жените готвеха, се носеха сладостен дим и чудни аромати.
Когато се приближиха, Калан усети топлината на огромните огньове, които съскаха и пращяха. Мъжете гордо се пъчеха в най-хубавите си дрехи, жените се бяха пременили в най-пъстрите си рокли. Косите на всички бяха прилежно пригладени с прясна кал. От готварските огньове към навесите в центъра на селото непрекъснато се носеха плетени подноси, отрупани с хляб от тава, печени чушки, лук, зелен боб, зеле, краставици, купи със задушено месо, риба, пилета, а също и плата с глиганско и дивечово месо. Цялото село приветстваше с радост духовете на предците.
При идването им Савидлин стана и ги посрещна на платформата на старейшините. В стойката му се долавяше гордост и достойнство. От раменете му падаше най-новата му кожа от койот, намятана само в официални случаи. Пилето и останалите старейшини ги приветстваха с кимане и усмивки. Веднага щом Калан и Ричард седнаха с кръстосани крака на земята, пред тях се появиха огромни подноси с храна. Двамата отчупиха от хляба и завиха в него по една печена чушка, внимавайки да се хранят само с правилната ръка. Едно момче донесе две огромни глинени чаши и кана вода, леко ароматизирана с подправки.
Когато се увери, че гостите му са добре настанени, Пилето кимна на групата жени, които чакаха наблизо. Калан знаеше какво означава това. Жените бяха специалните готвачки на селото. Само те имаха правото да приготвят ритуалните храни. Ричард видя едната от тях да се приближава с плетен поднос изсушено месо, подредено в кръг. Той не издаде чувствата си. Ако не яде от месото, няма Съвещание с духовете на предците. По-лошото беше, че месото не е какво да е. Калан знаеше обаче, че въпреки всичко той иска това Съвещание да се състои и ще изяде месото. Жената с подноса сведе глава и го подаде най- напред на Пилето, след това и на останалите старейшини. След като всеки си взе по едно парче, жената предложи на всяка от съпругите на старейшините. Няколко от тях си взеха. Тя се обърна и предложи на Ричард. Той вдигна поглед и за миг остана неподвижен. След това се пресегна и си взе едно от най- големите парчета. Повъртя го в ръка, загледан в него, докато жената се отдалечаваше, след като Калан бе отклонила учтиво поканата й.
— Знам, че за теб е трудно — каза Пилето, — но се налага да го изядеш, за да придобиеш познанията на враговете си.
Ричард отхапа голяма хапка.
— Обичаите са си обичаи — каза той и задъвка, без да издава чувствата си. Погледна към Пилето. — Кой е той?
Старейшината задържа погледа му в своя.
— Онзи, когото ти уби.
— А, да.
Ричард отново отхапа. Беше взел това голямо парче и ядеше от него само и само за да им покаже решимостта си да се срещне с духовете на предците, независимо от предупреждението. Бе готов да го направи на всяка цена. Докато дъвчеше, се загледа в танцьорите. Прокарваше сухото месо с глътки вода от чашата си. Платформата на старейшините се бе превърнала в остров на тишината сред морето от шум и движение.
Изведнъж Ричард спря да дъвче. Очите му се разшириха. Изправи се на мястото си. Обърна глава към старейшините.
— Къде е Чандален?
Те се спогледаха и втренчиха очи в Ричард.
Той скочи на крака.
— Къде е Чандален?
— Тук някъде трябва да е — каза Пилето.
— Намери го! Веднага! Доведи го тук!
Пилето изпрати един от близкостоящите ловци да го потърсят. Ричард скочи от платформата, без да каже нито дума и се приближи до огньовете, където приготвяха храната за тържеството. Намери жената, която носеше подноса с месо, и си взе голямо парче.
Калан се обърна към Пилето:
— Имаш ли представа какво става?
Той кимна тържествено.
— Получил е видение; видение от плътта на враговете ни. Случва се понякога. Точно затова го правим — за да разберем какво има в сърцата на враговете ни.
Ричард се върна и закрачи напред-назад край платформата на старейшините в очакване.
— Ричард, какво става? Какво виждаш?
Той спря на място. Лицето изглеждаше разтревожено.
— Има проблем.
Той отново закрачи. Калан се опита да разбере какъв точно е проблемът, но той дори не я чу.
Ловецът най-после се върна. След него вървяха Чандален и неговите хора.
— Какво иска от мен Ричард Избухливият?
Ричард му подаде парче месо.
— Изяж това! Кажи ми какво виждаш!
Чандален взе парчето и задъвка, като не сваляше очи от Ричард. Ричард отново закрачи неспокойно, отхапвайки още веднъж. Продължи да дъвче и да крачи нервно. Накрая не издържа и попита:
— Е? Какво виждаш?
Чандален го изгледа войнствено.
— Враг.
Ричард въздъхна отчаяно.
— Кой беше този човек? От кой народ?
— Беше Бантак. От изток.
Калан се изправи на крака.
— Бантак! — Тя скочи от платформата на старейшините и застана до Ричард. — Бантак са миролюбив народ. Те никога никого не са нападали. Това е против обичаите им.
— Беше Бантак — повтори Чандален упорито. — Имаше черно около очите. Нападна ни. — Той отново погледна Ричард. — Поне така твърдеше Ричард Избухливият.
Ричард продължаваше да крачи нервно наоколо.
— Те идват — измърмори той. После спря и сграбчи Чандален за раменете. — Те идват! Идват, за да нападнат народа на Калните!
Чандален се намръщи.
— Бантак не са воини. Както Майката Изповедник каза, те са миролюбив народ. Земеделци и животновъди са. Садят семена, отглеждат кози и овце. Ние търгуваме с тях. Този, който ни нападна в полето, сигурно е откачен. Бантак знаят, че Калните са много по-силни от тях. Те не биха посмели да ни нападнат.
Ричард слушаше внимателно превода на Калан.
— Събери хората си. Събери повече мъже. Трябва да ги спрем.
Чандален го гледаше изпитателно.
— Няма защо да се бием срещу Бантак. Те няма да ни нападнат.
Ричард избухна.
— Чандален, ти си този, който трябва да защитава нашия народ. Казах ти, че над нас е надвиснала заплаха. Този път трябва да обърнеш внимание на думите ми! — Ричард прекара пръсти през косата си. — Чандален, не мислиш ли, че е малко странно един човек да ни нападне? Ето например ти си толкова смел, но би ли нападнал открито и съвсем сам толкова много мъже? При това с копие, при положение, че те са въоръжени с лъкове.
Чандален гледаше сърдито. Пилето слезе от платформата и застана до Ричард.
— Кажи какво ти разкри нашият враг? Кажи какво видя?
— Този човек — Ричард взе парче месо и го поднесе към лицето на Пилето — е бил син на техния духовен водач.
Старейшините се раздвижиха тревожно и зашепнаха нещо помежду си. Пилето не сваляше очи от
