поради тази причина името му не се споменава в древната книга на Ричард, да повлияе на равновесието.
Понякога се налага човек да действа незабавно — просто няма друг начин. Но дори тогава трябва да го правиш с разум и отговорност, да вложиш целия си опит и познания. Имаш ли обаче възможност за избор, не се забърквай в нищо, свързано с магия, понеже никога не можеш да бъдеш сигурна за последствията. То е като удар на сляпо.
Верността на това предупреждение бе до болка позната на Калан. Дженсън обаче явно не бе убедена.
— Но след като той не е на ти с магията, значи страховете му може би са не…
— Попадала съм в мъртви градове, бродила съм сред обезобразени тела на мъже, жени и деца, попилени сред войските на Императорския орден. Виждала съм млади жени, по-млади дори и от теб, да правят недообмислени, уж невинни грешки, вследствие на които да свършват в окови, привързани към някоя стена и захвърлени на шайка озверели войници, които ги изнасилват в продължение на дни, а накрая ги подлагат на зверски мъчения, за да изпитат допълнителното перверзно удоволствие от съвкуплението с жена на прага на смъртта.
Калан стисна зъби, покрусена от мрачните спомени, нахлули безмилостно в главата и. Ръката и се вкопчи по-здраво в яката на Дженсън.
— Моите сестри Изповедници до една загинаха по този начин, а те познаваха силата си и знаеха как да я използват. Мъжете, които ги заловиха, използваха изповедническите способности срещу самите Изповедници. Най-близката ми приятелка от детството издъхна в ръцете ми, след като се бяха гаврили с нея по същия начин. За тези хора животът не означава нищо. Те възхваляват смъртта. Именно такива хора убиха майка ти. Пак те ще се възползват от всяка наша грешка, за да се доберат до нас. Те залагат на пътя ни неподозирани капани — включително и съградени с магия.
Що се отнася до ограничените познания на Ричард в сферата на магията, мога да ти кажа, че понякога той проявява невежество в тъй прости неща, че направо не мога да повярвам и трябва да си повтарям, че е израсъл в несравнимо различна среда, без никой да му обясни каквото и да било за дарбата му. В това отношение се опитвам да бъда търпелива и да го насочвам по най-добрия възможен начин. Той приема с изключителна сериозност моите съвети.
В други случаи обаче подозирам, че прониква до толкова сложни нива на магията, каквито нито аз, нито който и да било друг на този свят е успял да прозре или дори да си представи. Там той трябва да се осланя единствено и само на себе си.
Животът на ужасно много добри хора зависи от това да не допускаме нелепи грешки, особено такива, които касаят магията. В качеството си на Майка Изповедник няма да допусна необмислени действия от каквото и да е естество да застрашат живота на тези хора. Сега разбра ли ме?
Калан сънуваше кошмари, породени от видените сцени на ужас и насилие, сънуваше жертвите, не можеше да се освободи от спомена за хората, допуснали елементарна грешка, за която бяха заплатили с живота си. Тя не бе много по-възрастна от Дженсън, но натрупаният опит надхвърляше всяко времево изражение.
Калан дръпна Дженсън за яката.
— Разбра ли ме?
Дженсън ококори очи и преглътна.
— Да, Майко Изповедник.
Погледът и най-сетне клюмна към земята. Едва тогава ръката на Калан се отпусна.
Четвърта глава
— ИМА ЛИ ГЛАДНИ? — провикна се Том към трите жени.
Ричард донесе фенер от каруцата и след като го запали с кремък, го постави на един равен камък. Огледа подозрително трите приближаващи жени, но размисли и не каза нищо.
Щом Калан се настани до Ричард, Том му предложи първото парче от голяма наденица. Ричард отказа, но Калан прие. Том отряза още две парчета за Кара и Фридрих.
Дженсън отскочи до каруцата и заровичка из раницата си. Калан предположи, че младата жена има нужда от минутка насаме, за да смели поетата информация. Калан бе наясно, че думите и са прозвучали доста стряскащо, ала не можеше да си позволи да залъгва сестрата на Ричард с благозвучни лъжи.
Успокоена от присъствието на господарката си, Бети се излегна в краката на петнистата червена кобила на Дженсън. Кобилата и козичката бяха първи приятелки. Другите два коня също се зарадваха на гостенката и проявиха жив интерес към двете мъничета, като не пропуснаха да ги обдушат хубавичко.
В ръката на Дженсън се появи парченце морков и Бети се втурна да го грабне. Опашчицата и се завъртя в нетърпеливо очакване. Конете изцвилиха и замятаха глави, надявайки се да не бъдат забравени. Всеки получи по парченце, гарнирано с погалване зад ушите.
Ако имаха огън, можеха да си сготвят яхния, ориз или фасул, да си опекат питка или може би да си сварят вкусна супа. Колкото и да беше гладна, Калан едва ли щеше да има сили да готви, така че се задоволи със сухоежбината, която имаха подръка. Дженсън извади от багажа си няколко парчета сушено месо и предложи на другите. Ричард отказа и на нея и предпочете да вечеря сухари, ядки и сушени плодове.
— Няма ли да хапнеш малко месо? — попита Дженсън, настанявайки се на завивката си срещу него. — Това няма да ти е достатъчно. Трябва ти калорична храна.
— Не ям месо. Откакто дарбата се съживи в мен, не понасям вкуса му.
Дженсън сбърчи нос и го изгледа смутено.
— Че откъде накъде дарбата ще ти пречи да ядеш месо?
Ричард полегна настрани и се подпря на лакът, погледът му инстинктивно обходи звездите, сякаш търсеше поточните думи, за да и обясни.
— Равновесието в природата — отвърна най-сетне — е състояние, зависещо от взаимодействието на всичко съществуващо. Ето ти най-простия пример — равновесието между хищници и плячка. Станат ли хищниците твърде много, ще изядат цялата плячка и дори да са били в разцвет, ще ги сполети глад, след което постепенно ще измрат.
Липсата на равновесие е пагубна както за хищника, така и за жертвата; светът ще приключи и за двамата. Те съществуват в равновесие, което постигат по съвсем естествен начин, като всеки се оставя на природата си да го ръководи.
При хората не е така. Ако не положим волево усилие, не е сигурно, че ще постигнем равновесието, нужно за оцеляването ни.
Ако искаме да оцелеем, трябва да се научим да използваме главите си, да мислим. Садим растения, ловуваме, за да се сдобием с кожи, които да ни стоплят, или отглеждаме овце и използваме вълната им, за да си оплетем дрехи. Учим се да си строим домове. Балансираме стойността на едно нещо с друго и търгуваме със стоки, за да разменим произведеното от нас с нещо, което ни е нужно и което е произвел, отгледал, построил, изтъкал или отстрелял някой друг.
Балансираме нуждите си с познанията си за света. Балансираме желанията си с осъзнатия си интерес, а не с удовлетворяването на някакъв моментен импулс, понеже знаем, че от това зависи дългосрочното ни оцеляване. Взимаме дърва и кладем огън в огнището, за да се стоплим в зимната нощ, но колкото и да ни е студено, не трупаме подпалките на огромен куп, за да не подпалим цялата стая, след като се стоплим и заспим.
— От друга страна обаче, хората действат и водени от други подбуди — от тесногръд егоизъм, от алчност или жажда за власт. Отнемат живота на ближния си. — Дженсън вдигна ръка към мрака. — Вижте какво прави Императорският орден — при това успешно. Те не се занимават с предене на вълна, строене на домове или търговия. Те колят и бесят, за да завладяват нови територии. Получават всичко, което пожелаят.
— А ние им се опълчваме. Научили сме се да ценим живота, така че се борим за възраждането на разума. Ние постигаме равновесието.
Дженсън отметна кичур коса зад ухото си.
