— Да, но вече е добре. Няма вид на болен, пък и действията му изглеждат съвсем нормални. Във всяко друго отношение изглежда съвсем нормален, не прилича на човек, обладан от видения и разни от тоя сорт. Никога не съм го виждал да се държи така.
— И аз не съм — призна Ничи. Знаеше прекрасно, че Виктор никога не би споделил притесненията си с нея, ако не бе сериозно разтревожен. — Според мен трябва да се опитаме да проявим колкото е възможно повече разбиране по отношение на преживяното от него и да видим дали с течение на времето няма да успее да подреди мислите в главата си. Доста дни прекара в безсъзнание. Дойде на себе си едва преди няколко часа. Да му дадем време да се окопити.
Виктор помълча, докато осмисли думите и, след малко въздъхна и кимна. Ничи изпита облекчение, задето той не попита какво ще правят, ако Ричард не успее да преодолее временното си състояние на делириум.
Най-сетне видя Ричард да излиза измежду сенките и да приближава под дъжда. Двамата с Виктор тръгнаха към бойното поле да го посрещнат. Лицето му изглеждаше спокойно и непроницаемо, но тъй като Ничи го познаваше добре, веднага разбра, че има нещо ужасно объркано.
Вървешком Ричард изтупа панталона си от полепналите по него листа, вейки и мъх.
— Виктор, тези войници не са имали за цел да си върнат Алтур’Ранг.
— Така ли? — повдигна вежда ковачът.
— Аха. За подобно нападение би им била нужна хилядна армия, може би десетки хиляди войници. Тези, които виждаме тук, едва ли биха се справили с подобна задача. Пък и ако целта им наистина е била Алтур’Ранг, каква работа имат тук, в пущинака, толкова далеч от града?
Виктор кимна в знак на съгласие.
— В такъв случай какво ги е довело тук?
— Когато ги усетих да се промъкват между дърветата, още не беше съмнало. Това ме навежда на мисълта, че са били изпратени на разузнаване. — Ричард посочи гората. — Ей в тая посока има път. По него дойдохме. Харесах това място за бивак, понеже беше на достатъчно разстояние от пътя, за да е безопасно и да избегнем неприятности. Явно съм сбъркал.
— Последното, което чухме за теб, беше, че си тръгнал на юг — рече Виктор. — Пътят по принцип спестява време, затова решихме да минем напряко през планината и да излезем на него, за да тръгнем да те търсим.
— Този път е ключов — обади се и Ничи. — Той е сред няколкото най-важни пътни артерии, построени от Джаганг. Той безпроблемно и бързо придвижва войските си по него. Джаганг се зае да строи пътища, за да може по-лесно осъществи идеята си за покоряването на Стария свят.
Ричард обърна поглед по посока на пътя, сякаш можеше да го види през гъсталака и дърветата.
— Наред с другото — продължи той — пътят е и улеснение за транспортиране на провизии и всякакви стоки. Според мен тук става въпрос именно за това. Бидейки толкова близо до Алтур’Ранг и при положение, че знаят за избухналия тук бунт, войниците вероятно са се опасявали от нападение. Щом не са имали намерение да нападат Алтур’Ранг значи задачата им е била друга, още по-важна: да надзирават транспортирането на провизиите за армията на Джаганг, която се придвижва на север. Той иска да срази и последните вълни на съпротива в Новия свят, преди революцията в собствения му дом да му подпали опашката.
Ричард спря поглед върху Виктор.
— И така, според мен тези войници са разузнавали. Задачата им е била да осигурят безпрепятственото преминаване на конвоя с провизиите. Явно са излезли на оглед призори с надеждата да изненадат неподготвени евентуални нападатели на конвоя.
— Да, ние наистина спяхме. — Виктор скръсти ръце к гърдите си и изсумтя възмутено. — Изобщо не очаквахме, че е възможно тук, из тези затънтени дебри, да ни нападне въоръжена армия. И си нанкахме като бебенца. Ако ти не ги беше усетил, щяха да ни изколят като агнета още докато спим. Сега не те, а ние щяхме да сме храна за мухите и гарваните.
Всички притихнаха, замислени над опасността, с която се бяха разминали на косъм.
— Да сте чували нещо за провизии, които се транспортират на север? — попита Ричард.
— Ами да — отвърна Виктор. — За никого не е тайна, че на север пътуват огромни кервани с продукти. Някои от тях се охраняват от батальони, изпратени да се включат в бойните действия на север. Така че предположението ти, че тези мъже са разузнавали района, за да предвидят евентуални опасности за транспортирането на провизиите, звучи съвсем логично.
— Виждаш ли тези следи? — Ричард се приведе напред и посочи. — Оставени са след битката — малко след нея. Били са доста хора, явно изпратени да търсят убитите. Стигнали са дотук. Вижда как са завили и са се върнали. Явно са дошли, видели са мъртвите си другари и са си тръгнали. По следите личи, че са бързали.
Ричард се изправи и отпусна лявата си ръка върху ефеса на меча си.
— Ако не ме бяхте изнесли веднага след битката, тези вторите щяха да ни нападнат. За радост са се върнали, а не са решили да претърсят околността.
— Как мислиш, защо са решили да постъпят така? — попита Виктор. — Защо са си тръгнали, след като са видели пресните следи от тази сеч?
— Може би ги е било страх, че наблизо се спотайва многочислена армия. Върнали са се, за да съобщят за опасността и да се погрижат за безпрепятственото преминаване на припасите. Явно главната им задача е била да изведат конвоя извън тази област, затова са изоставили събратята си, без дори да ги погребат.
Виктор огледа следите изпод вежди, после плъзна поглед към труповете на бойното поле.
— Е, поне можем да се възползваме от ситуацията — рече след малко и приглади косата си назад, като същевременно избърса капчиците вода. — Докато цялото внимание на Джаганг е насочено към войната, можем да се опитаме да завземем властта тук.
— Джаганг може и да е погълнат от войната — поклати глава Ричард, — но това няма да му попречи да дойде тук и да си възвърне властта. Ако има нещо, което със сигурност знам за пътешественика по сънищата, то е, че не търпи неподчинение и е способен да смазва всяка опозиция методично и безапелационно.
— Ричард е прав — подкрепи го Ничи. — Опасно и погрешно е да смятаме Джаганг за най-обикновен насилник. Вярно, той наистина е жесток, но наред с това е и високоинтелигентна личност и превъзходен стратег. С годините е натрупал богат опит. Почти невъзможно е да го принудиш да действа импулсивно. Може да бъде и дързък, когато има основания да смята, че това ще му донесе полза. Но по-скоро е свикнал да действа премерено и по строго подготвен план. Него го водят твърди убеждения, а не наранена гордост. Способен е да те остави да си мислиш, че си го надхитрил — всъщност може да ти позволи да си мислиш, каквото си щеш, — като в същото време методично подготвя следващия си съкрушителен удар. Търпелив е и това е най-смъртоносното му качество.
Тръгне ли да напада, му е все едно колко жертви ще понесе собствената му армия, стига да му останат достатъчно хора, за да му извоюват победата. Но по време на цялата му кариера — поне допреди кампанията за превземане на Новия свят — обикновено понасяше доста по-малки загуби от противниците си. Причината е, че не е привърженик на наивните принципи на класическата борба, на ордите, които се хвърлят в битка, за да защитят честта и достойнството си. Обикновено той напада с толкова многочислена армия, че врагът бива смлян на пихтия.
Легенди се носят за това как постъпват ордите му с победените. За тези, които попаднат пред очите им, очакването е непоносимо. Никой нормален човек не би искал да бъде заловен жив от хората на Джаганг.
Поради тази причина мнозина го приветстват с разтворени обятия, благославят избавлението си, молят се за позволение да се присъединят към Ордена.
Единственият звук в меката прегръдка на дърветата бе нежният ромон на дъжда. Виктор не се съмняваше в правотата на думите и. Тя бе видяла с очите си всичко това.
На моменти споменът, че е била част от тази извратена кауза, че е вярвала в налудничави идеи, способни да превърнат хората в диваци и примитиви, изпълваше Ничи с желание да сложи край на живота си. Беше убедена, че заслужава именно това. Но сега имаше изключителната възможност да помогне за извоюване на победа над Ордена. Едничката и цел сега бе да поправи грешките си от миналото — това и
