както би трябвало да го прави пред Безименния.
— Да, Сестро… Благодаря ти — промърмори тя. — Даде ми доста храна за размисъл. Никога преди не бях мислила за Създателя от такава гледна точка.
— За всяко нещо, което създава, Той си има причина, нали така?
— Какво имаш предвид?
— Ами, когато надарява един мъж със здрави мускули, това какво ти говори?
— Ами то е ясно — дарил го е със здрави мускули, за да бъдат използвани. Това означава, че Създателят е дал на мъжа здрави мускули, за да работи и изхранва семейството си. Да работи, за да преживее. Да работи, за да накара да се гордее с него Създателят. И де не пропилява дара на Създателя, като мързелува.
Сестрата размаха пръчката пред лицето на Паша.
— А какво, мислиш, е имал предвид Създателят, надарявайки те с това тяло?
— Ами… не знам… точно. Че трябва да го използвам, за да… се гордее Създателят с творението си… по някакъв начин?
Сестрата кимна.
— Помисли върху това. Помисли за причините, поради които си тук. Тук, точно по това време. Тук си заради едно-единствено нещо. Сестрите на светлината са тук заради едно-единствено нещо, нали така?
— О, да, Сестро. Тук сме, за да обучаваме родените с дарба, да ги обучаваме да я използват. И да ги напътстваме така, че да не могат да чуят шепота на Безименния, да могат да чуват само гласа на Създателя.
— И как трябва да правим това?
— Надарени сме с дарбата да бъдем магьосници, за да можем да показваме на другите как да използват своята дарба.
— И щом Създателят е бил достатъчно мъдър да те дари с тази дарба — дарбата на магьосници, — не мислиш ли, че най-вероятно е имал причина, за да ти даде и тази външност? Може би като част от призванието ти да бъдеш Сестра на светлината? Да използваш външността си, за да Му служиш?
Паша я гледаше ококорено.
— Ами, никога досега не съм разсъждавала по този начин. Как би могла да му служи моята външност?
Сестрата сви рамене.
— Ние не можем винаги да знаем какво е възнамерявал Създателят. Когато Той пожелае, ще го разкрие пред нас.
— Да, Сестро — в гласа й се долавяше съмнение.
— Паша, когато видиш мъж, когото Създателят е надарил с красота и добре оформено тяло, за какво си мислиш? Какво чувстваш?
Тя се изчерви.
— Аз… понякога… това кара сърцето ми да подскочи. Така мисля. Кара ме да се чувствам… добре. Да чувствам копнеж.
Сестрата най-после си позволи да се усмихне.
— Няма защо да се изчервяваш, скъпа. Това е копнеж да докоснеш творението на Създателя. Не мислиш ли, че твоето възхищение от Неговото дело ще Му се хареса? Не мислиш ли, че Той би искал да харесваш онова, което е създал? Да му се наслаждаваш! Също както вече сигурно си разбрала, че и мъжете обичат да гледат красотата ти и копнеят да докоснат творението на Създателя. Би било престъпление спрямо Създателя да не използваш, служейки Му, онова, с което те е дарил.
Паша се усмихна срамежливо.
— Никога не съм разсъждавала от такава гледна точка. Ти ме дари с нови очи, Сестро. Колкото повече уча, толкова повече ми се струва, че нищо не знам. Надявам се, че един ден ще бъда Сестра на светлината, която притежава поне половината от твоята мъдрост.
— Понякога познанието се появява неочаквано, Паша. Уроците на живота идват в най-неподозирания момент. Както тази нощ например. — Тя посочи с пръчката към двора. — Ето те тук, гледаш през прозореца с надежда да научиш едно нещо, а научаваш друго, по-важно.
Паша я докосна по ръката.
— О, толкова съм ти благодарна, Сестро, че ми отдели от времето си, за да ме научиш на това. Никоя Сестра не е разговаряла с мен толкова открито.
— Това е урок, Паша, който не влиза в програмата ти за обучение в Двореца. Урок, за който Безименният би се разгневил да разбере, че си получила. Така че по-добре не го споделяй с никого. Ако продължиш да размишляваш над думите ми и когато ти се открие намерението на Създателя, тогава ще разбереш по-добре какво е да Му служиш истински. А ако остане нещо неясно за теб, знай, че винаги съм готова да ти помогна! Но не казвай никому за разговора ни. Както вече ти казах, човек никога не знае кой се вслушва в шепота на Безименния.
Паша се поклони.
— Ще го направя, Сестро. Благодаря ти!
— Послушниците преминават през много изпитания. Изпитания, давани от Двореца. Те са придружени с правила. Последното изпитание, което трябва да преминеш, за да получиш кръщение, е да ти поверят новодошъл с дарба. В това последно изпитание не винаги важат всички правила. Понякога новите са костелив орех. Но това не означава, че е лош.
— Костелив орех?
— Разбира се! Те идват тук, изтръгнати от живота, който са водили до този момент, запратени на някакво напълно непознато им място, изградено по правила, които не познават. Те могат да се бунтуват, да не искат да бъдат обучавани. Това е така, защото се страхуват. Ние трябва да сме търпеливи.
— Страх ли…? Страх от Сестрите? И от Двореца?
— Нима не те беше страх, когато дойде в Двореца за пръв път? Поне малко?
— Да, малко може би. Но да дойда тук бе моята мечта. Желаех това повече от всичко на света.
— За новите, притежаващи дарба, попадането в Двореца не винаги е мечта. Те се плашат от силата си. При теб тя се е развивала постепенно, с годините. Свикнала си с нея; тя е част от теб. При тях често е по- различно — те разбират за силата си неочаквано, изведнъж. Тя не е нещо, което са искали или мечтали. Рада’Хан може да възпламени силата, а това е нещо ново за тях. То може да предизвика страх. Страх, който ги кара да се борят. Да се борят срещу нас. Твоята работа като послушница Трета степен е да се грижиш за тях в името на собственото им добро, докато дойде моментът, в който Сестрите се заемат с обучението им. Във всички уроци, които си получила досега, е имало правила. В този случай много често правила не съществуват. Новите не познават нашите правила. Може да ти бъде трудно да се справиш с един нов, ако следваш стриктно правилата, които знаеш. Понякога яката не е достатъчна. Трябва да използваш всичко, с което те е дарил Създателят. Трябва да си способна да направиш всичко необходимо, за да обуздаеш волята на тези необучени още магьосници. Това е истинското и последно изпитание, през което трябва да мине една послушница, за да стане Сестра. Много послушници не успяват да го издържат и биват изгонени от Двореца.
Паша гледаше с широко отворени очи.
— Никога не бях чувала нещо подобно.
Сестрата сви рамене.
— Тогава значи съм ти била от полза. Щастлива съм, че Създателят е избрал именно мен, за да ти помогна. Може би друг на мое място не би искал така силно да успееш и би се въздържал в съветите си. Може би ще ти бъде от полза да се консултираш с мен за всяка трудност, която ще се изпречи пред теб при заниманията ти с новия, който ще ти бъде поверен.
— О, да, благодаря ти за помощта, Сестро. Трябва да ти призная, че малко ме стресна с това, че новите можели да се окажат костелив орех. Винаги съм си мислила, че те изгарят от желание да учат и че би било огромно удоволствие да им показваш, да помагаш в обучението им.
— Те са различни. Някои са като пеленачета. Да се надяваме, че ще ти се падне точно такъв. Някои ще те подложат на истинско изпитание. Чела съм хроники от стари времена, в които се разказва за такива,
