усмивка изчезна от устните му. Рансън се търкаляше по пода с ръце на лицето и оставяше кървави следи по сламата.
Лицето на Уебър изведнъж пламна.
— Как се осмеляваш да направиш такова нещо? Ние преминахме през всички изпитания! Вече сме магьосници!
Светкавица от сила се стрелна към яката му. Ударът го отпрати към стената, където Рада’Хан бе закачена за верига.
— Минали през изпитанията, така ли? — изкрещя тя. — Минали сте изпитанията! Но не и през моите! — Тя усили болката и Уебър започна да се гърчи в агония. — Така ли се обръщате към една Сестра, така ли показвате уважението си към нея?! — Тя отне силата и магьосникът се сгромоляса на пода, стенейки. С огромни усилия той успя да се вдигне на колене.
— Прости ми, Сестро — каза той с прегракнал, изпълнен с болка глас. — Моля те да ни простиш за проявеното неуважение. — Очите му търсеха нейните и се опитваха да умилостивят яростния й поглед. — Това бяха само пиянски брътвежи, моля те, прости ни!
Тя стоеше срещу тях, подпряла юмруци на хълбоците си, и го наблюдаваше. Посочи с пръчката си мъжа, който продължаваше да се търкаля по пода и да стене.
— Излекувай го! Нямам време за глупости. Дойдох да ви подложа на последното изпитание, а не да го гледам как хленчи заради една плесница.
Уебър се доближи до приятеля си и внимателно го обърна по гръб.
— Невил, не се тревожи, ще ти помогна, лежи си спокойно! — Той отдели треперещите ръце на мъжа от лицето му и на тяхно място постави собствените си. Започна да му говори и да го лекува. Не му отне много време; Уебър беше надарен лечител. Той помогна на приятеля си да се изправи и изтри кръвта от раната му с шепа слама.
Рансън се изправи на крака. От очите му излизаха гневни искри, но той успя да задържи гласа си равен.
— Прости ми, Сестро. Какво искаш от нас?
Уебър се приближи и застана до него.
— Моля те, Сестро, ние направихме всичко, което Сестрите поискаха. Приключихме.
— Приключихте, значи, така ли? Аз пък не мисля така! Забравихте ли разговорите ни? Забравихте ли какво ви казах? Нима мислите, че аз съм забравила, че ще ви оставя да отлетите просто ей така? Като волни птички? Никой не си е тръгнал оттук, без да се срещне с мен или с някоя от моите Сестри. Такава е клетвата.
Двамата се спогледаха и отстъпиха назад.
— Ако ни оставиш да си тръгнем — предложи плахо Уебър, — ще ти се закълнем.
Тя ги изгледа за миг, гласът й прозвуча спокойно.
— Да ми се закълнете ли? Това не е клетва пред мен, момчета, а пред Пазителя. И вие много добре знаете това.
Двамата леко пребледняха.
— А клетва ще бъде положена едва след като единият от вас премине през моето изпитание. Само единият от вас ще се закълне.
— Единият от нас ли? — попита Рансън и преглътна с усилие. — Защо само единият от нас?
— Защото — прошепна тя — другият няма да има нужда да го прави. Той ще умре!
Двамата ахнаха и се доближиха един до друг.
— Какво е това изпитание? — попита Уебър.
— Съблечете се и можем да започваме.
Те се спогледаха. Рансън леко повдигна ръце.
— Да се съблечем ли, Сестро? Сега? Тук?
Тя ги изгледа.
— Не бъдете толкова срамежливи, момчета. Виждала съм ви да плувате голи в езерото още когато бяхте толкова малки — тя посочи с ръка някъде под талията си.
— Но тогава сме били момчета — каза Уебър, — а вече не сме. Вече сме мъже.
Тя смръщи чело.
— Не ме карайте да повтарям отново. Следващия път ще изгоря дрехите ви, както са върху вас.
Двамата се спогледаха и бързо изхлузиха робите през главите си. Тя ги огледа от горе до долу, за да им покаже колко е недоволна от това, че не се подчиняват веднага на заповедите й. Видя как лицата им пламват на светлината на факлите.
Със светкавично движение на китката тя извади ножа от ръкава си.
— До стената. И двамата!
Понеже не се отзоваха достатъчно бързо, тя отново вкара в действие яката и ги залепи за стената. Прилагайки по една тъничка струйка сила към всяка Рада’Хан, тя ги обездвижи напълно, така че не можеха да помръднат и пръст.
— Моля те, Сестро — прошепна Рансън, — не ни убивай! Няма нищо да направим! Нищо!
Хладният й поглед се спря върху тъмните му очи.
— Напротив, ще направите. Или поне единият от вас. Но все още не сме стигнали дотам. Засега си дръжте езика зад зъбите или аз ще го направя вместо вас.
Двамата бяха напълно безпомощни. Тя се доближи първо до Уебър. Допря ножа си в гърдите му и леко го плъзна надолу, разрязвайки само кожата му. Лицето му плувна в пот, той стисна зъби. Целият затрепери. След като направи достатъчно дълъг разрез, тя се върна отново на гърдите и направи втори, на един пръст разстояние от първия. Двата бяха успоредни и еднакво дълги. От устата му излизаха сподавени звуци. Двата разреза се събираха в една точка в долния край. По гърдите му потекоха капчици кръв. Тя пъхна върха на ножа там, където се събираха двете линии и отдели кожата, издърпвайки лентата нагоре до началото.
Приближи се до Рансън и направи същото и с него. По лицето на мъжа потекоха пот и сълзи, но той не каза нищо. Той се оказа по-предвидлив. Когато свърши, тя се изправи и огледа работата си. Двата прореза изглеждаха абсолютно еднакви. Беше доволна. Върна ножа в ръкава си.
— Рада’Хан ще бъде свален от врата на единия от двама ви утре и той ще бъде свободен да си върви. Поне доколкото зависи от Сестрите на светлината. Но не и доколкото зависи от мен, а още по-важно — от Пазителя. Това ще бъде началото на вашата служба при него. Ако му служите добре, ще бъдете възнаградени, когато той се освободи от воала. Провалите ли се в задачата си… е, сигурна съм, че не бихте искали да знаете какво точно ще ви се случи, ако се провалите.
— Сестро — гласът на Рансън трепереше, — защо само единият от нас? Ние и двамата можем да се закълнем, и двамата можем да служим.
Уебър погледна гневно приятеля си. Не обичаше да говорят от негово име.
— Тази клетва се дава с кръв. Единият от вас ще трябва да премине моето изпитание, за да спечели привилегията да я положи. Другият тази нощ ще загуби дарбата си, ще загуби своята магия. Знаете ли как магьосниците губят магията си?
Двамата поклатиха глави.
— Когато се одере кожата им, магията изтича от тях — каза тя, като че ли им обясняваше как се бели круша. — Изтича, докато не остане и капчица.
Уебър я погледна пребледнял. Рансън затвори тъмните си очи и потрепери. В това време тя намота около показалците си ивиците кожа, висящи от гърдите на двамата мъже.
— Нужен ми е доброволец. Просто за да ви демонстрирам нещо. Не искам някой от вас да си помисли, че смъртта ще бъде по-лесният начин за бягство. — Тя им се усмихна топло. — Имате разрешението ми да крещите, момчета! Мисля, че ще ви позаболи! — Тя рязко дръпна парчетата кожа от гърдите им. Изчака търпеливо виковете им да заглъхнат.
— Моля те, Сестро, ние служим на Създателя, както са ни учили Сестрите на светлината — изкрещя Уебър. — Ние служим на Създателя, а не на Пазителя.
Тя го погледна студено.
— Щом си толкова предан на Създателя, Сам, ще дам право да избираш. Кой би искал да бъдеш — този, който ще живее, или този, който ще умре тази нощ?
