Калан. Как да я обичам — той се усмихна. — Ние ще се женим.
Настъпи ледено мълчание.
— Това е самата истина — каза Калан и вирна брадичката си. — Ние се обичаме… и вече знаем как да бъдем заедно… Завинаги — Калан мразеше начина, по който Шота я караше да дава обяснения, начина по който тя слушаше обясненията й.
Силният поглед на Шота се плъзна към Калан, а усмивката й се изпари, което накара Калан да преглътне с усилие.
— Ах, вие, невежи деца! — прошепна тя и бавно поклати глава. — Глупави, невежи деца!
Лицето на Ричард пламна.
— Може и да сме невежи, но не сме деца. И освен това се обичаме. И скоро ще се женим. Мислех, че ще се зарадваш, Шота, тъй като и ти имаш пръст в цялата работа!
— Това, което ти казах, скъпо момче, бе, че е необходимо да я убиеш.
— Но всичко вече свърши — възпротиви се Калан. — Проблемът беше решен. Сега вече всичко е наред между нас. Всичко.
Калан извика, внезапно установила, че краката й се отделят от земята. Двамата с Ричард бяха издигнати във въздуха и запратени в стената. Ударът й отне въздуха. Пред очите й затанцуваха звездички. Тя сведе очи надолу, за да прочисти погледа си. Двамата бяха прилепени към кирпичената стена на повече от метър над земята. Тя едва дишаше. Можеше да движи единствено главата си. Дори дрехите й бяха залепнали за стената. Пелерината й се бе разперила, сякаш е простряна на пода. Ричард също бе напълно безпомощен. Двамата се опитваха да се помръднат, разтърсваха глави, но напразно — бяха като заковани.
Шота ги наблюдаваше с очи, в които играеха заплашителни пламъчета. Спря срещу Калан.
— Не е трябвало да те убива и сега всичко е наред, така ли, Майко Изповедник?
— Да! — Калан се опита да прикрие безпомощността в гласа си.
— Идвало ли ти е наум, Майко Изповедник, че в това, което казвам, има частица истина?
— Да, но имаше всички…
— Мислила ли си, Майко Изповедник, че вероятно има някаква причина, поради която Изповедниците не трябва да обичат другарите си? И че вероятно има и още някаква причина, щом съм му казала да те убие?
Калан не можа да отговори. В главата й се блъскаха налудничави мисли.
— Какво искаш да кажеш? — попита Ричард.
Шота не го погледна.
— Кажи, Майко Изповедник!
Устата на Калан беше съвсем пресъхнала, преди да проговори, трябваше да преглътне на два пъти.
— Какво искаш да кажеш? Каква причина?
— Била ли си с този мъж, когото обичаш, направихте ли го вече, Майко Изповедник?
Този път Калан стана аленочервена.
— Що за въпрос, как можеш да ме питаш такива неща?
— Отговори на въпроса ми, Майко Изповедник — изсъска Шота. — Иначе още сега ще одера кожата ти и ще си ушия нещо елегантно от нея. Всъщност и бездруго може би ще го направя. По-добре не си и помисляй да ме лъжеш!
— Аз, ние… не! Но това не е твоя работа.
Шота се приближи още повече. От погледа й Калан вътрешно изкрещя.
— По-добре си помисли добре, преди да го направите, Майко Изповедник!
— Какво искаш да кажеш? — прошепна Калан с празен поглед.
Шота скръсти ръце пред гърдите си. Гласът й остана заплашителен.
— Изповедниците не трябва да обичат другарите си, защото ако им се роди син, жената Изповедник трябва да накара мъжа си да убие бебето. Той винаги е подвластен на нейната сила и изпълнява всичките й желания. Без да задава въпроси.
— Но…
Шота пристъпи още по-близко, от очите й излизаха искри.
— Ако ти го обичаш, как би поискала от него подобно нещо? Как ще помолиш Ричард да убие своя син? Мислиш ли, че той би го направил? Мислиш ли? Можеш ли да убиеш сина на мъжа, когото обичаш? Можеш ли, Майко Изповедник?
Думите на Шота пронизаха сърцето на Калан и тя едва можа да прошепне:
— Не.
Надеждите и мечтите й рухнаха в един миг. В радостта си, че ще бъде с Ричард, тя не бе и помислила за бъдещето, за последствията от връзката им. За деца. Беше мислила единствено за това, че ще бъдат завинаги заедно. Гласът на Шота премина в крясък.
— И значи какво, Майко Изповедник? Ще отгледаш сина си? И ще дариш на света един мъж Изповедник? Мъж Изповедник! — Тя отпусна ръце, побелелите й от стискането кокалчета се притиснаха в хълбоците й. — Отново ще върнеш света към смутните времена! Към смутните времена! Заради собствения си егоизъм! Защото си решила, че обичаш този мъж! Мислила ли си някога за това, невежо дете!
В гърлото на Калан беше заседнала буца, която щеше да я задуши всеки миг. Искаше й се да избяга от Шота, но не можеше да помръдне.
— Не всички мъже Изповедници са зли!
— Почти всички са! Почти всички! — Тя посочи с пръст към Ричард, без да го погледне. — Ще рискуваш ли бъдещето на целия свят, само защото обичаш този мъж? Нима ще обречеш всички на вечни мъки, защото ще пожелаеш синът на този мъж да живее?
— Шота — гласът на Ричард беше изненадващо спокоен, — повечето Изповедници имат дъщери. Ти се тревожиш предварително за нещо, което може би няма да се случи. Може би ние изобщо няма да имаме деца. Не всяка двойка има свои деца. Твоите страхове се разпростират върху твърде неясни неща. — Той изведнъж се плъзна надолу по стената и стъпи на пода. В своя гняв Шота го сграбчи за ризата. Блъсна го към стената с такава сила, че го остави без дъх.
— Мислиш ли, че съм толкова глупава като теб? Аз познавам хода на времето. Аз съм вещица! Казах ти и преди — аз знам, че ще се случат определени събития и знам какво трябва да се направи, за да не се случат. Ако легнеш с тази жена, тя ще роди син! Тя е Изповедник. Всеки Изповедник ражда Изповедник! Винаги! Ако я дариш с дете, то ще бъде момче! — Тя отново го блъсна в стената. Калан чу как главата му изтрака глухо. Поведението на Шота беше страшно, сякаш не можеше да се овладее. Преди Калан я познаваше като страшна, но в същото време интелигентна и разсъдлива. Поне до известна степен. Сега обаче изглеждаше различна. Неуравновесена.
Ричард не се опита да махне ръцете й от себе си, но Калан долови гнева в гласа му.
— Шота…
Тя го прилепи към стената с нов удар.
— Дръж си езика зад зъбите, иначе ще го отрежа.
Разгневяха ли се, двамата придобиваха много общи черти.
— Ти сгреши, Шота. Сгреши! Събитията в потока на времето могат да се развият по множество различни начини. Ако последния път те бях послушал и бях убил Калан, както ти искаше от мен, Мрачният Рал щеше да ни управлява и досега. Аз го победих, защото не послушах глупавия ти съвет. Победих го с помощта на Калан. Ако бях те послушал, щяхме да загубим! — Той вирна глава нагоре. — Ако си дошла да ни заплашваш с нещо, което евентуално би могло да се случи някога в бъдещето, само си губиш времето! Не те послушах миналия път, няма да го направя и сега. Няма да се откажа от нея, никога. Никога!
Шота го изгледа за миг, после бавно пусна ризата му.
— Не съм дошла тук, за да ви заплашвам с неща, които „евентуално“ ще се случат — прошепна тя. — Нито пък за да споря с теб да не правиш деца на Изповедник, Ричард Рал!
Ричард подскочи ужасен.
— Аз не съм…
— Дойдох тук, защото може да ми се прииска да те убия заради онова, което направи, Ричард Рал. Това, че вие двамата, невежи деца, искате да си направите деца, е само косъм от гърба на истинското
