— Довечера духовете ще бъдат с нас. Ще бъдем готови!
— Бъди внимателен! Не приемай нищо на доверие. Животът на всички ни зависи от това. — Той хвана Калан за ръката. — Да видим дали ще можем да ги накараме да ни оставят на мира.
Те тръгнаха през поляната, покрай съскащите огньове. Хората все още бяха тук, похапваха, танцуваха и пееха. Някои от децата вече бяха заспали, но други още танцуваха и пееха заедно с възрастните.
— Три дни — промърмори той.
— Какво?
— Само преди три дни бяха тук. Ще ги отпратя и утре ще сме вече далеч. Ще им трябват нови три дни, за да се върнат отново, а на нас са ни нужни два, за да стигнем до Ейдиндрил.
Калан гледаше напред.
— Така ще е, ако те спазят досегашната си програма. Но кой може да каже дали няма да се върнат след един ден или след един час. Имаш само три възможности, Ричард. Страх ме е за теб. Страхувам се от главоболията ти.
Този път тя не се огледа, но го направи Ричард.
— Не искам да нося яка. За нищо на света и заради никого!
— Знам — прошепна Калан.
Той отвори вратата и влезе в къщата на духовете с твърда стъпка. Очите му се спряха върху двете жени, изправени в средата на стаята. Качулките им бяха отметнати назад, лицата им излъчваха спокойствие. Ричард спря срещу тях.
— Имам един въпрос към вас и искам отговор.
— Радваме се, че си толкова добре, Ричард — каза Сестра Вирна, — че все още си жив.
— Защо Сестра Грейс се самоуби? Защо го допуснахте?
Сестра Елизабет застана пред Сестра Вирна. Тя държеше в ръцете си отворената яка.
— Казахме ти още първия път, че това не подлежи на обсъждане. Такива са правилата.
— И аз имам свои правила — Ричард гледаше двете жени, застанал с юмруци на хълбоците. — Първото ми правило е, че днес никой няма да се самоубива.
Те не му обърнаха внимание.
— Ти ще ме чуеш. Аз, Сестрата на светлината Елизабет Мърик, изтъквам втората причина за носене на Рада’Хан, давам ти втора възможност да получиш помощ. Първата беше, че с помощта на яката ще можеш да контролираш главоболието си и съзнанието ти ще се отвори за уроците, които ще ти дадем, за да се научиш да управляваш дарбата си. Ти отказа първата възможност да ти бъде помогнато. Ще ти дам втора възможност и предложение. — Тя го погледна, за да се убеди, че я слуша с цялото си внимание. — Втората причина за носенето на Рада’Хан е, че чрез яката ние ще можем да те контролираме.
Ричард я изгледа.
— Да ме контролирате ли? Какво значи да ме контролирате?
— Означава точно това, което казах!
— Няма да сложа яката около врата си, за да ме контролирате. — Той се доближи до нея. — Нито поради каквато и да е друга причина.
Сестра Елизабет протегна напред яката.
— Както вече ти казахме, много по-трудно за теб е да приемеш второто предложение. Моля те, повярвай ни, ти си в голяма опасност, Времето ти изтича. Моля те, Ричард, приеми второто предложение. С третото ще ти бъде още по-трудно.
В очите му се появи нещо, което Калан беше виждала само веднъж преди — когато му подадоха яката предишния път. Нещо диво, нещо стряскащо. Чак тръпки я побиха. По ръцете й преминаха ледени иглички. В гласа му вече нямаше гняв.
— Казах ви вече — прошепна той. — Няма да нося яка. Заради никого! По никаква причина. Ако искаш да ме научиш да използвам дарбата си, да я контролирам, можем да си поговорим за това. Има неща, които вече се случват, за които вие не знаете нищо. Важни неща! Опасни! Аз, като Търсач, нося отговорност. Не съм дете, както вие се обръщате към мен! Голям мъж съм. Можем да поговорим!
Сестра Елизабет го гледаше свирепо. Ричард отстъпи назад, затвори очи и леко поклати глава. Когато отново ги отвори и погледна към нея, нещо се беше случило! Калан не можа да определи какво точно. Силата в очите на Елизабет бе избледняла. Тя стискаше яката, но гласът й премина в боязлив шепот.
— Приемаш ли предложението и Рада’Хан?
Ричард я погледна. Гласът му бе силен.
— Отказвам!
Сестра Елизабет пребледня и погледна към Сестра Вирна.
— Прости ми, Сестро, задето не успях да се справя — гласът й прозвуча като въздишка. — Сега всичко зависи от теб.
Сестра Вирна я целуна по бузите.
— Светлината ще ти прости, Сестро!
Сестра Елизабет се обърна към Ричард, лицето й се вкамени.
— Дано Светлината ти помага винаги! Дано един ден намериш верния път!
Ричард стоеше с юмруци на хълбоците. Тя вдигна брадичката си. Точно както Сестра Грейс беше направила, тя вдигна ръката си напред и с едно бързо движение на китката измъкна сребърния нож. Ричард продължаваше да я гледа, а Калан не вярваше на очите си. Сестрата се готвеше да се самоубие! В къщата цареше мъртвешка тишина. От вълнение никой не смееше да помръдне.
В мига, когато ножът започна да се движи, Ричард се хвърли напред със светкавична бързина. Преди сестра Елизабет да разбере какво става, той сграбчи китката й. С другата си ръка се опитваше да разтвори пръстите й, за да вземе ножа. Тя не беше много силна.
— Казах ти моето правило. Днес никой няма да се самоубива!
Лицето й се сгърчи от усилие.
— Моля нека… — Тялото й трепереше. Главата й рязко се килна назад. От очите й бликнаха ярки светкавици. Сестра Елизабет се строполи на земята. Сестра Вирна измъкна ножа си от гърба на жената. Очите й се вдигнаха от мъртвото тяло към очите на Ричард.
— Трябва да погребеш тялото й сам. Ако накараш някой да го направи заради теб, ще сънуваш кошмари през целия си живот. Ще бъдат причинени от магия. А за това няма лек.
— Ти я уби! Ти я уби! Какво ти става? Как можа да я убиеш?
Тя скри ножа в ръкава си и го погледна, а после посегна, взе ножа на другата сестра от ръката му и го прибра в пелерината си.
— Ти я уби! — прошепна сестра Вирна.
— По ръцете ти още тече нейната кръв!
— Това е само брадвата на палача! Той не действа сам!
Ричард се нахвърли върху нея. Тя не помръдна, просто стоеше и продължаваше да го гледа. Ръцете му спряха безсилни още преди да я е докоснал. Блъсна се в невидима стена, докато Сестрата продължаваше да го гледа.
В този миг Калан разбра кои са тези Сестри.
Ричард освободи напрежението от сблъсъка в невидимата стена. Леко отдръпна ръце назад. Видимо се отпусна. Лицето му придоби спокойно изражение. Той протегна ръка към Сестра Вирна. Пръстите му се впиха в гърлото й. Очите й се вторачиха в него с изненада.
— Ричард — прошепна гневно тя, — махни ръцете си от мен.
— Ти самата ми каза, това не е игра! Защо я уби?
Краката му се отделиха от земята. Той се понесе на няколко сантиметра от пода. Вкопчи се още по- силно в гърлото й. Когато тя видя, че няма да я пусне, около двамата се извиха огнени кълба.
— Казах ти да ме пуснеш.
Още един миг и огънят щеше да погълне Ричард. Преди да осъзнае какво става, Калан беше насочила юмрука си към Сестрата. От китката и дланта й се стрелна синя светлина. Докато тя се опитваше да обуздае силата си, изхвръкнаха искри синя светлина. Изсъскаха и се стрелнаха напред, обиколиха цялото помещение, изкачиха се по стените и тавана, навсякъде, без двете фигури, вкопчили се една в друга. Калан потръпна от напрежението, което се изискваше, за да задържи силата си.
