че е така, защото трите може би представляваха заплаха за Ричард. Очевидно трябваше да се държи като Майката Изповедник.
— Откъде сте? — попита тя с леден глас.
— От… много далеч.
Погледът на Калан бе не по-малко гневен от този на Ричард.
— В Средната земя пред Майката Изповедник се пада поне на едно коляно.
Това бе обичай, който тя почти никога не бе изисквала да се спазва. Но сега почувства, че ще е по- добре да го направи.
Трите се изправиха едновременно и вирнаха глави. Лицата им станаха още по-мрачни. Във въздуха се чу характерният звън на меча. Ричард не каза нищо; просто остана на място, стиснал меча с две ръце. Калан усети как мускулите му копнеят да бъдат освободени на воля. Магията, извираща от меча, танцуваше заплашително в очите му. Тя се радваше, че гневът му не е насочен към нея; изражението му бе наистина страшно. Трите Сестри не се стреснаха толкова, колкото на Калан й се искаше, но въпреки това се извърнаха към нея и едновременно коленичиха, свеждайки глави.
— Прости ни, Майко Изповедник — каза Сестра Грейс. — Не сме запознати с вашите обичаи. Нямахме намерение да те обидим.
Те все още не повдигаха глави.
Калан изчака, колкото се полагаше, след това прибави още няколко секунди към обичайното време и чак тогава проговори:
— Станете, деца мои!
Щом се изправиха на крака, те отново сключиха ръце пред себе си.
Сестра Вирна въздъхна дълбоко и нетърпеливо.
— Не сме дошли, за да те плашим, Ричард. Прибери меча! — Последните й думи прозвучаха като заповед.
Ричард не се помръдна.
— Предадоха ми, че сте дошли за мен, каквото и да означава това; и още — че не трябва да бягам. Никога през живота си не съм бягал от нищо. Аз съм Търсачът. И сам решавам кога да прибера меча си.
— Тър… — почти извика Сестра Елизабет. — Ти си Търсачът!
Трите отново се спогледаха.
— Да чуем за какво сте дошли! — каза Ричард. — Веднага!
Сестра Грейс на свой ред въздъхна нетърпеливо.
— Ричард, ние не сме дошли, за да ти причиняваме зло. Нима толкова се страхуваш от три жени?
— Понякога и една жена е напълно достатъчна. Знам го от горчив опит. Вече не вярвам на тези глупости, че не било редно да се убиват жени! Имате последна възможност: кажете какво искате или разговорът ни е приключен!
Сестра Грейс видя Агиела на врата му.
— Явно наистина си имал горчив опит. — Лицето й поомекна. — Ричард, ти се нуждаеш от помощта ни. Дойдохме тук, защото ти притежаваш дарбата.
Ричард ги изгледа една по една, след това каза:
— Имате напълно грешна информация. Нито притежавам каквато и да било дарба, нито пък имам такова желание. — Той прибра меча си. — Съжалявам, че напразно сте били толкова път — добави накрая и хвана Калан за ръката. — Калните не обичат чужденците. Оръжията им са напоени с отрова и не биха се поколебали да ги използват. Ще им кажа да ви изпратят до края на земите си. Не ви съветвам да изпробвате гостоприемството им.
Ричард дръпна Калан към вратата. Тя усети гнева, който се излъчваше от него, видя яростта в очите му. Но усети и още нещо: главоболието. Видя огромната болка, която той изпитва.
— Главоболията ще те убият — спокойно каза Сестра Грейс.
Ричард замръзна на място. Вгледа се пред себе си и задиша учестено.
— През целия си живот съм имал главоболия, свикнал съм.
— Но не и като тези — настоя Сестра Грейс. — Вижда се по очите ти. Ние познаваме главоболията, причинени от дарбата. Това ни е работата.
— В селото има лечителка, която се грижи за мен. Тя е много способна. Вече ми помогна и съм сигурен, че скоро ще ме излекува напълно.
— Тя не може да те излекува. Никой освен нас не може. Ако не ни позволиш да ти помогнем, главоболието ще те убие. Точно затова сме тук; за да ти помогнем, а не за да те нараним.
Ричард посегна към вратата.
— Не е било нужно да се притеснявате за мен. Аз не съм белязан с дарбата. Всичко е наред. Дами, желая ви приятно пътуване.
Калан внимателно го спря с ръка.
— Ричард — прошепна тя, — можем поне да ги изслушаме. Няма да ни навреди. А може да научим нещо полезно за главоболията ти.
— Аз не притежавам никаква дарба! Не искам да имам нищо общо с каквато и да е магия. Магията винаги ми е причинявала само неприятности, само болка. Нито притежавам дарбата, нито пък бих искал. — Той отново посегна към вратата.
— Предполагам, че след малко ще твърдиш, че изобщо не си променил хранителните си навици — каза Сестра Грейс. — Имам предвид съвсем наскоро, през последните няколко дни.
Ричард отново замръзна на място.
— На човек не винаги му се яде едно и също.
— Някой наблюдавал ли те е, докато спиш?
— Моля?
— Ако някой те е наблюдавал, докато спиш, вероятно е забелязал, че вече спиш с отворени очи.
Калан усети как по цялото й тяло преминават ледени тръпки. Нещата започнаха да си идват по местата. Всички магьосници имаха свои специфични вкусове, що се отнася до храната. Освен това често спяха с отворени очи; дори магьосниците без дарба. Другите, с дарбата, като например Зед, по-често.
— Грешите, аз не спя с отворени очи!
— Ричард — прошепна Калан, — може би наистина трябва да ги изслушаме. Нека разберем какво имат да ти кажат.
Той я погледна така, сякаш й се молеше да му помогне да се махнат от всичко това. Сякаш търсеше помощ.
— Аз не спя с отворени очи!
— Напротив! — Тя го хвана за ръката. — Докато преследвахме Рал, съм те гледала как спиш месеци наред. Докато стоях на пост нощно време, често не откъсвах очи от теб. А сега, откакто напуснахме Д’Хара, ти спиш с отворени очи. Точно като Зед.
Ричард все още стоеше с гръб към трите жени.
— Какво искате? Какво можете да направите за главоболието ми? — попита ги той.
— Ако искаш да говорим за това, трябва по-напред да застанеш с лице към нас — каза Сестра Вирна, сякаш говореше на непослушно дете. — И да се отнасяш към нас с необходимото уважение! Обърни се към нас!
Това определено не бе най-подходящият начин да се говори с Ричард точно в момента. Той отвори вратата и я блъсна зад себе си. Калан си помисли, че вратата ще изхвръкне от пантите си. Но това не стана. Сърцето й се късаше от мъка при мисълта за онова, което му бе казала. Той просто искаше тя да е на негова страна и изобщо нямаше намерение да се вслуша в истината.
Калан бе напълно объркана от държането му. Ричард не беше от хората, които заобикалят истината. Но явно смъртно се страхуваше от нещо. Тя се обърна и погледна трите жени. Сестра Грейс отпусна ръце край тялото си.
— Това не е игра, Майко Изповедник. Ако не ни позволи да му помогнем, ще умре. Часовете му са преброени.
Калан кимна. Гневът й се бе стопил. На негово място дойде необозрима празнота.
— Ще говоря с него — каза тя тихо. — Моля ви, почакайте тук. Ще го върна обратно.
