Зед погледна Ан, за да види дали няма да продължи със саркастичните си забележки. Тя не го направи. Явно беше стигнал до информация, която не и бе известна.
— А сега да видим какво точно са сторили — рече той.
Ричард застана до Ничи и докато слушаше Зед, прелисти няколко страници от книгата. Почти веднага забеляза, че е написана на особен технически жаргон, свързан с тънкостите не само на магията, но и с пророчеството като такова и почти неразбираем за него. Все едно четеше нещо на непознат за него език.
Сред изненадите беше и това, че в книгата се съдържаха множество математически формули. Те биваха прекъсвани от диаграми на луната и звездите, отбелязани с ъгли на спад. Ричард за пръв път виждаше книга за магия, която да съдържа толкова уравнения, сведения за небесни тела и изчисления — не че бе виждал кой знае колко книги за магия. Все пак, припомни си той, „Книгата на преброените сенки“, която бе наизустил като малък, съдържаше доста описания за ъгъла, под който трябва да се падат слънцето и звездите, за да бъдат отворени кутиите на Орден.
В полетата бяха надраскани още много формули с различни почерци, сякаш всеки следващ читател е искал лично да се убеди в коректността на направените изчисления или да подходи към информацията вътре през призмата на нови познания. На едно място част от цифрите в сложна таблица бяха задраскани, като със стрелки бяха посочени нови числа в полетата, които да заместят зачеркнатите в таблицата. Тук-там Зед спираше Ричард, за да му покаже едно или друго уравнение и да му обясни символите, включени в изчисленията.
Като куче, надушило кокал, тъмносините очи на Натан проследяваха страниците, които Ричард бавно отгръщаше, като търсеше тайничко неща, които да са му познати. През това време Зед се отплесна в монотонни и пространни обяснения на припокриващи се разклонения и тройни прехвърляния, свързани с еди-какви си корени, увредени от прекъсвания и последователни, пропорционални, двойни инверсии, забулващи пропукани разклонения, показани от формулите, които биха могли да бъдат уловени единствено посредством субстрактивна леворотация.
Натан и Ан гледаха облещени, без да мигат. Веднъж Натан дори ахна. Ан побледня като платно. Дори Ничи като че ли слушаше с неприсъщо и внимание.
Невъобразимите идеи замаяха Ричард. Ненавиждаше това чувство на потъване в неразбираема информация, на опити да задържиш главата си над тъмните води на пълното объркване. Направо му се зави свят.
Зед продължаваше да цитира числа и уравнения от книгата. Натан и Ан се държаха така, сякаш очакваха не само да чуят, че Зед ще им каже, че предстои свършекът на света, ами и бяха сигурни, че той ще посочи точния час, в който ще стане това.
— Зед, дали има начин да сготвиш тая каша в ястие, което би ми било възможно да преглътна? — попита накрая Ричард, прекъсвайки дядо си насред изречението, след като се убеди, че лекцията му няма да свърши скоро.
Зед зяпна и известно време стоя така, втренчен в Ричард, преди да бутне книгата през масата към Натан.
— Ще те оставя да прочетеш сам.
Натан внимателно взе книгата, все едно очакваше измежду страниците и да изскочи самият Пазител. Зед се обърна към Ричард.
— Добре, за да ти обясня нещата така, че да ги разбереш, въпреки огромния риск да ги направя прекалено опростени, представи си, че пророчеството е дърво с корени и клони. Също като дървото, пророчеството расте непрекъснато. В общи линии това, което магьосниците казват, е, че дървото на пророчеството се държи така, все едно в него има някакъв вид живот. Не казват точно, че е живо, забележи това, само че в редица отношения то имитира — не казвам дублира — някои от атрибутите на жив организъм. Именно това тяхно качество им е дало основания да изработят тази теория и оттам да изведат изчисленията си — до голяма степен съществуват параметри, по които може да се съди за възрастта и състоянието на дървото и оттам да се правят заключения за бъдещето му.
В един по-предишен момент, когато било пълно с пророци и магьосници, разклоненията на пророчеството и кичестата му корона се развивали доста бързо. Благодарение на приноса на множество пророци, под дървото имало благодатна, плодородна почва, в която то да пусне корените си. Новите пророци постоянно предлагали нови тълкувания на съществуващите трудове, появявали се и се разклонявали нови и нови клони, обогатявани непрекъснато от нови и нови пророци. Короната на пророческото дърво била наистина богата и кичеста. По време на този процес пророците продължавали да изследват, наблюдават и засичат събитията, като по този начин полагали грижи за живата тъкан и окастряли сухото.
В един момент обаче започнали да се раждат все по-малко пророци и с всяка изминала година те ставали все по-малко и по-малко и нямало кой да поема подобни задължения. Поради тази причина растежът на дървото на пророчеството започнал да се забавя.
Всъщност, за да ти го кажа просто и ясно — дървото на пророчеството един вид узряло. Подобно на стар царствен дъб в гората, тези магьосници знаели, че огромното дърво на пророчеството има още дълги години живот пред себе си като зрял организъм, но наред с това били наясно какво го очаква в далечно бъдеще.
Подобно на доста неща, съществуването на пророчеството не е вечно. С течение на времето предречените събития се случват и остаряват. Тоест губят своето значение. По този начин, ако не друго, потокът на времето постепенно ще измести предсказанията в тази книга. С други думи, без нови пророчества всичко предречено, независимо дали се е оказало истинско или лъжливо разклонение, постепенно ще получи своя шанс във времевия поток. Стане ли това, времето му минава — и те ще бъдат използвани.
И така, хората, които се занимават с изучаването на проблема, започват да разбират, че дървото на пророчеството, без живота и растежа, които изсмуква от пророците и от постоянния поток на пророчеството, което подхранва разклоненията, постепенно ще умре. Тяхната задача и целта на тази книга, „Последователни съотношения и жизнеспособни предсказания“, е да се опита да установи как и кога ще се случи това.
Този проблем е изучаван от най-добрите в тази област, които са взели мерки за запазването на здравето на дървото на пророчеството. Посредством известни формули и предсказания, базирани не само на отбелязаните модели на упадък на растежа в пророчеството, а и на упадък на самите пророци, те установили, че това конкретно дърво на познанието ще се задръсти с изсъхналите клони на фалшиви и отминали пророчества, при достигането на разклоненията и поемането в посоки, които са все още живи. Щом това се случило — щом дървото на пророчеството взело да остарява и да се задръства с мъртви клони, които нямало да бъдат избрани от истински пророци, — те предрекли, че то ще започне да се поддава на…, ами на един вид болест, развала, точно както старо дърво в гората постепенно започва да боледува.
Този упадък на жизнеността, установили те, с течение на времето ще направи пророчеството податливо на всякакъв вид проблеми — все по-сериозни и по-сериозни. Първият недъг, чието появяване те предвидили, според тях щял да прилича на нещо като червей. Според тях той щял да зарази и да започне да унищожава живата тъкан на самото пророческо дърво, тоест клоните, които по време на самото заразяване са активни. Името му е достатъчно красноречиво — профетически червей.
В стаята надвисна тягостна тишина.
Бръкнал с ръце в джобовете си, Ричард сви рамене.
— Е, и какво е лечението?
Изненадан от въпроса, Зед го изгледа така, сякаш го бяха попитали как се лекува ураган.
— Какво е лечението ли? Ричард, според светилата, написали тази книга, лекарство в строгия смисъл на думата не съществува. Те стигнали до заключението, че без жизнените сокове, вливани от нови пророци, дървото на пророчеството постепенно ще загние и ще умре.
Според тези хора пророчеството ще се завърне силно и жизнено на света, когато пак започнат да се раждат пророци — иначе казано, когато бъде посято и избуи семето на новото пророчество. Старите дървета умират и отварят място за нови филизи. Тези начетени магьосници стигнали до извода, че пророчеството, такова, каквото го познаваме ние, също е обречено на остаряване, немощ и накрая
