достатъчно опасности. Такива, при които понякога е наистина по-добре да си мъртъв. Но ако пък съумееше да го убеди да застане на нейна страна, да го използва — тогава усилията щяха да си струват.“
Тя сви в един коридор, който на пръв поглед й се стори съвсем празен. След това обаче забеляза млада жена, застанала в сянката между факлите, загледана през прозореца. Стори й се, че я познава. Една от послушниците. Спря зад нея и скръсти ръце. Младата жена потропваше с крак по килима и облегнала лакти на прозореца, гледаше към големите порти долу.
Сестрата се прокашля. Другата се обърна, ахна и се поклони дълбоко.
— Прости ми, Сестро, не чух стъпките ти. Добра вечер ти желая!
Щом големите кафяви очи се повдигнаха, тя пъхна пръчката под брадичката й и вдигна главата й още малко.
— Паша, нали?
— Да, Сестро, Паша Маес, послушница, Трета степен. Следващата в списъка, която ще получи кръщение.
— Следващата в списъка — изсъска Сестрата. — Самонадеяността, скъпа моя, не подобава дори на една Сестра, още по-малко на послушница. Па била тя и от Трета степен.
Паша сведе очи и отново се поклони, доколкото й позволяваше опряната в брадичката й пръчка.
— Да, Сестро. Прости ми!
— Какво правиш тук?
— Просто гледам, Сестро. Гледам нощта!
— Гледаш нощта! По-скоро бих казала, че гледаше портата. Не е ли така?
Паша се опита да сведе главата си още по-надолу, но пръчката повдигна брадичката й.
— Да, Сестро, така е. Гледам портата. — Тя облиза няколко пъти долната си устна.
Най-накрая изплю камъчето:
— Чух разговор, разговор между момичетата. Говореха си, ами говореха си, че три от Сестрите били изпратени извън Двореца доста отдавна, което можело да означава единствено, че са намерили някой с дарба. Нов. През всичките години, откакто съм тук, нито веднъж не съм видяла да пристига нов. — Тя отново облиза устните си. — Ами, аз съм… искам да кажа… Надявам се да бъда следващата в списъка. А щом получа кръщението си, ще трябва да ми бъде даден някой нов. — Тя стисна ръце една в друга. — Толкова ми се иска да бъда Сестра. С такова усърдие учих и работих. Чаках и чаках. И през цялото това време не се появи нито един нов. Прости ми, Сестро, но не мога да сдържа вълнението си. Толкова се надявам, че ще съм достойна. Затова… да, наистина гледах портата, надявайки се да го видя да влиза.
— Мислиш, че си достатъчно силна, за да се заемеш с работата? Да ти възложат обучението на новия?
— Да, Сестро, аз учих и работих много сериозно, всеки ден, години наред.
Тя се вторачи в лицето на послушницата.
— Така ли, покажи ми!
Както се гледаха една друга в очите, Сестрата се отдели на няколко сантиметра от земята. Въздухът около нея се сгъсти като стена. Добро изпълнение. Сестрата се запита дали послушницата би понесла сблъсък. В момента, в който мисълта се появи в главата й, в двата края на коридора избухнаха огнени кълба, носещи се с невероятна скорост и свистене към двете жени. Паша не трепна. Преди да ги достигнат, огнените кълба се блъснаха в плътна стена от въздух. Въздухът обаче не беше най-добрият. Малка грешка, която Паша моментално поправи. Още преди огънят да е достигнал до нея, всичко наоколо се овлажни. Огнените кълба изсвистяха по килима и угаснаха.
Макар да не се опита да помръдне, Сестрата знаеше, че няма да може да го направи. Тя се усети здраво притисната от твърдата въздушна стена. Изстуди въздуха около себе си, превърна го в лед и след това го счупи. Щом се освободи, Сестрата повдигна Паша над пода. Момичето се опита да се освободи с помощта на защитната си мрежа, но не успя. Краката на Сестрата отново се отлепиха от земята. Впечатляващо — Паша можеше да отвръща на атака дори когато не е свободна.
Магическите заклинания на двете жени се сблъскаха, вкопчиха се здраво едно в друго. Нападаха и се отбраняваха едновременно. Мълчаливата битка продължи известно време, през което и двете бяха отделени от земята. Накрая Сестрата напрегна сили и се освободи от мрежите на момичето. Отпусна се плавно на пода, стоварвайки върху Паша цялата тежест на магията. Малък и подъл номер: да накараш противника ти да се бори не само с мрежите на нападателя, но и със собствените си заклинания. Паша не бе очаквала това и не успя да се защити; никога не я бяха учили на това. Лицето й се изкриви в едва сдържана гримаса. По челото й потекоха ситни капчици пот. От огромната сила, наситила въздуха, ъглите на килимите се повдигнаха. Огънят в запалените лампи потрепна. Сестрата разби заклинанието с трясък, от който едно огледало в дъното на коридора се разтресе. Треперещите крака на момичето докоснаха земята. Пое си дълбоко въздух на няколко пъти.
— Не съм виждала такива неща по-рано, Сестро. Те не са… по правилата.
Другата пъхна пръчката под брадичката й.
— Правилата са за детските игри. Ти отдавна не си дете. Когато станеш истинска Сестра, ще трябва да се справяш с много по-сложни неща, за които няма правила. Трябва да си подготвена. Ако винаги се облягаш на нечии правила, много скоро ще се натъкнеш на остър нож, държан от ръка, която хич не я е грижа за твоите правила.
Паша не трепна.
— Да, Сестро, благодаря ти за урока.
Сестрата се усмихна мислено, но лицето й остана каменно. В това момиче имаше нещо, макар и още недоразвито. Не се срещаха често такива като нея, дори сред послушниците Трета степен.
Тя я огледа още веднъж: меки кафяви коси, едва докосващи раменете, големи кафяви очи, привлекателно лице, устни, които обикновено привличат мъжките погледи, гордо изправени рамене и тяло, което не можеше да се скрие под дрехите на послушница.
Тя плъзна пръчката надолу по врата на Паша, към разтвореното й деколте.
— И откога, Паша — започна Сестрата с глас, в който се долавяше едновременно и заплаха, и добронамереност, — на послушниците е позволено да носят роклите си разкопчани по този начин?
Лицето на Паша пламна.
— Прости ми, Сестро. Нощта е толкова гореща. Бях сама… наоколо нямаше никой. Просто ми се прииска да усетя с цялото си тяло допира на хладния нощен вятър. — Лицето й стана моравочервено. — Толкова се потя тук, в Двореца. Не съм си и помисляла да проявявам неблагоприличие. Толкова съжалявам. Прости ми.
Ръцете на Паша се стрелнаха към копчетата на роклята й, но Сестрата протегна пръчката и лекичко отстрани ръцете от гърдите й.
— Създателят те е направил такава. Не бива да те смущава Неговият избор за теб, направен с мъдрост. Не се срамувай, Паша, от онова, с което те е надарил. Само онези, чиято вярност към Него е съмнителна, могат да те упрекват за това, че с гордост показваш творението на Създателя в цялото му великолепие.
— Аз… благодаря ти, Сестро! Никога не съм гледала на нещата от такъв ъгъл. — На лицето й се появи бръчка. — Какво имаш предвид под „съмнителна вярност“?
Тя махна пръчката от гърдите й и повдигна вежда.
— Онези, които благославят Безименния, не се крият в сенките, скъпа моя. Те са навсякъде. Дори ти може да си една от тях. Дори аз.
Паша падна на едно коляно и сведе глава:
— О, моля те, Сестро — проплака тя, — не говори така за себе си, дори на шега. Ти си Сестра на светлината, а ние сме в Двореца на пророците, на сигурно място, моля се, от шепота на Безименния.
— На сигурно място ли? — Тя подкани Паша да се изправи, докосвайки я с пръчката. След това я погледна сурово. — Само истинска глупачка може да си мисли, че е на сигурно място, дори тук. Сестрите на светлината не са глупачки. Дори те винаги трябва да са нащрек за шепота на мрака.
— Да, Сестро, ще го запомня.
— Спомняй си го всеки път, когато някой се опита да те накара да се срамуваш от това, каква те е създал Той. Задай си въпроса защо ли някой се изчервява при вида на Неговото творение. Изчервява се,
