— Ами, още не съм се погрижила да си намеря място за спане — измрънка тя.
Жената продължаваше да се усмихва, но това като че и струваше все повече и повече усилия.
— Ясно ти е, че не можеш просто да се свиеш на някоя пейка, нали? Стражите ще те изгонят. Или трябва да си наемеш стая, или да спиш под открито небе.
Най-после Ан разбра накъде бие събеседничката и. За тези хора, повечето спретнати в най-новите си дрехи за посещението в Двореца, Ан сигурно изглеждаше като последна просякиня. След всичките клюки за това кой как е облечен, съседката и явно е останала доста разочарована, че до нея седи такава дрипла.
— Казаха ми цената за нощувка — увери я Ан, — но още не знам къде ще преспя. След дългото пътуване имах намерение да се настаня веднага и да се постегна, но бях толкова уморена, че реших да поседна, та да ми отпочинат краката. Би ли ме упътила към стаите под наем?
Усмивката на онази като че поомекна.
— Тъкмо съм тръгнала към моята стая, Ще те заведа. Не е далеч.
— Много мило от твоя страна — отвърна Ан и забелязала, че стражите се връщат, се надигна да върви.
Жената също се изправи и пожела на двете си дружки от пейката приятна вечер.
Умората на Ан се дължеше на факта, че се бе оказала в капана на следобедното отдаване към Господаря Рал. Едно звънче на площада иззвъня и всички се събраха на плочките и коленичиха. Стражите следяха зорко никой да не изпусне мероприятието. Ан се почувства като мишка, преследвана от ястреби, така че се присъедини към тълпата, която се понесе към площадчето.
Прекара близо два часа на колене върху твърдия под, с глава, опряна в земята като всички останали, повтаряйки отдаването в хор с другите печални гласове.
Господарят Рал ни ръководи. Господарят Рал ни учи. Господарят Рал е нашата защита. В твоята светлина ние процъфтяваме. Твоята милост ни закриля. Твоята мъдрост е нашето спасение. Живеем, за да ти служим. Животът ни ти принадлежи.
Всички присъстващи в Двореца бяха длъжни два пъти дневно да се събират за отдаване. Ан се чудеше как издържат на подобно мъчение.
После си спомни за връзката между Господаря Рал и народа му, която пречеше на пътешественика по сънищата да влезе в съзнанието им, така че разбра откъде намират сили да издържат. Самата тя за кратко се бе оказала в плен на император Джаганг. Той бе убил една Сестра пред очите и, за да бъде по- убедителен.
На фона на жестокостта и изтезанията беше съвсем обяснимо, че хората са готови да се подложат на някакво си отдаване.
От нейна гледна точка обаче подобен израз на привързаност към Господаря Рал, т.е. към Ричард, едва ли бе нужен. Тя му бе посветила живота си петстотин години преди той изобщо да се роди.
Според пророчеството Ричард беше единственият им шанс да избегнат глобалната катастрофа. Ан надзърна предпазливо по коридора. Сега оставаше да намери самия Пророк.
— Насам — поведе я жената, като я дръпна за ръкава.
Направи и знак да я последва надясно по един коридор. Ан намести шала си така, че да покрива вързопа, който носеше, после притисна торбата към себе си и пое в указаната посока. Запита се какво ли говорят за нея хората, насядали по пейките и мраморните парапети около фонтаните.
Върху каменния под бяха щамповани орнаменти в тъмнокафяво, ръждивочервено и бледожълто, които трябваше да изглеждат триизмерни. Ан не за пръв път виждаше тези специфични фигури, характерни за Стария свят, но този път големината им бе наистина впечатляваща. Беше истинско произведение на изкуството, а все пак ставаше въпрос за най-обикновен под. Всичко тук бе изпипано до съвършенство.
От двете страни на коридора имаше редици магазини. В някои от тях явно се продаваха вещи, които хората, тръгнали на път, обикновено търсеха. Имаше най-разнообразни щандове с храни и напитки, където се продаваше всичко — от баници с месо и сладкиши до бира и топло мляко. Имаше магазини за бельо и нощници. За панделки. Дори в този късен час имаше отворени магазинчета, където алъш-веришът вървеше с пълна сила. На такова място се работеше и нощем и винаги имаше кой да влезе в един или друг магазин. Фризьорските и козметичните салони обаче, които обещаваха да извършат чудеса с косата, лицето или маникюра ви, щяха да отворят едва на сутринта. Ан се съмняваше в ефекта на тези чудеса върху нея.
Жената се прокашля и без да откъсва очи от редиците магазини, попита:
— Та откъде идеш?
— О, от много далеч. От юг. — Ан забеляза особеното внимание, с което онази следи отговора и. — Сестра ми живее тук — продължи, давайки още малко храна за въображението на събеседничката си. — Дошла съм и на гости. Тя съветва Господаря Рал по важни въпроси.
Онази повдигна вежди.
— Така ли! Значи съветва самия Господар Рал! Каква чест за вашето семейство.
— Аха — провлачи Ан. — Всички се гордеем с нея.
— И за какво го съветва?
— За какво ли? А, да, ами за войната.
Онази зяпна.
— Жена? Да съветва Господаря Рал по военни въпроси!
— Ами да — настоя Ан. Надвеси се напред и прошепна:
— Тя е чародейка. Вижда в бъдещето, нали разбираш. Наскоро получих писмо от нея, в което ми каза, че ме видяла да и идвам на гости в Двореца. Не е ли удивително?
Жената смръщи чело.
— Как да кажа, звучи доста впечатляващо, като се има предвид, че наистина си тук.
— Освен това ми каза, че ще попадна на много отзивчива жена.
Усмивката се върна на лицето и но както и преди изглеждаше някак насила.
— Явно сестра ти е наистина надарена.
— О, безспорно — продължи Ан. — Предсказанията и за бъдещето винаги са ужасно точни.
— Така ли? В такъв случай каза ли ти още нещо за посещението в Двореца? Нещо по-конкретно?
— Да, разбира се. Каза ми, че като дойда тук, ще срещна един мъж.
Погледът на събеседничката и огледа коридора.
— Та тук мъже колкото щеш. Не ми се вижда много конкретно. Може би ти е казала и още нещо… Така де, след като е толкова талантлива и съветва Господаря Рал.
Ан вдигна пръст пред устните си и се замисли, сякаш се мъчеше да си припомни нещо.
— Ами, като се замисля, наистина ми каза. Чакай да си спомня какво беше… — Ан свойски хвана жената за ръката.
— Тя непрекъснато ми казва разни неща за бъдещето ми. Писмата и са пълни с толкова подробности за това, което ми предстои, че понякога ми се струва, че не успявам да изпълня всички предсказания. Дори от време на време забравям какво ми е предсказала.
— О, помъчи се да си спомниш! — насърчи я жената, жадна за клюки. — Направо е удивително.
Ан се загледа в тавана, без да отлепя пръст от устните си, сякаш бе потънала в размисъл, при което за пръв път забеляза, че таванът е боядисан като небе — с облаци и всичко останало. Ефектът бе доста впечатляващ.
— Ето как беше… — отрони най-накрая Ан, след като се увери, че жената я слуша с цялото си внимание — … каза ми, че мъжът, когото ще срещна, ще е стар. — Отново стисна слушателката си за ръката. — Но бил много забележителен. Не някакъв си сбръчкан старец, а висок — много висок, — с гъста бяла коса, която се спуска над широките му рамене. Според сестра ми щял да бъде гладко избръснат, да се отличава със сурова красота и пронизителни тъмносини очи.
— Тъмносини очи… виж ти, виж… — повтори онази. — Май наистина ще да е много хубав.
— Каза още, че като погледнел някоя жена с тези свои ястребови очи, на нея и се подгъвали коленете.
— Колко конкретно! — възкликна онази. — Колко жалко, че не ти е казала името на този красавец.
— Напротив, каза ми го. Какъв съветник на Господаря Рал ще е, ако не може да каже такова елементарно нещо.
