си набавим най-необходимото за оцеляването ни. Казах на другарите си, че трябва да разберем какво прави Орденът с пленниците си. Понеже мъжете от Ордена не знаеха за нашето съществуване, имахме възможност да се смесваме с хората, работещи на полето, или с пастирите и така се промъквахме в града незабелязано — без окупаторите да разберат, че живеем в планините. В продължение на няколко месеца следяхме и наблюдавахме живота на Ордена.
Пленените деца бяха върнати, но всички жени бяха затворени на едно място — наричаха го лагер, — специално укрепено срещу нападения.
Оуен зарови лицето си в шепи и продължи разказа си плачешком.
— Използваха жените ни като животни за разплод. Заплождаха ги, за да ги принуждават да им родят деца — децата на войниците от Ордена. Някои вече бяха забременели. Други забременяха впоследствие. През следващата година и половина се родиха доста деца. След като прекарваха известно време при майките си, пеленачетата биваха откарвани на друго място, а жените забременяваха отново.
Нямам представа къде ги отвеждаха — някъде извън пределите на империята ни. Пленените мъже също биваха отвеждани надалеч.
Войниците от Ордена не се грижеха добре за пленниците си и понеже нашите сънародници презираха насилието, мнозина от тях избягаха в планините, където попаднаха на нас. Те ни разказаха, че са били пленени, за да се грижат за жените ни и че ако не изпълнявали всичко, което им се каже, сънародничките ни били избивани пред очите им — били одирани живи. Избягалите наши сънародници не знаеха къде е трябвало да бъдат отведени и какво са щели да правят, но бяха разбрали, че ако не изпълняват всички заповеди на мъжете от Ордена, са щели да се превърнат в причина върху жените ни да бъде упражнявано насилие.
За година и половина, докато се криехме в планините, научихме, че Орденът е завладял и други градове. Мъдрецът и говорителите се били изпокрили. Установихме, че в някои градове било решено мъжете от Ордена да бъдат поканени да живеят наравно с местните, за да се почувстват уважавани и да не причиняват неприятности.
Но колкото и да се стараели нашите сънародници, жестовете им все не успявали да уталожат войнствеността на мъжете от Ордена. Не успяхме да разберем защо се получава така.
В някои от най-големите ни градове обаче се получи друго. Населението се вслуша в думите на говорителите на Ордена и започна да вярва, че каузата на Императорския орден е същата като нашата — да се сложи край на злото и несправедливостите. Орденът бе успял да убеди тези хора в ненавистта си към насилието, нашите сънародници повярвали, че и мъжете от Ордена са просветлени, но са били принудени да се обърнат към насилието, за да смажат онези, които искат да поробят всички ни. Твърдели, че са защитници на каузата на нашия народ и на неговите традиции. Нашите сънародници се радвали, че най- сетне са в ръцете на своите спасители, които ще разпространят просветленото ни слово сред диваците, които не познават мира.
Олицетворение на надвиснала буря, Ричард не можа да се сдържи.
— Значи след всичките зверства твоите сънародници все пак са повярвали на казаното от Императорския орден?
Оуен разпери ръце.
— Сънародниците ми из тези места са били запленени от думите на Ордена — че се борят за същите идеали, според които ние сме навикнали да живеем. Уверявали жителите на онези градове, че са били принудени да действат така, защото моят и още няколко града се били съюзили с диваците от севера — с Д’Харанската империя.
Това име го бях чувал — Д’Харанска империя. През тази година и половина, която прекарах с другарите си в планините, се случваше да изляза извън пределите на страната ни, за да видя дали няма да намеря нещо, което би ни помогнало да изгоним Императорския орден от Бандакар. Докато бях извън родината, посетих няколко града в Стария свят — научих, че му казват така. В един град — Алтур’Ранг — чух слухове за един велик мъж от севера, от Д’Харанската империя, който им бил донесъл свободата.
Някои от сънародниците ми също бяха посетили близки градове. При завръщането си всеки от нас разказваше на своите другари какво е видял и чул. Всички разказваха едно и също — че са чули за човек, на име Господаря Рал, и за съпругата му — Майката Изповедник, които се опълчили на Императорския орден.
Впоследствие научихме къде се укрива Мъдрецът с повечето от най-изтъкнатите ни говорители. Беше отишъл в столицата ни, където Орденът още не бе нахлул. Войниците имаха достатъчно градове за плячкосване, така че не бързаха. Нашите сънародници нямаше да им избягат — нямаше къде да отидат.
Хората, с които живеех в планината, ме издигнаха за свой говорител и решиха да се срещна с другите говорители, за да ги убедя, че трябва да сторим нещо, за да спрем Императорския орден и да го прогоним от Бандакар.
Отведох в столицата, където не бях ходил дотогава, и останах очарован да видя толкова величествено място, рожба на високоразвитата ни култура. Култура, която щеше да бъде разрушена, ако не успеех да убедя говорителите и Мъдреца да направим нещо, за да спрем Ордена.
Говорих пред тях пламенно. Разказах им за всички злини, сторени от Императорския орден. Разкрих пред тях, че в планините живеят хора, готови да се отзоват на всяка тяхна дума — хора, готови да действат.
Говорителите отвърнаха, че не е възможно да съм опознал същността на Императорския орден посредством видяното. Императорският орден била огромна нация, а ние сме се били сблъскали с шепа хора от техния народ. Според тях не било възможно тези хора да са извършили жестокостите, в които ги обвинявах, понеже щели да отскочат в ужас още преди да са привършили. Като доказателство ми предложиха да одера жив един от тях. Признах, че не бих могъл, но ги уверих, че съм виждал мъже от Императорския орден, които го правят, без да се замислят.
Говорителите се ядосаха на моята настоятелност. Напомниха ми да не забравям, че не ни е дадено да познаваме действителността. Увериха ме, че мъжете от Императорския орден вероятно са били уплашени, че може да се окажем враждебен и жесток народ, и просто са поискали да изпробват устойчивостта ни, като са ни накарали да повярваме, че описаните от мен неща са се случили в действителност, по този начин са искали да наблюдават реакцията ни — да разберат дали наистина вярваме в мира, или възнамеряваме да ги нападнем.
Говорителите допълниха, че не бих могъл да съм сигурен, че наистина съм видял онези ужасии и че дори да е така, не бих могъл да преценя дали наистина са били за добро или за лошо — че не съм аз човекът, който ще съди действията на хора, които не познавам; че това би означавало, че се поставям над тях, което само по себе си е акт на преднамерена враждебност.
Аз не можех да се отърся от спомена за видяното, в главата ми звучаха гласовете на хората, с които живеех и които бяха единодушни, че трябва да убедим Говорителите да предприемат действия за спасяването на родината ни от Императорския орден. Виждах пред себе си лицето на Лучан. После си представях Мерилий в лапите му. Сещах се за нейната жертва, за това, че животът и бе пожертван напразно.
Изправих се пред говорителите и ги нарекох зли и безчовечни.
Кара се изсмя на висок глас.
— Май като се замислиш, успяваш да различиш кое е истина и кое не.
Ричард я накара да млъкне с гневен поглед.
Оуен вдигна глава и примигна. Докато разказваше историята си, дотолкова се бе вглъбил, че думите на Морещицата изобщо не бяха стигнали до него. Погледна Ричард.
— И тогава ме прокудиха — рече.
— Но нали бариерата, която прегражда прохода, вече я няма? — възкликна Ричард. — Ти лично си минавал оттам неведнъж. При това положение как биха могли да те принудят да напуснеш родината си?
Оуен махна с ръка.
— На тях не им е нужна стената на смъртта. Само по себе си прогонването е равносилно на смъртна присъда — смъртта на даден човек като поданик на Бандакар. Името ми ще бъде разпространено из цялата империя — доколкото изобщо е останало нещо от нея — и всички ще странят от мен. Никоя врата не ще се отвори да ме посрещне. Та аз съм прокуден. Никой не би искал да контактува с човек като мене. Аз съм извън закона. Все едно дали има бариера; важното е, че ме откъсват от хората. И това е по-ужасно.
