достатъчно кураж да си вдигне носа от книгите и да я погледне в очите. — Погледът му помръкна. — Та каква е задачата?
— Като свършиш тук, ще отидеш в стаята й. Кажи й, че ще бъдеш освободен утре, че си преминал през всички изпитания и че Създателят ти се е явил като видение. Кажи й, че Създателят ти е наредил в това видение да отидеш при нея и да я научиш как да използва божествения дар на тялото си, дадено й от Него, че е създадена, за да доставя удоволствие на мъжете, за да може, когато Той й разкрие специалната си задача за нея, тя да бъде готова. Кажи й още, че Създателят е казал, че това ще й помогне в работата с новия, защото той ще бъде най-костеливият орех от всички, с които някога се е срещала някоя послушница. Кажи й, че Създателят ти е разкрил, че е направил тази нощ гореща, за да тече пот между гърдите й, върху сърцето й, за да проумее волята му. — Тя му се усмихна. — После искам да я научиш как да доставя удоволствие на един мъж.
Той я погледна невярващо.
— Защо мислиш, че тя ще повярва на всичко това и ще го изпълни?
Усмивката й стана по-широка.
— Кажи й онова, което ти казах, Невил, и ще бъде по-вълнуващо от това да й бръкнеш под полата. Може да се окажеш между бедрата й още преди да си довършил изречението.
Той кимна.
— Добре!
Тя го погледна хладно.
— Доволна съм, че си… готов за задачата. — Впи поглед в неговия член. — Научи я на всичко, което мислиш, че се харесва на един мъж. После повтори урока си отначало. Покажи й всичко както трябва. Искам тя да знае какво прави мъжа щастлив и какво ще го накара да се връща при нея отново и отново.
Той се усмихна.
— Да, Сестро!
Тя пъхна пръчката под брадата му и повдигна главата му.
— Бъди мил с нея, Невил, не искам да й причиниш болка по никакъв начин. Искам за нея първият опит да е приятен. Искам да му се наслади. — Тя се втренчи в очите му. — Дай всичко, на което си способен, използвай всичко, което имаш!
— Никога не съм имал никакви оплаквания — подчерта той.
— Идиот! Жените никога не се оплакват лице в лице с мъжете. Правят го само зад гърба им. Тази нощ няма да мигнеш! Знай, че това ще бъде урок, който тя ще запомни завинаги. Постарай се добре! Всичко, което знаеш. — Тя повдигна главата му още малко. — Задачата може и да е приятна, но все пак е в името на Пазителя. Провалът е равностоен на всеки друг провал, във всяка друга задача. А всеки провал означава край на службата ти. Краят ще е внезапен, но болката ще нараства непрекъснато. Дръж си очите на четири, докато си с нея. На сутринта очаквам подробен доклад за всичко, на което си я научил. Всяка мъничка подробност. Трябва да знам всичко, което знае тя, за да мога да я управлявам.
— Да, Сестро.
Тя плъзна поглед от него към мъжа до стената.
— Колкото по-скоро свършиш тук, толкова по-скоро ще си с Паша и ще имаш повече време за уроците си.
Той кимна, широко ухилен.
— Да, Сестро!
Сестрата отпусна пръчката и той въздъхна дълбоко. Направи един жест и робата му се озова в ръката й. Хвърли я към него.
— Облечи това, явно се притесняваш. — Тя го гледаше, докато той навличаше робата си през главата. — А от утре започва истинската работа.
Главата му надникна от дупката, след малко щръкнаха и ръцете му.
— Каква работа? Какво имаш предвид?
— Веднага след като бъдеш освободен, започваш да служиш на родината си. Не си забравил родината си, нали? Ще заминеш за Ейдиндрил като съветник на великия принц Фирен. Там те чака много работа. Важна работа!
— Каква например?
— Ще говорим за това утре сутринта. А сега, преди да се заемеш с първата си задача, а след това с втората и с всичко останало, ще трябва да ми се закълнеш. По своя воля ли правиш всичко това, Невил?
Тя го гледаше в очите, които бързо се стрелнаха към приятеля му, сгушил се на кълбо до стената. После се плъзнаха към ножа и кристала. Тя видя как очите му потънаха някъде и знаеше, че мисли за Паша. Накрая до ушите й достигна шепотът му:
— Да, Сестро!
Тя кимна.
— Много добре, Невил. На колене! Дойде времето да положиш клетвата си!
Докато той падаше на колене, тя вдигна ръка. Факлата изпращя, пламъкът се разлюля и след миг килията потъна в непрогледен мрак.
— Клетвата към Пазителя — прошепна тя — се дава в тъмнина, защото тъмнината е неговата родина.
Четиринадесета глава
Калан внимателно отвори вратата. Той се бе събудил и седеше срещу камината. Щом вратата хлопна, звуците и думкането на барабаните, долитащи откъм селото, останаха навън. Тя се приближи до него и притисна главата му до краката си, след това прокара пръсти през косата му.
— Как е главата?
— Сега е добре. Почивката и последното нещо, което Нисел ми даде да пия, помогнаха. — Той не вдигна очи. — Чакат ли ме навън?
Калан се отпусна на земята до него.
— Да. Време е. — Стисна го за рамото. — Сигурен ли си, че искаш да ядеш месо, и то точно сега, когато знаеш какво е?
— Трябва!
— Но това е месо! Ще можеш ли да го ядеш?
— След като искам свикване на Съвещание, ще трябва да ям от месото. Това е единственият начин.
— Ричард, тревожа се за това. Не съм сигурна, че това е правилното решение. Може би има някакъв друг начин. Пилето също се страхува за теб. Може би не трябва да го правиш!
— Трябва!
— Но защо?
Той гледаше пламъците в камината.
— Защото грешката е моя. Аз нося отговорност за случилото си. Заради мен воалът е разкъсан. Нали Шота каза точно това. Станало е по моя вина.
— Но Мрачният Рал също е виновен… в известна степен.
— И аз съм Рал — прошепна той.
Калан се огледа.
— Нима искаш да кажеш, че престъпленията на бащите преминават върху децата им? — Калан го погледна, но той не вдигна очи към нея. Само се усмихна едва-едва.
— Не вярвам в тази стара история, но може би в нея има зрънце истина. — Той потърси погледа й. — Помниш ли какво каза Шота? Че само аз мога да възстановя воала. Може би защото Мрачният Рал го разкъса с магията на Орден и, разбира се, с моя помощ. Затова сега аз трябва да го възстановя.
Тя видя пламъчетата в очите му.
— Значи мислиш… какво? Че след като Рал го е разкъсал, трябва пак Рал да го възстанови, така ли?
