— Защо той? — попита Рансън. — Защо трябва той да избира пръв?
— Затваряй си устата, Невил. Ще говориш, когато се обърна към теб. — Тя върна погледа си върху Уебър и вдигна брадата му с пръст. — Добре, Сам, кой ще умре, ти или най-добрият ти приятел? — Тя кръстоса ръце пред гърдите си.
Той я погледна с празни очи. Бе мъртвешки блед. Нямаше сили да погледне приятеля си, гласът му прозвуча като шепот.
— Аз! Убий ме. Остави Невил жив! Аз няма да се закълна пред Пазителя! По-добре да умра!
Тя погледна в празните му очи за миг, после се обърна към Рансън.
— Какво ще кажеш ти, Невил? Кой ще живее? Кой ще умре? Ти или най-добрият ти приятел. Кой ще се закълне пред Пазителя?
Рансън погледна Уебър, който не вдигна очи към него, а само хапеше устните си. Вдигна черните си очи към нея.
— Ти чу, той направи своя избор! Щом иска, нека да умре. Аз избирам да живея. Ще дам клетвата си на Пазителя.
— Душата си!
Той бавно кимна, в очите му святкаше сурова решителност.
— Душата си.
— Добре тогава — усмихна се тя. — Изглежда, вие двамата сте постигнали някакво споразумение. Всички са доволни. Тогава така да бъде. Значи, Невил, ти ще останеш с нас! Ти ме накара да се гордея.
— Трябва ли да остана тук? Трябва ли да видя всичко докрай?
— Да видиш ли? — тя повдигна вежда. — Та ти ще трябва да го направиш!
Той преглътна, но строгият й поглед не се отмести от очите му. Тя винаги е знаела, че ще бъде той. Не че не се бе съмнявала, но все пак като че ли бе убедена. Беше го обучила добре. Беше прекарала с него толкова много време, докато го научи да й се подчинява.
— Имам ли право на едно желание? — прошепна Уебър. — Може ли да свалиш яката от врата ми, преди да умра.
— За да можеш да възпламениш Магьосническия огън на живота и да се самоубиеш, преди да ни дадеш възможност да ти отнемем магията и живота? За толкова глупава ли ме имаш? Нима мислиш, че съм някаква мекушава глупачка? — поклати глава. — По никакъв начин. — Тя освободи яките и на двамата от стената. Уебър падна на колене, главата му клюмна. Бе напълно сам в стаята и го знаеше. Рансън изправи рамене. Посочи кървавата рана на гърдите си.
— Ами това тук?
Тя обърна очи към Уебър.
— Сам, стани!
Той се изправи, без да вдигне поглед от пода.
— Твоят добър приятел е наранен. Помогни му.
Без да каже нито дума, Уебър докосна гърдите на Рансън, за да му помогне. Рансън не помръдна в очакване болките да спрат. Тя погледна към вратата, нетърпелива Уебър да довърши последната си работа в тоя живот. Когато всичко приключи, той не погледна нито нея, нито Рансън. Само отиде до стената и застана с гръб към тях, после бавно се отпусна надолу, докато тялото му докосна пода. Стисна глава между коленете си и ги обхвана с ръце. Излекуваният, но все още гол магьосник я погледна нетърпеливо.
— Какво трябва да направя?
Сестрата изви китката си и отново извади ножа. Провери острието му с пръст и обърна дръжката към него.
— Ти ще му свалиш кожата. На живо. — Тя протегна ножа към него.
Рансън вдигна очи към нейните. Погледна ножа в ръката си.
— На живо — повтори той.
Тя бръкна в джоба си и извади малка фигурка на коленичил мъж, който крепи на главата си кристал. Лицето му беше обърнато настрани в почуда. Кристалът хвърляше по стените на каменната килия стотици отблясъци. Тя изтри праха с края на пелерината си и подаде малката фигурка на Рансън.
— Тази фигурка е магическа. Тя може да приема магията. Кристалът се нарича куилион. Той ще погълне магията, която ще потече от твоя приятел. Когато цялата магия, до последната капчица, попие в кристала, той ще заблести в оранжево. Тогава ще ми го донесеш като доказателство, че си свършил работата си както трябва.
Рансън преглътна.
— Да, Сестро.
— Преди да си тръгна тази вечер, ще се закълнеш. — Тя му подаде куилиона и той го взе в ръка. — Това ще е първото ти задължение след клетвата. Ако не го изпълниш или пък сбъркаш някъде, ще последваш своя приятел. Ще бъдете заедно завинаги.
Той държеше ножа и малката фигурка в ръцете си.
— Да, Сестро. — Стрелна с поглед Сам, който се бе свил край стената. Сниши глас.
— Сестро, можеш ли… можеш ли да отрежеш езика му? Не знам дали бих могъл да понеса да ми говори през това време.
Тя повдигна вежда.
— Имаш нож, Невил. Ако приказките му ти пречат, отрежи му езика!
Той преглътна и за миг затвори очи, после отново я погледна.
— Какво ще стане, ако умре, преди магията да е изтекла?
— С този кристал той ще живее достатъчно дълго, за да даде всичко ценно от себе си. Когато кристалът се напои, ще започне да свети в оранжево. Тогава вече ще знаеш, че е свършил. После не ме интересува какво ще правиш с него. Ако предпочиташ, можеш да го довършиш бързо.
— А ако се опита да се защити? — Той леко се наклони към нея.
— С магията си ли? — Тя се усмихна снизходително. — Нали затова не му разреших да свали яката си. Така няма да може да ти направи нищо. След смъртта му Рада’Хан сама ще се отвори. Вземи яката със себе си и ми я дай заедно с кристала.
— А тялото?
Тя го изгледа свирепо.
— Ти знаеш как да боравиш със Субстрактивната магия. Доста време отделих, за да те науча. — Тя погледна Уебър. — Използвай всичко, което знаеш. Премахни тялото чрез магия. До последната костица. До последната капка кръв.
Рансън се изправи и кимна.
— Добре!
— След като свършиш тук и преди да дойдеш при мен, трябва да изпълниш още една задача за тази нощ. — Тя се усмихна и го тупна по гърдите. — Тя ще ти достави удоволствие. Като награда за добрата ти работа по първата. Да се служи на Пазителя е награда, стига да умееш да го разбереш. Да провалиш Пазителя е наказание, каквото, надявам се, никога няма да заслужиш.
Той я погледна подозрително.
— Каква е втората задача?
— Познаваш ли послушница на име Паша?
Той изпъшка.
— Няма мъж в Двореца, който да не познава Паша Маес.
— А доколко я „познават“ всички тези мъже?
Рансън сви рамене.
— Тя обича да се целува и прегръща по ъглите.
— А нещо повече от целувки и прегръдки?
— Познавам неколцина, които са бъркали под полата й. Чувал съм да разправят, че имала чудни крака. Биха пожертвали дарбата си само за да попаднат между бедрата й. Но не мисля, че някой го е правил. Някои от мъжете не я изпускат от поглед. Особено младият Уорън дава душата си за нея.
— Уорън числи ли се към онези, с които тя обича да се прегръща и целува?
— Не мисля, че тя би го познала, ако се изправи насреща й. — Той се изкикоти. — Ако изобщо събере
