Вие сте Сестри на светлината от…
— Всички ние живеем и работим в Двореца на пророците.
Калан се намръщи.
— Сестро Вирна, никога не съм чувала за Двореца на пророците, къде се намира той?
— В град Танимура.
Калан смръщи лице още повече.
— Знам всички градове в Средната земя. Но никога не съм чувала за Танимура!
Сестра Вирна задържа очи върху Калан.
— Въпреки това ние живеем именно там.
— Защо ви изненада възрастта ми?
— Защото — каза Сестра Грейс — почти няма случаи, в които да не сме обърнали внимание на някой с дарба, докато е още малък.
— Колко малък?
— В най-добрия случай поне на една трета от твоите години!
— И как си обяснявате това, че досега не съм привлякъл вниманието ви?
— Очевидно е, че по някакъв начин си бил скрит от нас!
Калан усети, че Ричард влиза в ролята си на Търсач, вечно търсещ отговори на въпросите си, преди да им даде онова, което щяха да поискат от него.
— Обучавали ли сте Зед?
