— Кого?
— Зедикус Зу’л Зорандер, магьосник от Първия орден.
Трите отново се спогледаха.
— Не познаваме магьосник от Първия орден на име Зорандер.
— Мислех, че познавате всички, които притежават дарбата, Сестро Вирна, нали това ви е работата?
Те настръхнаха.
— Ти познаваш ли този магьосник от Първия орден?
— Да! Но защо вие не го познавате?
— Възрастен ли е?
Ричард кимна.
— Може би се е появил много преди нашето време!
— Може би! — Ричард, отпуснал юмрук на хълбока си, отстъпи няколко крачки назад и се обърна с гръб към тях. — А как разбрахте за мен? Сестро Елизабет?
— Работата ни е да познаваме всички, които притежават дарбата, всички магьосници. Макар очевидно да си бил скрит от нас, ние успяхме да те открием, когато започна да използваш дарбата си.
— А какво ще стане, ако не искам да бъда магьосник?
— Това си е твоя работа. Нашата е да те научим да управляваш магията си. Не сме дошли да те принуждаваме да станеш магьосник, а само да ти помогнем да управляваш магията си, за да оцелееш. Оттам нататък можеш да бъдеш какъвто си искаш.
Ричард се обърна, пристъпи напред и доближи лицето си до Сестра Вирна.
— Откъде знаете, че имам дарбата?
— Ние сме Сестри на светлината. В това ни е работата — да знаем.
— Мислехте си, че ще бъда малко момче. Че ще дойда при вас с родителите си. Не знаехте, че аз съм Търсачът, не познавате най-главния магьосник от Първия орден. Май не си вършите много съвестно работата. Щом като правите подобни грешки, може би грешите и за това, че притежавам дарбата, Сестро Вирна? Струва ми се съмнително това, че грешите толкова много. Уважаваният ви пост предполага ли подобни грешки?
Лицата на трите жени станаха пурпурночервени. Сестра Вирна с мъка овладя гласа си.
— Ричард, нашата работа, нашето призвание е да помагаме на онези, които притежават дарбата. Посветили сме целия си живот на това. Идваме от много далече. Не можем да отговорим на всичките ти въпроси. Нещата, за които говориш, не са толкова важни. Важното е, че ти имаш дарбата и ако не ни оставиш да ти помогнем, ще умреш! Една от причините да помагаме на тези, които имат дарба, докато са още малки и да искаме да се срещнем с родителите им, е точно заради това — да избегнем трудностите, с които се сблъскваме в момента. Говорейки с родителите, ние можем да ги убедим кое е най-доброто за детето им. Родителите са по-загрижени за живота на детето си, отколкото си ти за себе си сега. Да обучаваш човек на твоята възраст е трудна работа. Хората възприемат по-лесно като малки.
— Преди да започнат да мислят самостоятелно, така ли, Сестро Вирна?
Тя не каза нищо.
— Ще попитам още веднъж. Как разбрахте, че притежавам дарбата?
Сестра Грейс приглади косата си.
— Когато някой е роден с дарбата, тя може да е в него, без да се прояви дълго време. Той не я усеща. Ние се стараем да откриваме такива момчета още докато са малки. Има си хиляди начини за това. Понякога е възможно човек сам да предизвика растежа и развитието на дарбата си. Стане ли това, тя се превръща в заплаха за него. А що се отнася до това как си успял да се скриеш от нас, това не мога да си обясня. Веднъж подтикната, силата на дарбата се разраства. Тя не може да бъде спряна. Трябва да бъде овладяна, иначе умираш. Точно това се е случило с теб. Подобно нещо се случва изключително рядко. За да сме честни, трябва да ти кажа, че макар да знаем, че подобно нещо е възможно да се случи, самите ние никога не сме се сблъсквали лично с него. В Двореца на пророците има описани такива случаи и ще направим справка как е постъпвано. Но това не променя нещата: дарбата е у теб. Тя е била задействана и растежът й е започнал. Никога досега не сме обучавали човек на твоите години. Страх ме е да си помисля каква реакция ще предизвика това в Двореца. За да възпиташ дарбата си, се изисква дисциплина. На твоята възраст постигането й винаги създава проблеми.
Ричард смекчи тона си, но погледът стана още по-строг.
— Сестро Грейс, ще те попитам за последен път! Как разбрахте, че имам дарбата?
Тя изправи рамене и въздъхна шумно. След това стрелна с поглед Сестра Вирна.
— Кажи му.
Сестра Вирна кимна примирено и измъкна от колана си малка черна книжка. Смръщи лице и я запрелиства.
— Родените с дарбата имат полза от нея през целия си живот, дори и когато тя още не е проявена напълно. Може би си забелязал, че можеш да правиш неща, които другите не могат. Така ли е? При теб развитието на дарбата е свързано със специфична употреба на магията. Веднъж започнал, не можеш да спреш. Точно това е станало при теб.
Тя продължи да разлиства страниците, плъзгайки пръста си по редовете.
— А, ето го! — Тя свали надолу книгата и вдигна поглед към Ричард. — Съществуват три неща, които трябва да бъдат направени по определен начин, за да бъде задействана дарбата. Същността на тези три неща не е напълно изяснена, но са ни известни главните принципи. Ти си направил тези три неща. Първо, необходимо е да използваш дарбата си за спасяването на друг човек. Второ, трябва да използваш дарбата си, за да спасиш себе си. Трето, трябва да използваш дарбата си, за да убиеш друг с дарба. Надявам се, разбираш колко е трудно да бъдат изпълнени и трите, и защо досега не сме срещали такъв човек.
— И какво пише за мен в тази книга?
Тя погледна още веднъж към отворената страница, след това вдигна поглед и повдигна вежда, за да е сигурна, че той я слуша внимателно. След това, поглеждайки от време на време в книгата, каза:
— Първо, ти използва дарбата си, за да спасиш живота на жената, която бе извикана в отвъдния свят. Спаси не тялото, а духа й. Издърпа я обратно в света на живите. Без теб тя щеше да потъне завинаги там. — Тя го погледна изпод вежди. — Разбираш, нали?
Калан погледна Ричард. И двамата разбраха. Именно тя бе спасената.
— В хралупестото дърво — прошепна Калан. — Първата нощ, в която се срещнахме. Когато ти не позволи на отвъдния свят да ме прибере обратно.
Ричард кимна към Сестра Вирна.
— Да, разбирам.
Сестрата погледна отново в книгата.
— Що се отнася за второто, да спасиш себе си чрез дарбата си… да видим… преди секунда ми беше пред очите, а, да, ето го! — Тя го погледна изпод вежди. — Второ, използвал си дарбата, за да спасиш собствения си живот. — Тя удари с пръст по книгата. — Раздвоил си съзнанието си. Разбираш, нали?
Ричард затвори очи.
— Да, разбирам — каза той едва.
Този път Калан не знаеше за какво става дума.
Сестра Вирна отново сведе глава над книгата.
— Трето, използвал си дарбата, за да убиеш магьосник. Името му е Мрачният Рал! Разбираш, нали?
— Да. — Той отвори очи. — Откъде знаете всичко това?
— За да направиш тези неща, си използвал магия, много специална магия, която се чувства заради онова, което си и защото си необучен. Ако беше обучен, тя не би могла да се усети. В такъв случай нямаше как да знаем за всичко това. В Двореца на пророците има хора, които разбират от тези неща.
Ричард я стрелна с поглед.
— Вие сте нарушили правото ми на личен живот, шпионирали сте ме! А що се отнася до третото, аз не съм убил Рал в истинския смисъл на думата. Поне не технически.
— Знам как се чувстваш — спокойно каза Сестра Грейс. — Но всичко това е, за да ти помогнем. Ако искаш да стоим тук и да спорим дали тези три неща са онези, които биха били приети за задействащите
